Еклисиаст 2  Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Суетата на насладите

2 Размислих тъй в сърцето си: ще те изпитам с веселие – наслади се с блага. Но ето и това е суета. ² Отсъдих за смеха: „глупост“, а за веселието – „Какво ти носи?“ ³ Реших в сърцето си да усладя плътта си с вино и макар сърцето ми да ходеше след мъдростта, реших да се предам и на глупостта, докато вникна кое е добро за хората, какво би трябвало да вършат те под небето през преброените дни на живота си.

Суетата на богатството и труда

^4 (A)Наченах велики начинания: съградих си палати, насадих си лозя, ⁵ оградих се с райски градини и ги залесих с всякакви овощни дървета. ⁶ Съградих водоеми да напояват райските градини, в които растат дървета. ⁷ Сдобих се със слуги и слугини и прибавих слугите, родени в моя дом; аз имах едър и дребен добитък повече от всички, живели преди мен в Йерусалим. ^8 (B)Натрупах сребро и злато, а също скъпоценности от разни земни царе и земи, отбрах си певци и певици, както и разкоши, услаждащи човека – многобройни жени. ⁹ И се възвеличих, и забогатях повече от всички, които властваха преди мен в Йерусалим. Но въпреки това аз запазих мъдростта си. ¹⁰ Нищо, каквото пожелаеха очите ми, не им отказвах, не удържах сърцето си от никакво веселие. Затуй сърцето ми ликуваше при всички мои трудове. Нали това ми бе наградата за всички мои трудове? ¹¹ Но ето обърнах се, огледах всичко, извършено от моите ръце, и моя труд, с който бях се трудил, за да го постигна. И ето – всичко е суета и гонене на вятър и няма полза от нищо под слънцето.

Суетата на мъдростта и глупостта на труда и радостта

¹² Обърнах се, за да разгледам мъдростта наред с безумието и глупостта. Кой ли може да извърши нещо след царя освен извършеното вече? ¹³ Тогава аз разбрах, че мъдростта стои над глупостта, тъй както светлината превъзхожда тъмнината. ^14 (C)Мъдрецът има на главата си очи, глупецът броди из тъмата, но аз разбрах – една съдба постига всички тях. ¹⁵ И аз размислих в сърцето си: щом и мен съдбата на глупеца ще постигне, защо съм станал толкова премъдър? Затуй си казах пак в сърцето – и това е суета. ^16 (D)Защото, както за глупеца, така и за мъдреца споменът не трае вечно, и двамата ще ги забравят напълно бъдещите дни. Уви, мъдрецът не умира ли тъй, както и глупецът? ¹⁷ Затуй намразих аз живота, опротивя ми всяко дело, извършено под слънцето. Защото всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁸ Възненавидях и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото го оставям на човека, идващ след мене. ¹⁹ Кой знае: дали ще бъде мъдър той, или пък глупав? Той ще владее всичко мое, което с труд и мъдрост аз придобих под слънцето. И това е суета. ²⁰ Дойдох дотам да се отчаям в сърцето си за целия си труд, с който се трудих под слънцето: ²¹ един се труди с мъдрост, знание, сполука, но го оставя в дял на друг, който не се е трудил за него. Това също е суета и голямо зло. ²² А и какво остава за човека от целия му труд и стремежи на сърцето, с които се изнурява под слънцето? ²³ Наистина – всичките му дни са страдания, целият му труд – тревога; дори и през нощта сърцето му е без покой. Това е също суета.

^24 (E)Няма по-добро за човека освен това да яде и да пие, да позволи на душата си наслада от мъчителния труд. Но и това е, както аз видях, пак от Божията ръка. ²⁵ Та „Кой може да яде и се наслаждава, ако не аз?“ ^26 (F)Бог дарява с мъдрост, знание и радост благоугодния пред Него, а на грешния отрежда грижи: да притуря и да трупа, за да го отреди на този, който е благоугоден пред Бога. Това е също суета и гонене на вятър.