Font Size
Еклисиаст 2
Библия, ревизирано издание
Еклисиаст 2
Библия, ревизирано издание
2 (A)Аз казах на сърцето си:
Ела сега, да те опитам с веселба,
затова се наслаждавай с блага;
и, ето, и това беше суета.
2 (B)Казах за смеха: Лудост е,
и за веселбата: Каква полза от нея?
3 (C)Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино,
докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта,
и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове
под небето през всички дни на живота си.
4 Направих си големи работи;
съградих си къщи; насадих си лозя;
5 направих си цветни и овощни градини
и насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 направих си водоеми, за да поя от тях
насадената с дървета гора;
7 придобих слуги и слугини
и имах слуги, родени в дома ми;
имах още добитък и стада
повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.
8 (D)Събрах си и сребро, и злато,
и особените скъпоценности на царете и на областите;
набавих си певци и певици
и насладите на човешките синове –
наложници изключително много.
9 (E)Така станах велик и се възвеличих
повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим;
още и мъдростта ми си остана у мен.
10 (F)И от всичко, които пожелаха очите ми,
нищо не им забраних;
не спрях сърцето си от никаква веселба,
защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове
и това беше делът ми от целия ми труд.
11 (G)Тогава разгледах всички дела,
които бяха извършили ръцете ми,
и труда, в който се бях трудил;
и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра
и нямаше полза под слънцето.
12 (H)И се обърнах да разгледам
мъдростта и лудостта, и безумието,
защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя,
относно това, което е вече направено?
13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието,
както светлината превъзхожда тъмнината.
14 (I)На мъдрия очите са в главата му,
а безумният ходи в тъмнина;
аз обаче познах още, че една участ
постига всички тях.
15 Тогава си казах:
Каквото постига безумния,
това ще постигне и мен;
и така, защо аз бях по-мъдър?
Затова казах в сърцето си,
че и това е суета.
16 Защото както на безумния, така и на мъдрия
не остава вечно паметта му,
понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено.
И как умира мъдрият? – Както и безумният.
17 Затова намразих живота,
защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето;
понеже всичко е суета и гонене на вятъра.
18 (J)Намразих още и целия си труд,
с който съм се трудил под слънцето,
защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;
19 и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен?
Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил
и в който показах мъдрост под слънцето.
И това е суета.
20 Затова аз отново направих сърцето си да се отчае
поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.
21 Защото има човек, който се е трудил
с мъдрост, със знание и със сполука;
но той пак ще остави всичко за дял на някого,
който не е участвал в труда му.
И това е суета и голямо зло.
22 (K)Защото каква полза за човека от целия му труд
и от грижата на сърцето му,
за което се изморява под слънцето?
23 (L)Понеже всичките му дни са само печал
и трудът му – скръб;
и още и нощем сърцето му не си почива.
И това е суета.
24 (M)Няма по-добро за човека освен да яде и да пие.
И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му.
И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 Защото кой може да яде
и кой може да се наслаждава повече от мене?
26 (N)Понеже Бог дава на угодния на Него човек
мъдрост, знание и радост;
а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа –
за да даде всичко на угодния на Бога.
И това е суета и гонене на вятъра.
Еклисиаст 2
Bulgarian Bible
Еклисиаст 2
Bulgarian Bible
2 Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.
2 Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?
3 Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.
4 Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;
5 Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 Направих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;
7 Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
8 Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.
9 Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.
10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.
11 Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.
12 И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?
13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.
14 На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.
15 Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.
16 Защото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.
17 За това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.
18 Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;
19 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.
20 За това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.
21 Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.
22 Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?
23 Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.
24 Няма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?
26 Понеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.
Ecclesiastes 2
New International Version
Ecclesiastes 2
New International Version
Pleasures Are Meaningless
2 I said to myself, “Come now, I will test you with pleasure(A) to find out what is good.” But that also proved to be meaningless. 2 “Laughter,”(B) I said, “is madness. And what does pleasure accomplish?” 3 I tried cheering myself with wine,(C) and embracing folly(D)—my mind still guiding me with wisdom. I wanted to see what was good for people to do under the heavens during the few days of their lives.
4 I undertook great projects: I built houses for myself(E) and planted vineyards.(F) 5 I made gardens and parks and planted all kinds of fruit trees in them. 6 I made reservoirs to water groves of flourishing trees. 7 I bought male and female slaves and had other slaves(G) who were born in my house. I also owned more herds and flocks than anyone in Jerusalem before me. 8 I amassed silver and gold(H) for myself, and the treasure of kings and provinces.(I) I acquired male and female singers,(J) and a harem[a] as well—the delights of a man’s heart. 9 I became greater by far than anyone in Jerusalem(K) before me.(L) In all this my wisdom stayed with me.
10 I denied myself nothing my eyes desired;
I refused my heart no pleasure.
My heart took delight in all my labor,
and this was the reward for all my toil.
11 Yet when I surveyed all that my hands had done
and what I had toiled to achieve,
everything was meaningless, a chasing after the wind;(M)
nothing was gained under the sun.(N)
Wisdom and Folly Are Meaningless
12 Then I turned my thoughts to consider wisdom,
and also madness and folly.(O)
What more can the king’s successor do
than what has already been done?(P)
13 I saw that wisdom(Q) is better than folly,(R)
just as light is better than darkness.
14 The wise have eyes in their heads,
while the fool walks in the darkness;
but I came to realize
that the same fate overtakes them both.(S)
15 Then I said to myself,
“The fate of the fool will overtake me also.
What then do I gain by being wise?”(T)
I said to myself,
“This too is meaningless.”
16 For the wise, like the fool, will not be long remembered;(U)
the days have already come when both have been forgotten.(V)
Like the fool, the wise too must die!(W)
Toil Is Meaningless
17 So I hated life, because the work that is done under the sun was grievous to me. All of it is meaningless, a chasing after the wind.(X) 18 I hated all the things I had toiled for under the sun, because I must leave them to the one who comes after me.(Y) 19 And who knows whether that person will be wise or foolish?(Z) Yet they will have control over all the fruit of my toil into which I have poured my effort and skill under the sun. This too is meaningless. 20 So my heart began to despair over all my toilsome labor under the sun. 21 For a person may labor with wisdom, knowledge and skill, and then they must leave all they own to another who has not toiled for it. This too is meaningless and a great misfortune. 22 What do people get for all the toil and anxious striving with which they labor under the sun?(AA) 23 All their days their work is grief and pain;(AB) even at night their minds do not rest.(AC) This too is meaningless.
24 A person can do nothing better than to eat and drink(AD) and find satisfaction in their own toil.(AE) This too, I see, is from the hand of God,(AF) 25 for without him, who can eat or find enjoyment?(AG) 26 To the person who pleases him, God gives wisdom,(AH) knowledge and happiness, but to the sinner he gives the task of gathering and storing up wealth(AI) to hand it over to the one who pleases God.(AJ) This too is meaningless, a chasing after the wind.
Footnotes
- Ecclesiastes 2:8 The meaning of the Hebrew for this phrase is uncertain.
Библия, ревизирано издание (BPB) 
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Bulgarian Bible (BULG)
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version (ERV-BG)
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
New International Version (NIV) 
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.