Ездра 9
Библия, ревизирано издание
Реформите на Ездра за браковете с езичници
9 (A)Като се свърши това, първенците дойдоха при мен и казаха: Израелевият народ и свещениците, и левитите не са се отделили от народите на тези земи, що се отнася до техните мерзости – мерзостите на ханаанците, хетите, ферезейците, йевусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците;
2 (B)защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, така че святият род се е смесил с народа на тези земи; дори ръката на първенците и на по-видните лица е била първа в това престъпление.
3 (C)Като чух това, раздрах дрехата и мантията си, скубах космите от главата и от брадата си и седях смутен.
4 (D)Тогава при мене се събраха всички, които треперят от думите на Израилевия Бог поради престъплението на онези, които са били в плена; и седях смутен до вечерната жертва.
5 (E)А по време на вечерната жертва станах от унижението си и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа, моя Бог, казах:
6 (F)Боже мой, срамувам се и се червя да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни и престъпленията ни пораснаха до небесата.
7 (G)От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на чуждоземните царе, под меч, в плен, на разграбване и на посрамване на лицата ни, както е днес.
8 (H)И сега за много малко време Господ, нашият Бог, показва милост към нас, за да се опази между нас остатък и за да бъдем закрепени в Неговото свято място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.
9 (I)Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е изоставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, за да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юдея и Йерусалим.
10 Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? Защото изоставихме заповедите,
11 (J)които си дал чрез слугите Си, пророците, като си казал: Земята, в която влизате, за да я владеете, е земя, осквернена от гнусотиите и от мерзостите на народите на тези земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;
12 (K)и така, сега не давайте дъщерите си на синовете им и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите и да ядете благата на тази земя, и да я оставите в наследство на потомците си завинаги.
13 (L)А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото ни престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни и си ни дал такова избавление,
14 (M)трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с народите, предадени на тези мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас, докато ни довършиш, за да не остане никакъв остатък и никой оцелял?
15 (N)Господи, Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! Защото поради него не можем да се изправим пред Теб.
Ездра 9
Bulgarian Bible
9 Като се свърши това, първенците дойдоха при мене и казаха: Израилевите люде, и свещениците и левитите, не са се отделили от людете на тия земи, колкото за техните мерзости, мерзостите на ханаанците, хетейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците;
2 защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, тъй че светият род се е смесил с людете на тия земи; дори, ръката на първенците и на по-видните люде е била първа в това престъпление.
3 И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.
4 Тогава се събраха при мене всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог поради престъплението на ония, които са били в плана; и седях смутен до вечерната жертва.
5 А във време на вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:
6 Боже мой, срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.
7 От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземните царе, под нож, в плен, на раграбване, и на посрамяване на лицата ни, както е днес,
8 И сега за твърде малко време Господ нашият Бог показва милост към нас, за да се опази между нас остатък, и за да бъдем закрепени в Неговото свето място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.
9 Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ние оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, та да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим.
10 Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? защото оставихме заповедите,
11 които Си дал чрез слугите Си пророците, като си рекъл: Земята, в който влизате, за да я владеете, е земя осквернена от гнусотиите и от мерзостите на людете на тия земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;
12 сега, прочее, не давайте дъщерите си на синовете им, и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействувайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите, и да ядете благата на тая земя, и да я оставите в наследство на потомците си за винаги.
13 А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление,
14 трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с людете предадени на тия мерзости? Ти не били се разгневил на нас докле ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял?
15 Господи Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.
以斯拉記 9
Chinese Contemporary Bible (Traditional)
以斯拉的禱告
9 這些事以後，眾首領來告訴我說：「以色列民眾、祭司和利未人還沒有與當地各族分開，他們仍隨從迦南人、赫人、比利洗人、耶布斯人、亞捫人、摩押人、埃及人和亞摩利人的可憎行為。 2 他們為自己和自己的兒子娶這些人的女兒為妻，使聖潔的民族與當地的人混雜。首領和官員是這種不忠之事的罪魁。」 3 一聽到這些，我便撕裂衣服和外袍，拔掉頭髮和鬍鬚，驚懼地坐下。 4 聽了以色列上帝的話而戰抖的人都聚集在我周圍，因為流亡歸來的人不忠。我驚懼地坐在那裡，直到獻晚祭的時候。
5 獻晚祭的時候，我滿懷憂傷地起來，穿著那撕裂的衣服和外袍，雙膝跪下，向我的上帝耶和華伸出雙手， 6 說：「我的上帝啊，我羞愧難當，不敢抬頭看你，因為我們的惡行滅頂，我們的罪惡滔天。 7 從我們的祖先開始到現在，我們罪惡深重。由於我們的罪惡，我們、我們的君王和祭司都落在外邦君王的手中，被他們殺害、俘虜、搶掠和羞辱，如同今天的光景。 8 但如今我們的上帝耶和華暫且施恩於我們，為我們存留一些餘民，使我們安然住在這聖潔之地。你使我們眼睛明亮，在我們受奴役時賜給我們一點生機。 9 雖然我們是奴隸，我們的上帝卻沒有離棄受奴役的我們，祂在波斯眾王面前施恩於我們，使我們復興、得以重建毀壞的上帝的殿，讓我們在猶大和耶路撒冷有護牆。
10 「如今，我們的上帝啊，事已至此，我們還能說什麼呢？因為我們背棄了你的誡命， 11 就是你藉著你的僕人——眾先知給我們的吩咐，『你們將要佔領的那片土地被當地人的污穢玷污，他們的可憎行徑使那裡充滿污穢。 12 所以不要讓你們的女兒嫁給他們的兒子，也不要讓你們的兒子娶他們的女兒。永不可為他們謀求平安和好處。這樣，你們就可強盛，吃那裡的美好出產，也可將那地方留給你們的子孫作為永久的產業。』
13 「雖然因為我們的惡行和大罪，這一切事情臨到我們，但我們的上帝啊，你給我們的懲罰比我們該受的輕多了，你還施恩給我們留下這些餘民。 14 我們豈能再違背你的誡命，與這些行為可憎的人通婚？若我們這樣行，你豈不發怒毀滅我們，使我們無一倖免嗎？ 15 以色列的上帝耶和華啊，你是公義的，所以我們這些餘民今天才得以倖存。看啊，我們在你面前身負罪惡，因而無人能在你面前站立得住。」
Ezra 9
King James Version
9 Now when these things were done, the princes came to me, saying, The people of Israel, and the priests, and the Levites, have not separated themselves from the people of the lands, doing according to their abominations, even of the Canaanites, the Hittites, the Perizzites, the Jebusites, the Ammonites, the Moabites, the Egyptians, and the Amorites.
2 For they have taken of their daughters for themselves, and for their sons: so that the holy seed have mingled themselves with the people of those lands: yea, the hand of the princes and rulers hath been chief in this trespass.
3 And when I heard this thing, I rent my garment and my mantle, and plucked off the hair of my head and of my beard, and sat down astonied.
4 Then were assembled unto me every one that trembled at the words of the God of Israel, because of the transgression of those that had been carried away; and I sat astonied until the evening sacrifice.
5 And at the evening sacrifice I arose up from my heaviness; and having rent my garment and my mantle, I fell upon my knees, and spread out my hands unto the Lord my God,
6 And said, O my God, I am ashamed and blush to lift up my face to thee, my God: for our iniquities are increased over our head, and our trespass is grown up unto the heavens.
7 Since the days of our fathers have we been in a great trespass unto this day; and for our iniquities have we, our kings, and our priests, been delivered into the hand of the kings of the lands, to the sword, to captivity, and to a spoil, and to confusion of face, as it is this day.
8 And now for a little space grace hath been shewed from the Lord our God, to leave us a remnant to escape, and to give us a nail in his holy place, that our God may lighten our eyes, and give us a little reviving in our bondage.
9 For we were bondmen; yet our God hath not forsaken us in our bondage, but hath extended mercy unto us in the sight of the kings of Persia, to give us a reviving, to set up the house of our God, and to repair the desolations thereof, and to give us a wall in Judah and in Jerusalem.
10 And now, O our God, what shall we say after this? for we have forsaken thy commandments,
11 Which thou hast commanded by thy servants the prophets, saying, The land, unto which ye go to possess it, is an unclean land with the filthiness of the people of the lands, with their abominations, which have filled it from one end to another with their uncleanness.
12 Now therefore give not your daughters unto their sons, neither take their daughters unto your sons, nor seek their peace or their wealth for ever: that ye may be strong, and eat the good of the land, and leave it for an inheritance to your children for ever.
13 And after all that is come upon us for our evil deeds, and for our great trespass, seeing that thou our God hast punished us less than our iniquities deserve, and hast given us such deliverance as this;
14 Should we again break thy commandments, and join in affinity with the people of these abominations? wouldest not thou be angry with us till thou hadst consumed us, so that there should be no remnant nor escaping?
15 O Lord God of Israel, thou art righteous: for we remain yet escaped, as it is this day: behold, we are before thee in our trespasses: for we cannot stand before thee because of this.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
