Add parallel Print Page Options

(A)И след време жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му каза: Легни с мене.

Но той отказа и каза на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома, и предаде в моята ръка всичко, каквото има;

(B)в този дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; и така, как да извърша аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

10 И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

11 А един ден, когато Йосиф влезе вкъщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там, вкъщи,

12 (C)тя го хвана за наметалото и му каза: Легни с мене. Но той остави наметалото си в ръката ѝ, избяга и излезе вън.

13 А като видя, че остави наметалото си в ръката ѝ и избяга вън,

14 тя извика домашните си мъже и им говорѝ: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави наметалото си при мене, избяга и излезе вън.

16 И тя задържа наметалото му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

17 (D)И според тези думи му каза: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да се поругае с мене;

18 но, като извиках с висок глас, той остави наметалото си при мен и избяга вън.

19 (E)Като чу господарят му думите, които му каза жена му: Така ми направи слугата ти, гневът му пламна.

20 (F)И господарят му взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, в мястото, където бяха задържани царските затворници; и той остана там, в крепостната тъмница.

Read full chapter