Даниил 4
Библия, ревизирано издание
Втори съд на Навуходоносор за дървото – тълкуване и сбъдване
4 (A)Цар Навуходоносор – към всички племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!
2 (B)Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.
3 (C)Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно и Неговото владичество е из род в род.
4 Аз, Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,
5 (D)видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията в главата ми ме смутиха.
6 Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци, за да ми явят значението на съня.
7 (E)Тогава влязоха влъхвите, вражалците, халдейците и астролозите и аз разказах съня си пред тях; но не можаха да ми разкрият значението му.
8 (F)А най-накрая пред мене дойде Даниил, чието име беше Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на святите богове; и аз разказах съня пред него, като казах:
9 (G)Валтасасаре, началнико на влъхвите, понеже узнах, че духът на святите богове е в теб и никаква тайна не е трудна за теб, обясни ми виденията на съня, който видях, и ми разкрий значението му.
10 (H)Ето какви бяха виденията в главата ми и на леглото ми: Гледах и, ето, дърво сред света, чиято височина беше голяма.
11 Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят.
12 (I)Листата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни и на клоните му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.
13 (J)Видях във виденията в главата си на леглото си и, ето, един свят страж слезе от небето
14 (K)и извика със силен глас така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека животните бягат изпод него и птиците – от клоните му;
15 обаче оставете в земята пъна с корените му сред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесната роса и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;
16 (L)нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.
17 (M)Тази присъда е по заповед от стражите и делото на думата на святите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на хората, дава го на когото иска и поставя над него най-нищожния измежду хората.
18 (N)Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, разкрий значението му; защото нито един от мъдреците на царството ми не може да ми разкрие значението; а ти можеш, защото духът на святите богове е в тебе.
19 (O)Тогава Даниил, чието име беше Валтасасар, остана смаян за малко и размишленията му го смущаваха. Царят проговори: Валтасасаре, да не те смущава сънят или значението му? Валтасасар отговори: Господарю мой, сънят нека бъде върху онези, които те мразят, и това, което означава – върху неприятелите ти!
20 (P)Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето и което се виждало от целия свят,
21 чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни и по клоните на което се подслонявали небесните птици,
22 (Q)това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето и владичеството ти – до края на света.
23 (R)А това, че царят е видял един свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека участта му бъде с полските животни, докато така минат над него седем времена,
24 ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което ще постигне господаря ми, царя, е
25 (S)да бъдеш изгонен измежду хората, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее в царството на хората и го дава на когото иска.
26 (T)А това, че се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще остане твое, щом признаеш, че небесата владеят.
27 (U)Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда и беззаконията си – чрез правене благодеяния на бедните, дано се продължи благоденствието ти[a].
28 Всичко това постигна цар Навуходоносор.
29 В края на дванадесет месеца, като ходеше из царския палат във Вавилон,
30 царят проговори: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за силата на величието си!
31 (V)Думата беше още в устата на царя и глас дойде от небесата, който каза: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от теб;
32 (W)и ще бъдеш изгонен измежду хората, между полските животни ще бъде жилището ти и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска.
33 В същия час това се изпълни над Навуходоносор; той беше изгонен измежду хората, ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като пера на орли и ноктите му – като на птици.
34 (X)А в края на тези дни аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека, понеже владичеството Му е вечно и царството Му е из род в род;
35 (Y)пред Него всички земни жители се смятат за нищо; по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти?
36 (Z)И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и предишният ми вид; защото съветниците и големците ми ме търсиха, закрепих се над царството си и ми бе прибавено превъзходно величие.
37 (AA)Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво.
Footnotes
- 4:27 Или: се прости престъплението ти.
Даниїла 4
Ukrainian Bible: Easy-to-Read Version
Сон Навуходоносора про Дерево
4 Цар Навуходоносор послав листа народам, племенам, людям усіх мов, що живуть у всьому світі:
Мир вам!
2 З радістю оповіщаю вас про чудесні знамення та дива, що їх Всевишній Бог зробив для мене.
3 Які величні Його знамення,
які величезні Його дива!
Царство Його—
вічне царство.
Владарювання Його—
від покоління до покоління.
4 Я, Навуходоносор, жив спокійно у своїм палаці, в задоволенні та процвітанні. 5 Мені приснився сон, що налякав мене. Коли я лежав на ложі, образи та видіння, що промайнули в моїй голові, збентежили мене. 6 Тож я наказав привести до мене всіх мудреців Вавилону, щоб розтлумачити мені цей сон. 7 Коли чародії, віщуни, астрологи[a] та ворожбити прийшли, я розповів їм сон, але вони не змогли його розтлумачити.
8 Нарешті, прийшов до мене Даниїл, і я розповів йому сон. (А звуть його також Валтасар, ім’ям мого бога, бо в ньому дух святих богів). 9 Я сказав: «Валтасаре, головний над чародіями, я знаю що дух святих богів у тобі й жодна таємниця не складна для тебе. Ось мій сон, розтлумач його мені. 10 Ось видіння, які я бачив, лежачи на ложі: дивлюся я, аж ось переді мною посеред землі стоїть дерево. Висота його була неймовірна. 11 Воно виросло велике і сильне, і верхівка його торкалася неба. Видно його було з усіх кінців землі. 12 Листя його було гарне, плоди—рясні, і їжі на ньому було для всіх. Під ним дикі звірі знаходили притулок, і птахи жили на його вітті, усі живі істоти мали з нього поживу.
13 У видіннях я бачив, лежачи на ложі, як святий посланець, Ангел, зійшов до мене з неба. 14 Він гукнув дужим голосом: „Зрубай дерево і пообрубуй його гілля, пообривай листя й порозкидай плоди. Хай звірі повтікають з-під нього, а птахи порозлітаються з віття його. 15 Але хай пень та коріння, скуті залізом та бронзою, лишаються в землі, серед трави польової. Нехай його кропить роса небесна, і хай воно живе разом зі звіриною серед рослин земних. 16 Хай розум його людський зміниться і хай дадуть йому розум звірячий, доки не минуть для нього сім років. 17 Це рішення передане з посланцями, святі Ангели оголосили цю постанову, щоб усе живе довідалося, що Всевишній панує над царствами людей і дає їх кому захоче, і ставить над ними найпокірливішого з людей”.
18 Це той сон, який я, цар Навуходоносор, бачив. Тепер, Валтасаре,[b] скажи мені, що він означає, бо ніхто з мудреців мого царства не зміг мені цього розтлумачити. А ти можеш, бо в тобі дух святих богів».
Даниїл тлумачить сон
19 Тоді Даниїл (також названий Валтасаром) збентежився й знаходився у цьому стані біля однієї години, бо думки налякали його. Тож цар сказав: «Валтасаре, не дозволяй цьому сну чи його значенню тривожити тебе». Валтасар відповів: «Пане мій, аби тільки цей сон призначався твоїм ворогам, а його значення—твоїм супротивникам! 20 Дерево, яке ти бачив, що виросло високе та дуже, і верхівка якого торкалася неба і видно його було з усіх кінців землі; 21 дерево з гарним листям і рясними плодами, що надавало поживу всім, прихищало польову звірину й давало місце для гнізд у гіллі для небесних птахів, 22 то ти, о царю, те дерево! Ти став великим і сильним; велич твоя росла, доки не сягнула неба, і влада твоя долинула до віддалених країв світу. 23 Ти, о царю, бачив посланця, святого Ангела, що зійшов з небес і мовив: „Зрубай дерево і знищ його, та лиши пень, скутий залізом і бронзою, серед трави польової, а коріння залиш у землі. Нехай його скроплює роса небесна, хай воно живе, як дикі звірі, доки не минуть для нього сім років”.
24 Ось тлумачення сну, о царю, а от і постанова, що її Всевишній виніс щодо мого пана-царя. 25 Тебе виженуть із-поміж людей, і житимеш ти серед диких звірів, ти їстимеш траву, мов та худоба, і скропить тебе роса небесна. Сім пір минуть для тебе, доки ти не визнаєш, що Всевишній панує над царствами людей і ставить над ними кого захоче. 26 Наказ лишити пень з корінням означає, що твоє царство буде відновлене для тебе, коли ти визнаєш владу небес.
27 Тому, о царю, прийми радо мою пораду: спини гріхи твої та роби те, що праведно, спокутуй переступи свої милосердям до пригноблених. І може статися, що тоді твоє благополуччя продовжиться».
Сон сповнюється
28 Так і сталося з царем Навуходоносором. 29 Через дванадцять місяців після цього сновидіння, цар походжав по даху царського палацу[c] в Вавилоні. 30 Він сказав: «Чи це не той великий Вавилон, що я побудував, як царський осідок моєю величезною могутністю і на славу величі моїй?»
31 Слова ці ще були на його устах, коли з неба зійшов голос: «Ось що тобі мовиться, царю Навуходоносоре: твоя царська влада відбирається в тебе. 32 Тебе виженуть з-поміж людей, і житимеш ти серед диких звірів; ти їстимеш траву, мов та худоба. Сім років минуть для тебе, доки не визнаєш ти, що Всевишній панує над царствами людей і ставить над ними кого схоче».
33 Тієї ж миті все, що він сказав про Навуходоносора, здійснилося. Його вигнали з-поміж людей і він їв траву, мов та худоба. Його тіло зволожувалося росою небесною, доки волосся не виросло, мов пір’я орлине, а нігті не відросли, немов кігті пташині.
34 Наприкінці того часу, я, Навуходоносор, підвів очі до неба і розум мій повернувся до мене. Тоді я благословив Всевишнього; я хвалив і прославляв Того, Хто живе вічно.
Влада його—вічна влада,
царство його—від покоління до покоління.
35 Усі народи землі не варті нічого.
Він робить, що він хоче
з силами Небесними й народами земними.
Нікому не дано відвести Його руку
чи сказати Йому: «Що ти зробив?»
36 Тієї самої миті розум мій повернувся до мене, мою славу і велич було повернено мені на славу мого царства. Мої радники та вельможі знайшли мене й мені повернули мій трон і я став іще величніший, ніж раніше. 37 Тепер я, Навуходоносор, хвалю, шаную і славлю Царя Небесного, бо все, що він робить—правильно, всі Його путі—справедливі. А всіх, хто ходить у погорді, Він може принизити.
Daniel 4
King James Version
4 Nebuchadnezzar the king, unto all people, nations, and languages, that dwell in all the earth; Peace be multiplied unto you.
2 I thought it good to shew the signs and wonders that the high God hath wrought toward me.
3 How great are his signs! and how mighty are his wonders! his kingdom is an everlasting kingdom, and his dominion is from generation to generation.
4 I Nebuchadnezzar was at rest in mine house, and flourishing in my palace:
5 I saw a dream which made me afraid, and the thoughts upon my bed and the visions of my head troubled me.
6 Therefore made I a decree to bring in all the wise men of Babylon before me, that they might make known unto me the interpretation of the dream.
7 Then came in the magicians, the astrologers, the Chaldeans, and the soothsayers: and I told the dream before them; but they did not make known unto me the interpretation thereof.
8 But at the last Daniel came in before me, whose name was Belteshazzar, according to the name of my God, and in whom is the spirit of the holy gods: and before him I told the dream, saying,
9 O Belteshazzar, master of the magicians, because I know that the spirit of the holy gods is in thee, and no secret troubleth thee, tell me the visions of my dream that I have seen, and the interpretation thereof.
10 Thus were the visions of mine head in my bed; I saw, and behold a tree in the midst of the earth, and the height thereof was great.
11 The tree grew, and was strong, and the height thereof reached unto heaven, and the sight thereof to the end of all the earth:
12 The leaves thereof were fair, and the fruit thereof much, and in it was meat for all: the beasts of the field had shadow under it, and the fowls of the heaven dwelt in the boughs thereof, and all flesh was fed of it.
13 I saw in the visions of my head upon my bed, and, behold, a watcher and an holy one came down from heaven;
14 He cried aloud, and said thus, Hew down the tree, and cut off his branches, shake off his leaves, and scatter his fruit: let the beasts get away from under it, and the fowls from his branches:
15 Nevertheless leave the stump of his roots in the earth, even with a band of iron and brass, in the tender grass of the field; and let it be wet with the dew of heaven, and let his portion be with the beasts in the grass of the earth:
16 Let his heart be changed from man's, and let a beast's heart be given unto him; and let seven times pass over him.
17 This matter is by the decree of the watchers, and the demand by the word of the holy ones: to the intent that the living may know that the most High ruleth in the kingdom of men, and giveth it to whomsoever he will, and setteth up over it the basest of men.
18 This dream I king Nebuchadnezzar have seen. Now thou, O Belteshazzar, declare the interpretation thereof, forasmuch as all the wise men of my kingdom are not able to make known unto me the interpretation: but thou art able; for the spirit of the holy gods is in thee.
19 Then Daniel, whose name was Belteshazzar, was astonied for one hour, and his thoughts troubled him. The king spake, and said, Belteshazzar, let not the dream, or the interpretation thereof, trouble thee. Belteshazzar answered and said, My lord, the dream be to them that hate thee, and the interpretation thereof to thine enemies.
20 The tree that thou sawest, which grew, and was strong, whose height reached unto the heaven, and the sight thereof to all the earth;
21 Whose leaves were fair, and the fruit thereof much, and in it was meat for all; under which the beasts of the field dwelt, and upon whose branches the fowls of the heaven had their habitation:
22 It is thou, O king, that art grown and become strong: for thy greatness is grown, and reacheth unto heaven, and thy dominion to the end of the earth.
23 And whereas the king saw a watcher and an holy one coming down from heaven, and saying, Hew the tree down, and destroy it; yet leave the stump of the roots thereof in the earth, even with a band of iron and brass, in the tender grass of the field; and let it be wet with the dew of heaven, and let his portion be with the beasts of the field, till seven times pass over him;
24 This is the interpretation, O king, and this is the decree of the most High, which is come upon my lord the king:
25 That they shall drive thee from men, and thy dwelling shall be with the beasts of the field, and they shall make thee to eat grass as oxen, and they shall wet thee with the dew of heaven, and seven times shall pass over thee, till thou know that the most High ruleth in the kingdom of men, and giveth it to whomsoever he will.
26 And whereas they commanded to leave the stump of the tree roots; thy kingdom shall be sure unto thee, after that thou shalt have known that the heavens do rule.
27 Wherefore, O king, let my counsel be acceptable unto thee, and break off thy sins by righteousness, and thine iniquities by shewing mercy to the poor; if it may be a lengthening of thy tranquillity.
28 All this came upon the king Nebuchadnezzar.
29 At the end of twelve months he walked in the palace of the kingdom of Babylon.
30 The king spake, and said, Is not this great Babylon, that I have built for the house of the kingdom by the might of my power, and for the honour of my majesty?
31 While the word was in the king's mouth, there fell a voice from heaven, saying, O king Nebuchadnezzar, to thee it is spoken; The kingdom is departed from thee.
32 And they shall drive thee from men, and thy dwelling shall be with the beasts of the field: they shall make thee to eat grass as oxen, and seven times shall pass over thee, until thou know that the most High ruleth in the kingdom of men, and giveth it to whomsoever he will.
33 The same hour was the thing fulfilled upon Nebuchadnezzar: and he was driven from men, and did eat grass as oxen, and his body was wet with the dew of heaven, till his hairs were grown like eagles' feathers, and his nails like birds' claws.
34 And at the end of the days I Nebuchadnezzar lifted up mine eyes unto heaven, and mine understanding returned unto me, and I blessed the most High, and I praised and honoured him that liveth for ever, whose dominion is an everlasting dominion, and his kingdom is from generation to generation:
35 And all the inhabitants of the earth are reputed as nothing: and he doeth according to his will in the army of heaven, and among the inhabitants of the earth: and none can stay his hand, or say unto him, What doest thou?
36 At the same time my reason returned unto me; and for the glory of my kingdom, mine honour and brightness returned unto me; and my counsellors and my lords sought unto me; and I was established in my kingdom, and excellent majesty was added unto me.
37 Now I Nebuchadnezzar praise and extol and honour the King of heaven, all whose works are truth, and his ways judgment: and those that walk in pride he is able to abase.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Свята Біблія: Сучасною мовою (УСП) © 1996, 2019 Bible League International