Йеремия 7
Библия, ревизирано издание
Йеремия пророкува в храма за отхвърлянето на Израил
7 Словото, което дойде към Йеремия от Господа:
2 (A)Застани в портата на дома Господен
и възгласи там това слово, като кажеш:
Слушайте словото Господне, всички юдеи,
които влизате през тези порти, за да се преклоните пред Господа.
3 (B)Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог:
Поправете пътищата си и делата си
и Аз ще ви утвърдя на това място.
4 (C)Не уповавайте на лъжливи думи, за да казвате:
Храмът Господен, храмът Господен,
храмът Господен е това.
5 (D)Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си,
ако съдите съвършено право между човека и ближния му,
6 (E)ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата
и не проливате невинна кръв на това място,
нито следвате чужди богове за ваша вреда,
7 (F)тогава ще ви направя да живеете на това място,
в земята, която дадох на бащите ви отвека и довека.
8 (G)Ето, вие уповавате на лъжливи думи,
от които няма да се ползвате.
9 (H)Като крадете, убивате, прелюбодействате
и се кълнете лъжливо, и кадите на Ваал,
и следвате други богове, които не сте познавали,
10 (I)идвате ли после да стоите пред Мене в този дом,
който се нарича с Моето име,
и да казвате: Отървахме се, за да вършите всички тези мерзости?
11 (J)Този дом, който се нарича с Моето име,
вертеп за разбойници ли стана във вашите очи?
Ето, Аз сам видях това, казва Господ.
12 (K)Но идете сега на мястото Ми, което беше в Сило,
където в началото настаних името Си,
и вижте какво му сторих
поради злодеянието на народа Си Израил.
13 (L)И сега, понеже извършихте всички тези дела, казва Господ,
и Аз ви говорих, като ставах рано и говорих,
а вие не послушахте,
и ви виках, но не отговорихте;
14 (M)затова ще направя на дома, който се нарича с Моето име,
на който вие уповавате,
и на мястото, което дадох на вас и на бащите ви,
както направих на Сило.
15 (N)И ще ви отхвърля от лицето Си,
както отхвърлих всичките ви братя,
цялото Ефремово потомство.
16 (O)Затова ти недей се моли за този народ
и не възнасяй вик или молба за тях,
нито ходатайствай пред Мене;
защото няма да те послушам.
17 Не виждаш ли какво вършат те в Юдейските градове
и по йерусалимските улици? –
18 (P)Децата събират дърва и бащите кладат огъня,
а жените месят тестото,
за да направят пити на небесната царица
и да направят възлияния на други богове,
за да Ме разгневят.
19 (Q)Но Мене ли разгневяват? – казва Господ. –
Дали не разгневяват себе си за посрамване на своите лица?
20 Затова така казва Господ Йехова:
Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място,
върху човек и животно,
върху полските дървета и земния плод;
и ще пламне, и няма да угасне.
21 (R)Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог:
Прибавете всеизгарянията си към жертвите си
и яжте месото и от тях.
22 (S)Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди
за всеизгаряния и жертви
в деня, когато ги изведох от Египетската земя;
23 (T)а това им заповядах:
Слушайте гласа Ми
и Аз ще ви бъда Бог,
и вие ще Ми бъдете народ!
И ходете по всички пътища, които ви заповядвам,
за да благоденствате.
24 (U)Те обаче не послушаха, нито преклониха ухото си,
а ходиха според намеренията и упоритостта
на своето нечестиво сърце
и отидоха назад, а не напред.
25 (V)От деня, когато бащите ви излязоха от Египетската земя, до днес
пращах всичките Си слуги, пророците, при вас,
като ставах рано всеки ден и ги пращах;
26 (W)те обаче не Ме послушаха, нито преклониха ухото си,
а закоравиха врата си;
постъпиха по-зле от бащите си.
27 (X)Затова говорѝ им всички тези думи,
но те няма да те послушат;
също извикай към тях,
но те няма да ти отговорят.
28 (Y)Тогава им кажи:
Този е народът, който не слуша гласа на Господа, своя Бог,
нито приема наставления;
честността изчезна и се изгуби от устата им.
29 (Z)Острижи косата си, дъще йерусалимска, и я хвърли,
и плачи със силен глас по голите височини;
защото Господ отхвърли и изостави поколението,
на което се разгневи.
30 (AA)Защото юдеите сториха това, което беше зло пред Мене, казва Господ;
поставиха мерзостите си в дома,
който се нарича с Моето име, и го оскверниха.
31 (AB)И издигнаха високите места на Тофет,
който е в долината на Еномовия син,
за да горят синовете и дъщерите си в огън –
нещо, което не съм заповядал, нито Ми е идвало на ум[a].
32 (AC)Затова, ето, идат дни, казва Господ,
когато няма да се нарича вече Тофет,
нито долина на Еномовия син,
а долина на клането;
защото ще погребват в Тофет, понеже няма да остане място другаде;
33 (AD)и труповете на този народ ще бъдат
храна за небесните птици и земните зверове
и няма да има кой да ги плаши.
34 (AE)Тогава ще направя да престане в Юдейските градове
и по йерусалимските улици
гласът на радостта и веселието,
гласът на младоженеца и невястата;
защото земята ще запустее.
Footnotes
- 7:31 От евр. сърце.
Йеремия 7
Bulgarian Bible
7 Словото, което дойде към Еремия от Господа, казвайки:
2 Застани в портата на дома Господен, Та възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото Господно, всички юдейци, Които влизате през тези порти, за да се поклоните Господу.
3 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си, И Аз ще ви утвърдя на това място.
4 Не уповавайте на лъжливи думи, та да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, Храмът Господен е това.
5 Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си; Ако съдите съвършено право между човека и ближния му;
6 Ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата, И не проливате невинна кръв на това място, Нито следвате чужди богове за ваша повреда;
7 Тогава ще ви направя да живеете на това място, В земята, която дадох на бащите от века и до века.
8 Ето, вие уповавате на лъжливи думи, От които няма да се ползувате.
9 Като крадете, убивате, прелюбодействувате, И се кълнете лъжливо, и кадите на Ваала, И следвате други богове, които не сте познавали
10 Дохождате ли после да стоите пред мене в тоя дом, Който се нарича с Моето име, И да казвате - Отървахме се, - за да вършите всички тия мерзости?
11 Тоя дом, който се нарича с Моето име, Вертеп ли за разбойници стана във вашите очи? Ето, сам Аз видях това, казва Господ.
12 Но идете сега на мястото Ми, което бе в Сило, Гдето в начало настаних името си, Та вижте що му сторих Поради злодеянието на людете Си Израиля.
13 И сега понеже извършихте всички тия дела, казва Господ, И Аз ви говорих, като ставах рано и говорех, а вие не послушахте, И ви виках, но не отговорихте;
14 Затова, ще направя на дома, който се нарича с Моето име, На който вие уповавате, И на мястото, което дадох вам и на бащите ви, Както направих на Сило.
15 И ще ви отхвърля от лицето Си Както отхвърлих всичките ви братя, Цялото Ефремово потомство.
16 Затова, ти недей се моли за тия люде, И не възнасяй вик или молба за тях, Нито ходатайствувай пред мене; Защото няма да те послушам.
17 Не видиш ли що вършат те в Юдовите градове И по ерусалимските улици?
18 Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, Та да Ме разгневят.
19 Но Мене ли разгневяват? казва Господ, - Дали не себе си разгневяват за посрамяване на своите лица?
20 Затова, така казва Господ Иеова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, На човек, и на животно, На полските дървета, и на земния плод; И ще пламне, и няма да угасне.
21 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Притурете всеизгарянията си на жертвите си, И яжте месото и от тях.
22 Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди, За всеизгаряния и жертви В денят, когато ги изведох из Египетската земя;
23 Но това им заповядах, като рекох: Слушайте гласа Ми, И Аз ще ви бъде Бог, И вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядвам, За да благоденствувате.
24 Те, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си, Но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце, И отидоха назад, а не напред.
25 От деня, когато излязоха бащите ви из Египетската земя, до днес Пращах всичките Си слуги пророците при вас, Като ставах рано всеки ден и ги пращах;
26 Те обаче не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, Но закоравиха врата си; Постъпиха по-зле от бащите си.
27 Затова, говори им всички тия думи, Но те няма да те послушат; Тоже извикай към тях, Но те не ще ти отговорят.
28 Тогава им кажи: Тоя е народът, който не слуша гласа на Господа своя Бог, Нито приема наставления; Честността изчезна и се изгуби от устата им.
29 Острижи косата си, дъщерьо ерусалимска, и хвърли я, И плачи със силен глас по голите височини; Защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи.
30 Защото Юдейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ; Поставиха мерзостите си в дома, Който се нарича с Моето име, та го оскверниха.
31 И издигнаха високите места на Тофет, Който е в долината на Еномовия син, За да горят синовете си и дъщерите си в огън, - Нещо, което не съм заповядал, нито ми е дохождало на ум*.
32 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма да се нарича вече Тофет, Нито долина на Еномовия син, Но долина на клането; Защото ще погребват в Тофет, понеже не ще остане място другаде;
33 И труповете на тия люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните зверове; И не ще има кой да ги плаши.
34 Тогава ще направя да престане в Юдовите градове И по Ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невястата; Защото земята ще запустее.
Jeremia 7
Schlachter 1951
Tadel und Gerichtsandrohung
7 Dies ist das Wort, welches vom Herrn an Jeremia erging:
2 Tritt unter das Tor am Hause des Herrn
und predige dort dieses Wort und sprich:
Höret das Wort des Herrn,
ihr alle aus Juda, die ihr zu diesen Toren eingehet,
um den Herrn anzubeten!
3 So spricht der Herr der Heerscharen, der Gott Israels:
Bessert euren Wandel und eure Taten,
so will ich euch an diesem Orte wohnen lassen!
4 Verlaßt euch nicht auf trügerische Worte wie diese:
„Der Tempel des Herrn, der Tempel des Herrn,
der Tempel des Herrn ist dies!“
5 Denn nur wenn ihr euren Wandel und eure Taten ernstlich bessert,
wenn ihr wirklich Recht schafft untereinander,
6 wenn ihr die Fremdlinge, die Waisen und Witwen nicht bedrückt
und an dieser Stätte kein unschuldiges Blut vergießt
und nicht andern Göttern nachwandelt zu eurem eigenen Schaden, -
7 dann will ich euch an diesem Orte wohnen lassen,
in dem Lande, das ich euren Vätern gegeben habe,
von Ewigkeit zu Ewigkeit.
8 Seht, ihr verlaßt euch auf trügerische Reden,
die keinen Nutzen bringen!
9 Nachdem ihr gestohlen, gemordet, die Ehe gebrochen,
falsch geschworen, dem Baal geräuchert habt
und andern Göttern, die ihr nicht kennet, nachgelaufen seid,
10 so kommt ihr hernach und tretet vor mein Angesicht
in diesem Hause, das nach meinem Namen genannt ist,
und sprecht: „Wir sind geborgen!“ -
damit ihr alle diese Greuel verüben könnt.
11 Ist denn dieses Haus, das nach meinem Namen genannt ist,
in euren Augen zu einer Räuberhöhle[a] geworden?
Ja wahrlich, auch ich sehe es so an, spricht der Herr.
12 Denn geht doch hin zu meiner Stätte in Silo,
wo ich zuerst meinen Namen wohnen ließ,
und seht, wie ich mit ihr verfahren bin
wegen der Bosheit meines Volkes Israel!
13 Und nun, weil ihr alle diese Freveltaten verübt habt,
spricht der Herr,
und ich frühe und fleißig[b] zu euch geredet habe, ihr aber nicht hören wolltet,
weil ich euch gerufen, ihr aber nicht geantwortet habt,
14 so will ich auch mit dem Hause, das nach meinem Namen genannt ist
und darauf ihr euch verlasset,
mit dem Orte, den ich euch und euren Vätern gegeben habe,
so verfahren, wie ich mit Silo verfahren bin;
15 und ich will auch euch von meinem Angesicht verwerfen,
gleichwie ich alle eure Brüder,
die ganze Nachkommenschaft Ephraims, verworfen habe!
16 Du aber sollst für dieses Volk keine Fürbitte einlegen,
nicht flehen und für sie beten
und nicht in mich dringen;
denn ich werde dich keineswegs erhören!
17 Siehst du denn nicht, was sie in den Städten Judas
und auf den Gassen von Jerusalem tun?
18 Die Kinder lesen Holz zusammen,
und die Väter zünden das Feuer an,
die Frauen aber kneten Teig,
um der Himmelskönigin Kuchen zu backen;
und fremden Göttern gießen sie Trankopfer aus,
um mich zu ärgern.
19 Indes, sollten sie mich damit ärgern? spricht der Herr;
nicht vielmehr sich selbst,
auf daß sie zuschanden werden?
20 Darum spricht Gott, der Herr, also:
Siehe, mein Zorn und mein Grimm wird sich über diesen Ort ergießen,
über die Menschen und über das Vieh,
über die Bäume des Feldes und über die Früchte der Erde,
und er wird unauslöschlich brennen!
21 So spricht der Herr der Heerscharen, der Gott Israels:
Füget nur eure Brandopfer zu den Schlachtopfern hinzu
und esset Fleisch!
22 Denn ich habe zu euren Vätern nichts gesagt und ihnen nichts befohlen
in bezug auf Brandopfer und Schlachtopfer
am Tage, als ich sie aus Ägyptenland führte,
23 sondern dieses habe ich ihnen befohlen:
Gehorchet meiner Stimme,
so will ich euer Gott sein,
und ihr sollt mein Volk sein;
und wandelt in allen Wegen, die ich euch gebieten werde,
damit es euch wohlergehe!
24 Aber sie gehorchten nicht und neigten mir ihre Ohren nicht zu,
sondern wandelten nach den Ratschlägen, nach dem Starrsinn ihres bösen Herzens,
und sie wandten mir den Rücken zu und nicht das Angesicht.
25 Von dem Tage an, da eure Väter aus Ägyptenland zogen,
bis auf diesen Tag
habe ich euch alle meine Knechte, die Propheten, gesandt,
täglich, frühe und fleißig;
26 aber sie haben mir nicht gehorcht und mir kein Gehör geschenkt,
sondern erzeigten sich noch halsstarriger
und böser als ihre Väter.
27 Und wenn du auch alle diese Worte zu ihnen redest, so werden sie doch nicht auf dich hören;
und wenn du ihnen zurufst, werden sie dir nicht antworten.
28 Darum sollst du zu ihnen sagen:
Dies ist das Volk, welches auf die Stimme des Herrn, seines Gottes, nicht hören
und keine Züchtigung annehmen will;
dahin ist die Wahrhaftigkeit, weggetilgt aus ihrem Munde!
Das Würgetal
29 So schere nun deinen Haarschmuck ab und wirf ihn weg
und stimme auf kahlen Höhen ein Klagelied an!
Denn verworfen und verstoßen hat der Herr
das Geschlecht, über das er zornig ist.
30 Denn die Kinder Juda haben getan, was in meinen Augen böse ist,
spricht der Herr;
sie haben ihre Greuel in das Haus gesetzt,
das nach meinem Namen genannt ist,
und es dadurch verunreinigt.
31 Sie haben auch die Höhen des Tophet im Tal Ben-Hinnom gebaut,
um ihre Söhne und Töchter mit Feuer zu verbrennen,
was ich ihnen nie befohlen habe
und was mir nie in den Sinn gekommen ist.
32 Darum siehe, es kommen Tage, spricht der Herr,
da man nicht mehr vom „Tophet“ oder vom „Tal Ben-Hinnom“ reden wird,
sondern vom „Würgetal“;
und man wird im Tophet begraben müssen, weil sonst kein Raum mehr ist;
33 und die Leichname dieses Volkes werden den Vögeln des Himmels und den wilden Tieren zur Speise dienen,
und niemand wird sie verscheuchen.
34 Also will ich in den Städten Judas und auf den Gassen Jerusalems
das Jubel- und Freudengeschrei,
die Stimme des Bräutigams und der Braut zum Verstummen bringen;
denn das Land soll verwüstet werden!
Footnotes
- Jeremia 7:11 + Mt 21:13; + Mk 11:17; + Lk 19:46
- Jeremia 7:13 frühe und fleißig, o. ernstlich und immer wieder (FES)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Copyright © 1951 by Geneva Bible Society