Евреи 10
Библия, ревизирано издание
Превъзходството на Христовата жертва
10 (A)Защото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват.
2 (B)В противен случай те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.
3 (C)Но с тези жертви всяка година става напомняне за греховете.
4 (D)Защото не е възможно кръв от телета и козли да отмахне грехове.
5 (E)Затова Христос, като влиза в света, казва:
„Жертва и принос не си поискал,
но си Ми приготвил тяло; 6 (F)всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни. 7 (G)Тогава казах: Ето, дойдох
(в свитъка на книгата е писано за Мене)
да изпълня Твоята воля, о, Боже.“
8 Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния, и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ (които впрочем се принасят според закона),
9 после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти.“ Това означава: Той отмахва първото, за да постанови второто.
10 (H)С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги.
11 (I)И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
12 (J)но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога
13 (K)и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие.
14 (L)Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.
15 А и Святият Дух ни свидетелства за това; защото след като е казал:
16 (M)„Ето завета, който ще сключа с тях
след онези дни, казва Господ:
Ще положа законите Си в сърцата им
и ще ги напиша в умовете им“, прибавя:
17 (N)„И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече.“
18 А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях.
Новият път на вярата
19 (O)И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището
20 (P)през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си,
21 (Q)и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 (R)нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест[a], и с тяло, измито в чиста вода;
23 (S)нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това;
24 и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела,
25 (T)като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
Опасност от отстъпничество
26 (U)Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27 (V)а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците.
28 (W)Ако някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,
29 (X)тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30 (Y)Защото познаваме Този, Който е казал: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя“, и пак: „Господ ще съди народа Си.“
31 (Z)Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.
Наставления за постоянство и търпение
32 (AA)Припомняйте си още за първите дни, когато, след като бяхте просветени, претърпяхте голяма борба от страдания,
33 (AB)кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тези, които страдаха така.
34 (AC)Защото вие не само страдахте с онези, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35 (AD)И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
36 (AE)Защото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37 (AF)„Защото още много малко време,
и ще дойде Този, Който има да дойде, и няма да се забави.
38 (AG)А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра;
но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“
39 (AH)Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.
Footnotes
- 10:22 Или: поръсени от нечиста съвест.
Евреи 10
1940 Bulgarian Bible
10 Защото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.
2 Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.
3 Но в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.
4 Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
5 Затова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;
6 Всеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.
7 Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -
8 Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които <впрочем> се принасят според закона),
9 после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто.
10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.
11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,
13 та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
14 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
15 А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: -
16 Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:>
17 "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".
18 А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях.
19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
21 и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом,
22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;
23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;
29 <тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
31 Страшно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.
32 Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,
33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.
34 Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
36 Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37 "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.
38 А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".
39 Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.
Hebrews 10
New King James Version
Animal Sacrifices Insufficient
10 For the law, having a (A)shadow of the good things to come, and not the very image of the things, (B)can never with these same sacrifices, which they offer continually year by year, make those who approach perfect. 2 For then would they not have ceased to be offered? For the worshipers, once [a]purified, would have had no more consciousness of sins. 3 But in those sacrifices there is a reminder of sins every year. 4 For (C)it is not possible that the blood of bulls and goats could take away sins.
Christ’s Death Fulfills God’s Will(D)
5 Therefore, when He came into the world, He said:
(E)“Sacrifice and offering You did not desire,
But a body You have prepared for Me.
6 In burnt offerings and sacrifices for sin
You had no pleasure.
7 Then I said, ‘Behold, I have come—
In the volume of the book it is written of Me—
To do Your will, O God.’ ”
8 Previously saying, “Sacrifice and offering, burnt offerings, and offerings for sin You did not desire, nor had pleasure in them” (which are offered according to the law), 9 then He said, “Behold, I have come to do Your will, [b]O God.” He takes away the first that He may establish the second. 10 (F)By that will we have been [c]sanctified (G)through the offering of the body of Jesus Christ once for all.
Christ’s Death Perfects the Sanctified
11 And every priest stands (H)ministering daily and offering repeatedly the same sacrifices, which can never take away sins. 12 (I)But this Man, after He had offered one sacrifice for sins forever, sat down (J)at the right hand of God, 13 from that time waiting (K)till His enemies are made His footstool. 14 For by one offering He has perfected forever those who are being [d]sanctified.
15 But the Holy Spirit also witnesses to us; for after He had said before,
16 (L)“This is the covenant that I will make with them after those days, says the Lord: I will put My laws into their hearts, and in their minds I will write them,” 17 then He adds, (M)“Their sins and their lawless deeds I will remember no more.” 18 Now where there is [e]remission of these, there is no longer an offering for sin.
Hold Fast Your Confession
19 Therefore, brethren, having (N)boldness[f] to enter (O)the Holiest by the blood of Jesus, 20 by a new and (P)living way which He consecrated for us, through the veil, that is, His flesh, 21 and having a High Priest over the house of God, 22 let us (Q)draw near with a true heart (R)in full assurance of faith, having our hearts sprinkled from an evil conscience and our bodies washed with pure water. 23 Let us hold fast the confession of our hope without wavering, for (S)He who promised is faithful. 24 And let us consider one another in order to stir up love and good works, 25 (T)not forsaking the assembling of ourselves together, as is the manner of some, but exhorting one another, and (U)so much the more as you see (V)the Day approaching.
The Just Live by Faith
26 For (W)if we sin willfully (X)after we have received the knowledge of the truth, there (Y)no longer remains a sacrifice for sins, 27 but a certain fearful expectation of judgment, and (Z)fiery indignation which will devour the adversaries. 28 Anyone who has rejected Moses’ law dies without mercy on the testimony of two or three (AA)witnesses. 29 (AB)Of how much worse punishment, do you suppose, will he be thought worthy who has trampled the Son of God underfoot, (AC)counted the blood of the covenant by which he was sanctified a common thing, (AD)and insulted the Spirit of grace? 30 For we know Him who said, (AE)“Vengeance is Mine, I will repay,” [g]says the Lord. And again, (AF)“The Lord will judge His people.” 31 (AG)It is a fearful thing to fall into the hands of the living God.
32 But (AH)recall the former days in which, after you were [h]illuminated, you endured a great struggle with sufferings: 33 partly while you were made (AI)a spectacle both by reproaches and tribulations, and partly while (AJ)you became companions of those who were so treated; 34 for you had compassion on [i]me (AK)in my chains, and (AL)joyfully accepted the plundering of your [j]goods, knowing that (AM)you have a better and an enduring possession for yourselves [k]in heaven. 35 Therefore do not cast away your confidence, (AN)which has great reward. 36 (AO)For you have need of endurance, so that after you have done the will of God, (AP)you may receive the promise:
37 “For (AQ)yet a little while,
And (AR)He[l] who is coming will come and will not [m]tarry.
38 Now (AS)the[n] just shall live by faith;
But if anyone draws back,
My soul has no pleasure in him.”
39 But we are not of those (AT)who draw back to [o]perdition, but of those who (AU)believe to the saving of the soul.
Footnotes
- Hebrews 10:2 cleansed
- Hebrews 10:9 NU, M omit O God
- Hebrews 10:10 set apart
- Hebrews 10:14 set apart
- Hebrews 10:18 forgiveness
- Hebrews 10:19 confidence
- Hebrews 10:30 NU omits says the Lord
- Hebrews 10:32 enlightened
- Hebrews 10:34 NU the prisoners instead of me in my chains
- Hebrews 10:34 possessions
- Hebrews 10:34 NU omits in heaven
- Hebrews 10:37 Or that which
- Hebrews 10:37 delay
- Hebrews 10:38 NU My just one
- Hebrews 10:39 destruction
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
