Йеремия 20
1940 Bulgarian Bible
20 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.
2 Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата, която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом.
3 А на утринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив {Т.е., Трепет отсред.}.
4 Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.
5 При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон.
6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.
7 Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;
8 Защото отворя ли уста, <не мога да не> викам; <Трябва да> викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става <Причина за> позор и присмех цял ден.
9 Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава <Неговото слово> става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.
10 Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, - <Думат> всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами <в някаква погрешка>, Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.
11 Но Господ е с мене като мощен и страшен <защитник>; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.
12 Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.
13 Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.
14 Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,
15 Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се мъжко дете, - И с това се зарадва много;
16 И да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И нека слуша заран вик, И на пладне тревога;
17 Защото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И утробата й <да е останала> всякога бременна.
18 Защо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се довършат от срам.
Йеремия 20
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Преследване на пророка и предсказание за вавилонския плен
20 Когато свещеникът и надзорник в дома Господен Пасхур чу, че Йеремия пророчествал тези думи, 2 тогава Пасхур удари пророк Йеремия и го постави в дървената стегалка, която беше при Вениаминова порта до дома Господен. 3 И на сутринта Пасхор извади Йеремия от стегалката, а Йеремия му каза: „Господ не назова твоето име Пасхур, но Магор-Мисавив[a]. 4 Защото така казва Господ: ‘Ето ще доведа ужаса за тебе и за всичките ти приятели, а те ще паднат от меча на неприятелите ти и очите ти ще видят това, и ще предам цяла Юдея в ръката на вавилонския цар. Тогава той ще ги отведе в плен във Вавилон и ще ги погуби с меч. 5 Нещо повече, ще дам цялото богатство на този град, целия му имот и всичките съкровища на юдейските царе в ръцете на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги отнесат във Вавилон. 6 А ти, Пасхуре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен. Тогава ще отидеш във Вавилон – там ще умреш и там ще бъдете погребани, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува’!“
Терзанията на пророка
7 „Господи, увличаше ме и аз бях увлечен. Ти си по-силен от мене и надви. Ставах за присмех всеки ден, всеки се гаври с мене. 8 Защото, щом заговоря, трябва да викам, трябва да викам: ‘Насилие’ и ‘Разрушение’, защото словото на Господа ми причини позор и присмех цял ден. 9 (A)Тогава кажа ли: ‘Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му’, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога. 10 Защото слушах шушукане от мнозина: ‘Ужас отвсякъде.’ ‘Обвинявайте и ще го обвиним’ – казват. Всички мои приятели дебнат за мене да се спъна. ‘Може би – казват – той ще се препъне, тогава ще го надвием и ще му отмъстим.’ 11 Но Господ е с мене като страховит герой. Затова гонителите ми ще се препънат и няма да надвият. Те ще бъдат посрамени много, защото не постъпваха разумно. Срамът им ще бъде вечен, никога няма да се забрави. 12 (B)Господи Вседържителю, Ти подлагаш на изпитание праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя възмездие за тях, защото на Тебе поверих делото си! 13 Пейте за Господа, прославете Господа, защото Той спаси душата на бедния от нечестивите ръце!
14 (C)Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен! 15 (D)Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: ‘Роди ти се син!’, и с това го е зарадвал много. 16 И с този човек да стане това, което стана с градовете, които Господ разруши и не пожали. Да чува той сутрин писък и по пладне – ридание, 17 задето не ме уби в самата утроба, така че майка ми да станеше мой гроб и утробата ѝ да останеше вечно бременна. 18 За какво съм излязъл от утробата, за да гледам мъки и скърби и дните ми да изминават в срам?“
Footnotes
- 20:3 Т.е. ужас, страх отвсякъде.
Йеремия 20
Bulgarian Bible
20 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.
2 Тогава Пасхор удари пророка Еремия, и тури го в кладата, която бе в горната Вениаминова порта, до Господния дом.
3 А на утринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив*.
4 Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас на самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на Вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.
5 При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон.
6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.
7 Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал; Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене.
8 Защото отворя ли уста, не мога да не викам; Трябва да викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става Причина за позор и присмех цял ден.
9 Но ако река: няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече името Му, Тогава неговото слово става в сърцето ми Като пламнал огън, затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.
10 Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! И ние ще го обвиним, - Думат всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами в някаква погрешка, Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.
11 Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник; Затова, гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.
12 Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.
13 Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.
14 Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми.
15 Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: роди ти се мъжко дете, - И с това се зарадва много;
16 И да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И нека слуша заран вик, И на пладне тревога;
17 Защото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И утробата й да е останала всякога бременна.
18 Защо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се довършат от срам.
Jeremiah 20
Easy-to-Read Version
Jeremiah and Pashhur
20 Pashhur son of Immer was a priest. He was the highest officer in the Temple of the Lord. When he heard Jeremiah say those things in the Temple yard, 2 he had Jeremiah the prophet beaten. And he had Jeremiah’s hands and feet locked between large blocks of wood. This was at the Upper Gate of Benjamin of the Lord’s Temple. 3 The next day Pashhur took Jeremiah out from between the blocks of wood. Then Jeremiah said to him, “The Lord’s name for you is not Pashhur. Now his name for you is ‘Surrounded by Terror.’ 4 That is your name because of what the Lord says: ‘I will soon make you a terror to yourself and to all your friends. You will watch enemies killing your friends with swords. I will give all the people of Judah to the king of Babylon. He will take them away to the country of Babylon, and his army will kill the people of Judah with their swords. 5 The people of Jerusalem worked hard to build things and become wealthy, but I will give all these things to their enemies. The king in Jerusalem has many treasures, but I will give all the treasures to the enemy. The enemy will take them and carry them away to the country of Babylon. 6 And, Pashhur, you and all the people living in your house will be taken away. You will be forced to go and live in the country of Babylon. You will die in Babylon, and you will be buried in that foreign country. You told lies to your friends. You said these things would not happen. But all your friends will also die and be buried in Babylon.’”
Jeremiah’s Fifth Complaint
7 Lord, you tricked me, and I certainly was fooled.
You are stronger than I am, so you won.
I have become a joke.
People laugh at me and make fun of me all day long.
8 Every time I speak, I shout.
I am always shouting about violence and destruction.
I tell the people about the message that I received from the Lord.
But they only insult me and make fun of me.
9 Sometimes I say to myself, “I will forget about him.
I will not speak anymore in his name.”
But when I say that, his message is like a fire burning inside me!
It feels like it is burning deep in my bones!
I get tired of trying to hold his message inside.
And finally, I am not able to hold it in.
10 I hear people whispering against me.
Everywhere, I hear things that frighten me.
Even my friends are speaking against me.
People are just waiting for me to make a mistake.
They are saying, “Let us lie and say that he did something bad.
Maybe we can trick Jeremiah.
Then we will have him.
We will finally be rid of him.
Then we will grab him
and take our revenge on him.”
11 But the Lord is with me.
He is like a strong soldier.
So those who are chasing me will fall.
They will not defeat me.
They will fail.
They will be disappointed.
They will be ashamed,
and they will never forget that shame.
12 Lord All-Powerful, you test good people.
You look deeply into a person’s mind.
I told you my arguments against these people.
So let me see you give them the punishment they deserve.
13 Sing to the Lord!
Praise the Lord!
He saves the lives of the poor!
He saves them from the wicked!
Jeremiah’s Sixth Complaint
14 Curse the day that I was born!
Don’t bless the day my mother had me.
15 Curse the man who told my father the news that I was born.
“It’s a boy!” he said.
“You have a son.”
He made my father very happy
when he told him the news.
16 Let that man be like the cities the Lord destroyed.[a]
He had no pity on them.
Let him hear shouts of war in the morning;
let him hear battle cries at noontime,
17 because he did not kill me
while I was in my mother’s womb.
If he had killed me then,
my mother would have been my grave,
and I would not have been born.
18 Why did I have to come out of her body?
All I have seen is trouble and sorrow,
and my life will end in shame.
Footnotes
- Jeremiah 20:16 cities the Lord destroyed That is, Sodom and Gomorrah. See Gen. 19.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Copyright © 2006 by Bible League International