Исая 64
Библия, ревизирано издание
64 (A)О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл,
да биха се стопили планините от присъствието Ти,
2 както когато огън изгаря храстите
и огън прави водата да ври,
за да стане името Ти познато на противниците Ти
и да потреперят народите от присъствието Ти,
3 (B)когато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме!
О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!
4 (C)Защото от древността не се е чуло,
до уши не е стигнало,
око не е видяло друг бог, освен Тебе,
да е извършил такива дела за онези, които го чакат.
5 (D)Посрещаш с благост този, който радостно върши правда,
дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти;
ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме;
но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим.
6 (E)Защото всички станахме като човек нечист
и цялата ни правда е като омърсена дреха;
ние всички вехнем като лист
и нашите беззакония ни завличат като вятър.
7 (F)И няма човек, който да призовава името Ти,
който да се пробуди, за да се хване за Тебе;
защото Ти си скрил лицето Си от нас
и си ни стопил поради беззаконията ни.
8 (G)Но сега, Господи, Ти си наш Отец;
ние сме глината, а Ти – грънчарят ни;
и всички сме дело на Твоята ръка.
9 (H)Недей се гневи силно, Господи,
недей помни вечно беззаконието;
ето, погледни, молим Ти се,
че ние всички сме Твой народ.
10 (I)Твоите святи градове запустяха;
Сион запустя, Йерусалим е опустошен.
11 (J)Нашият свят и красив дом,
където бащите ни Те славословеха,
беше изгорен с огън;
и всичките ни скъпи неща запустяха.
12 (K)Пред вид на това ще се въздържиш ли, Господи?
Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?
Исаия 64
1940 Bulgarian Bible
64 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,
2 Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,
3 Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!
4 Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало, Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил <такива дела> за ония, които го чакат.
5 Посрещаш <с благост> този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в <Твоите пътища> има трайност, и ние ще се спасим.
6 Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.
7 И няма човек, който да призовава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.
8 Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.
9 Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.
10 Твоите свети градове запустяха; Сион запустя, Ерусалим е опустошен.
11 Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.
12 Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?
Исаия 64
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
64 [a] Както съчките се възпламеняват от огъня и водата завира на огъня, така ще известиш Своето име на враговете Си, защото народите ще треперят пред Тебе. 2 Докато Ти извършваше чудни дела, които ние не очаквахме, и слизаше, пред Тебе планините потреперваха. 3 (A)Няма друг бог освен Тебе, Който ще направи за онези, които се надяват на Него това, което от векове не са слушали, не са разбирали и око не е виждало. 4 Ти откликваше на всеки, който се радва и който действа справедливо – в Твоите пътища ще си спомнят за Тебе. Но Ти се разгневи, защото ние непрестанно грешим. Как ще бъдем спасени? 5 (B)И всички ние станахме като нечистите и всяка наша правда – като изцапана дреха; и всички ние увехнахме като лист и нашите злодеяния ни отнасят като вятър. 6 И няма кой да призовава Твоето име – откъснахме се, вместо здраво да се държим за Тебе, затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да изгубим надежда чрез силата на престъпленията ни. 7 (C)Но сега, Господи, Ти си наш Отец, ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всички ние сме дело на Твоите ръце.
8 Господи, не се гневи силно, не помни постоянно злодеянията. Ето все пак погледни: всички ние сме Твой народ. 9 Твоите святи градове станаха пустиня, Сион се превърна в пустиня, Йерусалим е опустошен. 10 Нашият свят и великолепен дом, където нашите предци Те прославиха, е изгорен с огън и всичките ни съкровища са опустошени. 11 Ще се въздържиш ли след всичко това, Господи? Много ли ще мълчиш и ще ни унижаваш?
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.