Еклисиаст 2:22-24

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

²²А и какво остава за човека от целия му труд и стремежи на сърцето, с които се изнурява под слънцето? ²³Наистина – всичките му дни са страдания, целият му труд – тревога; дори и през нощта сърцето му е без покой. Това е също суета.

²⁴^(A)Няма по-добро за човека освен това да яде и да пие, да позволи на душата си наслада от мъчителния труд. Но и това е, както аз видях, пак от Божията ръка.