Второ Коринтяни 5
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Копнеж за вечното отечество
5 (A)Знаем, че когато се разруши земното ни жилище – тялото, ще получим от Бога друг дом на небето – жилище неръкотворно, вечно. 2 (B)Затова сега стенем, като очакваме с трепет да се нанесем в новото си небесно жилище[a]. 3 И ако се облечем, няма да сме голи. 4 Наистина, докато сме в това тяло, стенем обременени. Затова не искаме просто да се съблечем, а да се облечем в небесното тяло, та смъртното да се погълне от живота. 5 (C)А Онзи, Който ни подготви за това, е Бог; Той ни даде като залог и Духа. 6 (D)И така, нека бъдем дръзновени и да знаем, че докато живеем в това тяло, ние сме далече от Господа. 7 (E)Защото ние постъпваме според вярата, а не според това, което виждаме. 8 (F)Но имаме дръзновение и предпочитаме по-скоро да се отделим от тялото си и да се преселим при Господа. 9 Затова и нашият стремеж е да сме Му приятни – било когато живеем в тяло, било когато се отделяме от него. 10 (G)Защото всички ние трябва да се явим пред съда на Христос и всеки да получи заслуженото според доброто или злото, което е извършил с тялото си.
Помирение с Бога чрез Христос
11 Като знаем колко е страшно пришествието на Господа, убеждаваме хората. Бог ни знае добре, а се надявам и вие да ни познавате. 12 (H)Не ви се изтъкваме отново, но ви даваме повод да се гордеете с нас и да имате какво да възразите на онези, които се гордеят с външни неща, а не с вътрешни качества. 13 Защото, ако изглеждаме не на себе си, то е заради Бога; ако пък сме с ума си, то е заради вас. 14 Христовата любов ни заставя да размислим върху това, че щом един е умрял за всички, следователно всички са умрели. 15 (I)А Той умря за всички, така че живите да живеят вече не за себе си, а за Онзи, Който умря и възкръсна заради тях. 16 Така и ние вече не преценяваме никого по човешки. И ако някога гледахме на Христос по човешки, вече не гледаме на Него така. 17 (J)И тъй, който принадлежи на Христос, той е ново създание. Древното премина – всичко[b] стана ново. 18 (K)И всичко това е от Бога, Който ни помири със Себе Си чрез Иисус[c] Христос и ни даде да служим на помирението. 19 Защото Бог беше Този, Който чрез Христос помири света със Себе Си, без да вменява на хората прегрешенията им, и ни повери словото на помирението. 20 Ние действаме като посланици на Христос, сякаш Бог ви увещава чрез нас; молим ви заради Христос – помирете се с Бога! 21 (L)Бог заради нас натовари с целия грях Този, Който не знаеше какво е грях, за да получим чрез Него оправдаване пред Бога.
Второ Коринтяни 5
1940 Bulgarian Bible
5 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.
2 Понеже в тоя <дом> и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,
3 стига само, облечени <с него>, да не се намерим голи.
4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.
5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог <на това>.
6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,
7 (защото с вярване ходим, а не с виждане).
8 - <понеже, казвам>, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.
9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.
10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.
11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.
12 С <това> не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.
13 Защото, ако сме <отишли до> крайности, то е било за Бога; или ако <сега> умерено мъдруваме, то е заради вас.
14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;
15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.
16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече <така Го> не познаваме.
17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.
18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;
19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше <на човеците> прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.
20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим <ви> от Христова страна, примирете се с Бога,
21 Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда} пред Бога.
Druga poslanica Korinćanima 5
Hrvatski Novi Zavjet – Rijeka 2001
Zemaljski šator i dom na nebesima
5 Znamo, doista, ako se zemaljski šator našeg doma razvali, imamo zgradu od Boga, dom rukom nenačinjen, vječan na nebesima. 2 Zato u ovome uzdišemo, čeznući se zaodjenuti svojim nebeskim obitavalištem; 3 dakako, ako se nađemo odjeveni, ne goli. 4 Jer i mi, dok smo u ovom šatoru, uzdišemo opterećeni, jer se ne želimo razodjenuti, nego zaodjenuti, da život proguta ono smrtno. 5 A onaj je koji nas za to pripravi Bog, koji nam i dade zalog Duha. 6 Uvijek smo stoga puni pouzdanja i znamo: dok obitavamo u tijelu, ne obitavamo kod Gospodina. 7 Doista, po vjeri živimo, ne po gledanju. 8 Ta puni smo pouzdanja i radije ne bismo u tijelu obitavali, već obitavali kod Gospodina. 9 Zato i gorljivo nastojimo da mu budemo ugodni, bilo da obitavamo ili ne obitavamo. 10 Jer svi se mi trebamo pojaviti pred sudištem Kristovim, da svaki dobije što je po tijelu zaslužio, bilo dobro ili zlo.
U Kristovoj poslaničkoj službi
11 Znajući dakle za strah Gospodnji, uvjeravamo ljude; očitovani smo pred Bogom, a nadam se da smo očitovani i pred vašim savjestima. 12 Ne preporučujemo vam opet sami sebe, nego vam pružamo priliku dičiti se nama, da imate što reći onima koji se diče licem, a ne srcem. 13 Jer ako smo bili »izvan sebe« - Bogu smo bili; ako smo »pri sebi« - vama smo. 14 Jer nas ljubav Kristova obuzima dok ovo prosuđujemo: jedan umrije za sve, dakle svi umriješe; 15 i za sve umrije da oni koji žive više ne žive sebi, nego Onomu koji za njih umrije i bi uskrišen. 16 Tako da mi od sada nikoga ne poznajemo po tijelu; ako smo i znali Krista po tijelu, sada ga tako više ne poznajemo. 17 Ako je dakle tko u Kristu, novi je stvor. Staro prođe, novo je, gle, postalo. 18 Ali je sve od Boga koji nas sa sobom pomiri po Kristu i dade nam službu pomirenja. 19 Bog, naime, bijaše u Kristu i pomiri svijet sa sobom, ne uračunavajući im njihovih prijestupa i polažući u nas riječ pomirenja. 20 Poslanici smo dakle, za Krista, kao da Bog po nama nagovara. Poradi Krista molimo: Pomirite se s Bogom! 21 Njega koji ne upozna grijeha, za nas grijehom učini, da bismo mi postali pravednost Božja u njemu.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 2001 by Life Center International