Print Page Options

15 Наложеното за Моава <пророчество>: Понеже Ар моавски се разори през нощ <и> загина, - Понеже Кир моавски се разори през нощ <и> загина, -

Затова той възлезе на високите места във Ваит и в Девон за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; Всяка негова глава е плешива, Всяка брада е обръсната.

В улиците си те се опасват с вретища; По къщните си покриви и по площадите си Всичките заридават, потънали в плач.

И Есевон лелека, и Елеала; Гласът им се чува дори до Яса; Затова въоръжените моавски мъже ридаят; Душата на всеки <от тях> трепери вътре в него.

Сърцето ми ридае за Моава; Благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; Защото с плач възлизат през угорницата на Луит, Защото в пътя при Оронаим високо плачат за изтреблението си.

Защото водите на Нимрим пресъхнаха; Защото тревата изсъхна, моравата изчезна, Няма нищо зелено.

Затова изобилието, което събраха, И онова, което скътаха, Ще занесат в долината на върбите.

Защото воплите стигнаха до <всичките> предели на Моава, Риданието му в Еглаим, И риданието му във Вир-елим.

Защото водите на Димон се пълнят с кръв, Понеже ще докарам още <злини> върху Димон, - Лъвове върху оцелелите от Моава И върху останалите от оная земя.

15 Наложеното на Моава пророчество : Понеже Ар моавски се разори през нощ и загина, -

Затова той възлезе на високите места във Вант и в Девон за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; Всяка негова глава е плешива, Всяка брада е обръсната.

В улиците си те се опасват с вретища; По къщните си покриви и по площадите си Всичките заридават, потънали в плач.

И Есевон лелека, и Елеала; Гласът им се чува дори да Яса; Затова въоръжените моавски мъже ридаят; Душата на всеки от тях трепери вътре в него.

Сърцето ми ридае за Моава; Благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; Защото с плач възлизат през угорницата на Луит, Защото в пътя при Оронаим високо плачат за изтреблението си.

Защото водите на Нимрим пресъхнаха; Защото тревата изсъхна, моравата изчезна, Няма нищо зелено.

Затова изобилието, което събраха, И онова, което скътаха, Ще занесат в долината на върбите.

Защото воплите стигнаха до всичките предели на Моава, Риданието му в Еглаим, И риданието му в Вир-елим.

Защото водите на Димон се пълнят с кръв, Понеже ще докарам още злини върху Димон, - Лъвове върху оцелелите от Моава И върху останалите от оная земя.

Пророчество за Моав

15 (A)Изявеното за Моав пророчество:
Понеже Ар моавски бе разорен през нощ и загина,
понеже Кир моавски бе разорен през нощ и загина,
(B)затова той излезе на високите места във Ваит и в Девон, за да плаче;
Моав ридае за Нево и за Медева;
всяка негова глава е плешива,
всяка брада е обръсната.
(C)В улиците си те се опасват с вретища;
по покривите на къщите си и по площадите си
всички те ридаят, потънали в плач.
(D)И Есевон се вайка, и Елеала;
гласът им се чува чак до Яса;
затова въоръжените моавски мъже ридаят;
душата на всеки от тях трепери вътре в него.
(E)Сърцето ми ридае за Моав;
благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия;
защото с плач излизат през възвишението на Луит,
защото по пътя при Оронаим плачат високо за изтреблението си.
Защото водите на Нимрим пресъхнаха;
защото тревата изсъхна, моравата изчезна,
няма нищо зелено.
Затова изобилието, което събраха,
и онова, което скътаха,
ще занесат в долината на върбите.
Защото воплите стигнаха до всички предели на Моав,
риданието му – в Еглаим,
и риданието му във Вир-елим.
(F)Защото водите на Димон се пълнят с кръв,
понеже ще докарам още злини върху Димон,
лъвове – върху оцелелите от Моав
и върху останалите от онази земя.

'Исаия 15 ' not found for the version: Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version.

Срещу Моав

15 (A)Пророчество за Моав – Ар-Моав ще бъде разорен и унищожен нощем; Кир-Моав ще бъде разорен и унищожен нощем. Той ще се изкачи към езическия храм и Дивон на височините да плаче, Моав ридае за него и за Медева. Всяка негова глава е остригана до голо, всички са с обръснати глави. Обличат си вретища по улиците, всички ридаят по покривите си и по площадите, потънали в сълзи. Пищят Хебшон и Елале; гласът им се чува до Яхаз. Затова въоръжените моавци викат, душата им се вълнува. Сърцето ми вика високо заради Моав – неговите бежанци са до Сигор, до Еглат Шелишия, изкачват се с плач нагоре. По пътя за Хоронайн плачат високо заради разрушението. Водите на Нимрим пресекнаха, ливадите изсъхнаха, тревата изгоря и затова те прекарват отвъд потока Арава остатъка от имуществото и онова, което скътаха. Писъци обикалят в областта на Моав: до Еглаим се чува риданието ѝ, до Беер-Елим, защото водите на Димон са пълни с кръв. Затова ще изпратя върху Димон още повече бедствия – лъвове срещу избягалите от Моав, срещу останалите от страната.