Исус Навин 17
Библия, ревизирано издание
17 (A)Беше хвърлен жребий и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Йосиф. Махир, Манасиевият първороден, баща на Галаад, понеже беше военен мъж, получи Галаад и Васан.
2 (B)Така че хвърленият жребий беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезер, за потомците на Хелек, за потомците на Асриил, за потомците на Сихем, за потомците на Ефер и за потомците на Семида. Тези бяха синовете на Йосифовия син Манасия според семействата им.
3 (C)Обаче Салпаад, син на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, нямаше синове, а дъщери. Ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.
4 (D)Те дойдоха пред свещеника Елеазар, пред Исус, Навиновия син, и пред първенците и казаха: Господ заповяда на Моисей да ни даде наследство между братята ни. Затова според Господнето повеление той им даде наследство между братята на баща им.
5 И така, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е на изток от Йордан,
6 защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.
7 (E)Манасиевата граница минаваше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем, и продължаваше надясно до жителите на Ентапфуя.
8 (F)Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а самият град Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на Ефремовите синове.
9 (G)След това границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тези от Манасиевите градове принадлежаха на Ефрем; и Манасиевата граница вървеше на север от потока и свършваше при морето.
10 Земята на юг беше на Ефрем, а на север – на Манасия, и морето беше границата му; земите им достигаха на север до Асир и на изток до Исахар.
11 (H)А в земята на Исахар и Асир Манасия притежаваше: Ветсан и заселищата му, Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Магедон и заселищата му, три околии.
12 (I)Но Манасиевите синове не можаха да изгонят жителите на тези градове, а ханаанците останаха да живеят в онази земя.
13 (J)А когато израилтяните се закрепиха, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят оттам.
14 (K)Тогава Йосифовите потомци казаха на Исус: Защо ти допусна за нас да се хвърли само един жребий и да наследим само един дял, при положение че сме многоброен народ, понеже Господ ни е благословил досега?
15 А Исус им отговори: Ако сте многоброен народ, идете в гората и си изсечете една част от нея в земята на ферезейците и на рафаимите, щом хълмистата част на Ефрем е тясна за вас.
16 (L)Но Йосифовите потомци възразиха: Тази хълмиста земя не е удобна за нас; при това всички ханаанци, които живеят в долината, имат железни колесници – както онези, които са във Ветсан и заселищата му, така и другите, които са в Езраелската долина.
17 Тогава Исус говорѝ на Йосифовия дом – на Ефрем и Манасия: Наистина вие сте многоброен народ и имате голяма сила; няма да имате само едно притежание чрез жребий;
18 (M)а хълмистата част ще бъде ваша, макар че е залесена. Ще я изсечете и ще бъде изцяло ваша, понеже ще прогоните ханаанците, независимо че имат железни колесници и са силни.
Иисус Навин 17
1940 Bulgarian Bible
17 <Хвърлено> беше жребие и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Иосифа. Колкото за Махира, Манасиевият първороден, баща на Галаада, понеже той беше военен мъж, за това Галаад и Васан станаха негови.
2 Така че <хвърленото жребие> беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезера, за потомците на Хелека, за потомците на Асрииля, за потомците на Сихема, за потомците на Ефера и за потомците на Семида. Тия бяха мъжките чада на Иосифовия син Манасия според семействата им.
3 Обаче, Салпаад, син на Ефера, син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, нямаше синове, но дъщери; и ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.
4 Те дойдоха пред свещеника Елеазара, и пред Исуса Навиевия син, и пред първенците та казаха: Господ заповяда на Моисея да ни даде наследство между братята ни. За това, според Господното повеление, той им даде наследство между братята на баща им.
5 И тъй, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е оттатък Иордан;
6 защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.
7 Манасиевата граница беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и границата се простираше надясно до жителите на Ентапфуя.
8 Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а <самият> Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на ефремците.
9 И границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тия градове между Манасиевите градове принадлежаха на Ефрема; и Манасиевата граница беше на север от потока и свършваше при морето.
10 <Земята> на юг беше на Ефрема, а на север на Манасия, и морето беше границата му; и <земите> <им> допираха на север до Асир и на изток до Исахар.
11 И в <земята на> Исахара и Асира, Манасия притежаваше Ветсан и заселищата му; Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Маледон и заселищата му, три околии.
12 Но манасийците не можаха да изгонят <жителите на> тия градове, а ханаанците настояваха да живеят в оная земя.
13 А когато се закрепиха израилтяните, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят съвсем.
14 Тогава Иосифовите потомци говориха на Исуса, казвайки: Защо даде ти <да се хвърли само> едно жребие за нас, и <само> един дял да наследим, тогаз когато сме много люде, понеже Господ ни е благословил до сега?
15 А Исус им каза: Ако сте много люде, възкачете се на леса и си изсечете една част от него в земята на ферезейците и на рафаимите, тъй като хълместата част на Ефрема е тясна за вас.
16 Но Иосифовите потомци казаха: Тая хълместа част не е сгодна за нас; при това, всичките ханаанци, които живеят в долинската земя, имат железни колесници, както ония, които са във Ветсан и заселищата му, така и ония, които са в Езраелската долина.
17 Тогава Исус говори на Иосифовия дом - на Ефрема и на Манасия - казвайки: <Наистина> вие сте много люде и имате голяма сила; не ще имате <само> едно <притежание чрез> жребие;
18 но хълместата част ще бъде ваша, макар че е залесена, защото ще я изсечете; ще бъде ваша и до краищата си, понеже ще изпъдите ханаанците, при все, че имат железни колесници и са силни.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com