Йов 3
Библия, ревизирано издание
ДИАЛОЗИ МЕЖДУ ЙОВ И ТРИМАТА МУ ПРИЯТЕЛИ
Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия
3 След това Йов отвори устата си и прокле деня си.
2 Йов проговори:
3 (A)Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина онзи ден;
Бог да не го зачита отгоре
и да не изгрее на него светлина.
5 (B)Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят;
облак да седи на него;
всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае онази нощ;
да не се брои между дните на годината,
да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане онази нощ;
радостен глас да не дойде в нея.
8 (C)Да я прокълнат онези, които кълнат дните,
онези, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Да изгаснат звездите на вечерта ѝ;
да очаква светлина и да я няма,
и да не види първите лъчи на зората;
10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба
и не скри скръбта от очите ми.
11 (D)Защо не умрях при раждането
и не издъхнах, щом излязох от утробата?
12 (E)Защо ме приеха коленете?
Или защо гърдите, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
тогава щях да съм в покой.
14 (F)Заедно с царе и съветници на земята,
които си градят пусти стълбове;
15 или с князе, които имаха злато,
които напълниха къщите си със сребро;
16 (G)или като скрито пометнато, нямаше да ме има,
както младенци, които светлина не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават
и там уморените се успокояват.
18 (H)Заедно се успокояват и пленниците,
не чуват гласа на насилника.
19 Там са малък и голям;
и слугата е свободен от господаря си.
20 (I)Защо се дава светлина на злощастния
и живот на огорчения в душата,
21 (J)които копнеят за смъртта и я няма,
ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища –
22 които много се радват и веселят,
когато намерят гроба?
23 (K)Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит
и който Бог е преградил?
24 Защото вместо ядене идва ми въздишка;
и стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, ми се случи;
и онова, от което треперех, се стовари върху мене.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност;
но пак смущение ме нападна.
Jó 3
O Livro
Job lamenta-se
3 Passados estes dias, foi Job quem começou a falar e amaldiçoou o dia do seu nascimento. 2 Ele disse:
3 “Que desapareça o dia em que nasci,
o momento em que fui concebido!
4 Que nunca mais seja lembrado!
Que nem sequer Deus o recorde!
Que fique mergulhado nas trevas eternas!
5 Sim, a escuridão se apodere dele
e nuvens negras o envolvam!
Seja riscado do calendário!
6 Que as trevas tomem conta daquela noite
e não consiga encontrar a alegria
que habita entre os dias do ano,
e nunca mais seja contado entre os meses!
7 Seja recordada como uma noite gelada e triste
e nela não se ouçam mais manifestações de alegria!
8 Aqueles que sabem amaldiçoar os dias
e esconjuram o monstro marinho[a], a amaldiçoem!
9 As estrelas da noite desapareçam;
esperem ansiosas pela luz e nunca mais a vejam,
nunca mais vejam a luz da manhã!
10 Seja amaldiçoado por não ter fechado o seio de minha mãe,
por ter deixado que eu nascesse para toda esta aflição!
11 Porque não morri eu ao nascer?
12 Porque me deixou a parteira viver?
Porque razão me alimentaram com o leite materno?
13 Se ao menos tivesse morrido ao nascer,
estaria agora sossegado, repousaria descansado,
14 Estaria junto de governantes e chefes de estado,
que construíram para si enormes monumentos,
hoje transformados em montes de escombros;
15 Ou estaria com príncipes ricos em ouro
que encheram de prata os seus palácios.
16 Oh! Se eu tivesse sido um aborto
que não tivesse chegado a respirar nem a ver a luz!
17 É que na morte o malvado cessa de perturbar
e os que estão cansados da vida repousam.
18 Lá, até os prisioneiros estão à vontade,
sem carcereiros a vigiá-los.
19 Lá, encontra-se tanto o rico como o pobre;
o escravo está igualmente livre do seu senhor.
20 Oh! Porque é que a luz e a vida hão de ser dadas
àqueles que vivem na miséria e amargura?
21 Aos que desejam a morte sem que ela venha,
que a procuram escavando, mais do que tesouros escondidos?
22 Que alívio abençoado,
quando acabam por morrer!
23 Porque é que se deixa um homem nascer,
se Deus lhe vai dar unicamente uma vida sem esperança,
sem utilidade, cheia de frustrações?
24 Não consigo comer, porque ando a suspirar de aflição;
os meus gemidos jorram como água.
25 Aquilo que sempre receei acabou por me acontecer.
26 Não tenho paz, nem tranquilidade;
não consigo descansar, vivo em desassossego.”
Footnotes
- 3.8 Em hebraico, leviatan. Criatura de grandes dimensões, de identificação incerta, que tem sido caracterizada como dragão, serpente marinha ou polvo gigante.
Job 3
World English Bible
3 After this Job opened his mouth, and cursed the day of his birth. 2 Job answered:
3 “Let the day perish in which I was born,
the night which said, ‘There is a boy conceived.’
4 Let that day be darkness.
Don’t let God from above seek for it,
neither let the light shine on it.
5 Let darkness and the shadow of death claim it for their own.
Let a cloud dwell on it.
Let all that makes the day black terrify it.
6 As for that night, let thick darkness seize on it.
Let it not rejoice among the days of the year.
Let it not come into the number of the months.
7 Behold, let that night be barren.
Let no joyful voice come therein.
8 Let them curse it who curse the day,
who are ready to rouse up leviathan.
9 Let the stars of its twilight be dark.
Let it look for light, but have none,
neither let it see the eyelids of the morning,
10 because it didn’t shut up the doors of my mother’s womb,
nor did it hide trouble from my eyes.
11 “Why didn’t I die from the womb?
Why didn’t I give up the spirit when my mother bore me?
12 Why did the knees receive me?
Or why the breast, that I should nurse?
13 For now I should have lain down and been quiet.
I should have slept, then I would have been at rest,
14 with kings and counselors of the earth,
who built up waste places for themselves;
15 or with princes who had gold,
who filled their houses with silver;
16 or as a hidden untimely birth I had not been,
as infants who never saw light.
17 There the wicked cease from troubling.
There the weary are at rest.
18 There the prisoners are at ease together.
They don’t hear the voice of the taskmaster.
19 The small and the great are there.
The servant is free from his master.
20 “Why is light given to him who is in misery,
life to the bitter in soul,
21 who long for death, but it doesn’t come;
and dig for it more than for hidden treasures,
22 who rejoice exceedingly,
and are glad, when they can find the grave?
23 Why is light given to a man whose way is hidden,
whom God has hedged in?
24 For my sighing comes before I eat.
My groanings are poured out like water.
25 For the thing which I fear comes on me,
that which I am afraid of comes to me.
26 I am not at ease, neither am I quiet, neither do I have rest;
but trouble comes.”
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
O Livro Copyright © 2000 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
by Public Domain. The name "World English Bible" is trademarked.