Битие 42
Библия, ревизирано издание
Йосифовите братя отиват за жито в Египет
42 (A)А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?
2 (B)Каза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем.
3 Тогава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.
4 (C)А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.
5 (D)И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя.
6 (E)А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.
7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
8 (А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)
9 (F)Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя.
10 А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.
11 Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.
12 Но той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.
13 (G)А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма.
14 И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.
15 (H)Ето как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона[a], няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук.
16 Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.
17 И ги постави под стража за три дни.
18 (I)А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове[b],
20 (J)пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така.
21 (K)Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.
22 (L)А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква.
23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говорѝ; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им.
Йосифовите братя се връщат в Ханаан
25 (M)Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха.
26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.
27 (N)Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.
28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?
29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.
30 (O)Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говорѝ грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната.
31 Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;
32 дванадесет братя сме, синове на един баща[c]; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.
33 (P)И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете,
34 (Q)пък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.
35 (R)А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.
36 (S)Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!
37 А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.
38 (T)Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
Битие 42
1940 Bulgarian Bible
42 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?
2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.
3 Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.
4 А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.
5 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.
6 А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.
7 А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
8 (<А при все, че> Иосиф позна братята си, те не го познаха).
9 Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.
10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.
11 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.
12 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.
13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.
14 И Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.
15 Ето как ще бъдете опитани: <В името> на Фараона {Еврейски: Фараон живее.}, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.
16 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, <в името> на Фараона, наистина вие сте шпиони.
17 И ги постави под стража за три дена.
18 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди {Еврейски: За глада в дома ви.},
20 па ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.
21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.
22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.
23 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.
25 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.
26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.
27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.
28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?
29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.
30 Рекоха: Човекът, който е господар, на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци <дошли> да съгледат страната.
31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;
32 дванадесет братя сме, синове на един баща {Еврейски: синове на баща си.}; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.
33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете <жито> за гладните си домочадия {Еврейски: За глада в дома ви.} и си идете,
34 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.
35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.
36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме <оставихте> без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!
37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.
38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
Genesis 42
New King James Version
Joseph’s Brothers Go to Egypt
42 When (A)Jacob saw that there was grain in Egypt, Jacob said to his sons, “Why do you look at one another?” 2 And he said, “Indeed I have heard that there is grain in Egypt; go down to that place and buy for us there, that we may (B)live and not die.”
3 So Joseph’s ten brothers went down to buy grain in Egypt. 4 But Jacob did not send Joseph’s brother Benjamin with his brothers, for he said, (C)“Lest some calamity befall him.” 5 And the sons of Israel went to buy grain among those who journeyed, for the famine was (D)in the land of Canaan.
6 Now Joseph was governor (E)over the land; and it was he who sold to all the people of the land. And Joseph’s brothers came and (F)bowed down before him with their faces to the earth. 7 Joseph saw his brothers and recognized them, but he acted as (G)a stranger to them and spoke [a]roughly to them. Then he said to them, “Where do you come from?”
And they said, “From the land of Canaan to buy food.”
8 So Joseph recognized his brothers, but they did not recognize him. 9 Then Joseph (H)remembered the dreams which he had dreamed about them, and said to them, “You are spies! You have come to see the [b]nakedness of the land!”
10 And they said to him, “No, my lord, but your servants have come to buy food. 11 We are all one man’s sons; we are honest men; your servants are not spies.”
12 But he said to them, “No, but you have come to see the nakedness of the land.”
13 And they said, “Your servants are twelve brothers, the sons of one man in the land of Canaan; and in fact, the youngest is with our father today, and one (I)is no more.”
14 But Joseph said to them, “It is as I spoke to you, saying, ‘You are spies!’ 15 In this manner you shall be tested: (J)By the life of Pharaoh, you shall not leave this place unless your youngest brother comes here. 16 Send one of you, and let him bring your brother; and you shall be [c]kept in prison, that your words may be tested to see whether there is any truth in you; or else, by the life of Pharaoh, surely you are spies!” 17 So he [d]put them all together in prison (K)three days.
18 Then Joseph said to them the third day, “Do this and live, (L)for I fear God: 19 If you are honest men, let one of your brothers be confined to your prison house; but you, go and carry grain for the famine of your houses. 20 And (M)bring your youngest brother to me; so your words will be verified, and you shall not die.”
And they did so. 21 Then they said to one another, (N)“We are truly guilty concerning our brother, for we saw the anguish of his soul when he pleaded with us, and we would not hear; (O)therefore this distress has come upon us.”
22 And Reuben answered them, saying, (P)“Did I not speak to you, saying, ‘Do not sin against the boy’; and you would not listen? Therefore behold, his blood is now (Q)required of us.” 23 But they did not know that Joseph understood them, for he spoke to them through an interpreter. 24 And he turned himself away from them and (R)wept. Then he returned to them again, and talked with them. And he took (S)Simeon from them and bound him before their eyes.
The Brothers Return to Canaan
25 Then Joseph (T)gave a command to fill their sacks with grain, to (U)restore every man’s money to his sack, and to give them provisions for the journey. (V)Thus he did for them. 26 So they loaded their donkeys with the grain and departed from there. 27 But as (W)one of them opened his sack to give his donkey feed at the encampment, he saw his money; and there it was, in the mouth of his sack. 28 So he said to his brothers, “My money has been restored, and there it is, in my sack!” Then their hearts [e]failed them and they were afraid, saying to one another, “What is this that God has done to us?”
29 Then they went to Jacob their father in the land of Canaan and told him all that had happened to them, saying: 30 “The man who is lord of the land (X)spoke [f]roughly to us, and took us for spies of the country. 31 But we said to him, ‘We are honest men; we are not spies. 32 We are twelve brothers, sons of our father; one is no more, and the youngest is with our father this day in the land of Canaan.’ 33 Then the man, the lord of the country, said to us, (Y)‘By this I will know that you are honest men: Leave one of your brothers here with me, take food for the famine of your households, and be gone. 34 And bring your (Z)youngest brother to me; so I shall know that you are not spies, but that you are honest men. I will grant your brother to you, and you may (AA)trade in the land.’ ”
35 Then it happened as they emptied their sacks, that surprisingly (AB)each man’s bundle of money was in his sack; and when they and their father saw the bundles of money, they were afraid. 36 And Jacob their father said to them, “You have (AC)bereaved me: Joseph is no more, Simeon is no more, and you want to take (AD)Benjamin. All these things are against me.”
37 Then Reuben spoke to his father, saying, “Kill my two sons if I do not bring him back to you; put him in my hands, and I will bring him back to you.”
38 But he said, “My son shall not go down with you, for (AE)his brother is dead, and he is left alone. (AF)If any calamity should befall him along the way in which you go, then you would (AG)bring down my gray hair with sorrow to the grave.”
Footnotes
- Genesis 42:7 harshly
- Genesis 42:9 Exposed parts
- Genesis 42:16 Lit. bound
- Genesis 42:17 Lit. gathered
- Genesis 42:28 sank
- Genesis 42:30 harshly
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
