Add parallel Print Page Options

Яков присвоява благословението на баща си

27 (A)Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Синко. А той му отговори: Ето ме.

(B)Тогава Исаак каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;

(C)и така, вземи още сега оръжията си, колчана си и лъка си, излез на полето и ми улови дивеч,

(D)и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.

А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови дивеч и да го донесе.

Тогава Ревека каза на сина си Яков: Виж, аз чух баща ти да говори на брат ти с тези думи:

Донеси ми дивеч и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа, преди да умра.

(E)И така, сега, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

(F)Иди още сега при стадото и ми донеси оттам две добри ярета, и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

10 (G)и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре.

11 (H)Но Яков каза на майка си Ревека: Виж, брат ми Исав е космат, а аз съм с гладка кожа.

12 (I)Може би ще ме попипа баща ми и аз ще се окажа пред него измамник, и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

13 (J)А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми и иди и ми ги донеси.

14 (K)И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

15 (L)После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков.

16 И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.

17 Тогава даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила.

18 И така, той отиде при баща си и каза: Татко. А Исаак отговори: Ето ме; кой си ти, синко?

19 (M)Яков каза на баща си: Аз съм първородният ти Исав; направих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от дивеча ми, за да ме благослови душата ти.

20 Но Исак попита на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той отвърна: Защото Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.

21 (N)Тогава Исаак каза на Яков: Моля, синко, приближи се, за да те попипам дали си същият ми син Исав, или не.

22 Яков се приближи към баща си Исаак; и той, като го попипа, каза: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.

23 (O)И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брат му Исав; и го благослови.

24 И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той отвърна: Аз.

25 (P)Тогава Исаак каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му принесе и яде; донесе му и вино и пи.

Благословението на Яков

26 А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, синко.

27 (Q)И той се приближи и го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, като каза:

Ето, дъхът на сина ми
е като дъх на поле, което е благословил Господ.
28 (R)Бог да ти даде от росата на небето
и от тлъстината на земята,
и изобилие на жито и на вино.
29 (S)Племена да ти слугуват
и народи да ти се покланят.
Бъди господар на братята си;
и да ти се покланят синовете на майка ти.
Проклет всеки, който те кълне,
и благословен всеки, който те благославя.

30 Щом като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що беше се разделил с баща си Исаак, дойде брат му Исав от лова си.

31 (T)Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му каза: Да стане баща ми и да яде от дивеча на сина си, за да ме благослови душата ти.

32 А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той отговори: Аз съм синът ти, първородният ти Исав.

33 (U)Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови дивеч и ми принесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? – Да! И благословен ще бъде.

34 (V)Когато Исав чу бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и каза на баща си: Благослови и мене, татко.

35 А Исаак отвърна: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

36 (W)Исав каза: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път ме измести. Отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И каза: Не си ли задържал за мене благословение?

37 (X)А Исаак отговори на Исав: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и вино; и така, какво да направя за тебе, синко?

38 (Y)И Исав отвърна на баща си: Само едно ли благословение имаш, татко? Благослови и мене, татко. И Исав плака с висок глас.

39 (Z)Тогава баща му Исаак в отговор му каза:

Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята,
наросявани от небето горе.
40 (AA)С меча си ще живееш, а на брат си ще слугуваш.
Но когато въстанеш,
ще строшиш ярема му от врата си.

Омразата на Исав към Яков

41 (AB)И Исав мразеше Яков поради благословението, с което баща му го благослови; Исав си каза: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брат си Яков.

42 (AC)Предадоха на Ревека думите на по-стария ѝ син Исав; затова тя прати да повикат по-младия ѝ син Яков и му каза: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

43 (AD)И така, сега, синко, послушай думите ми: стани и бягай при брат ми Лаван в Харан,

44 и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти,

45 докато премине от тебе гневът на брат ти и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

46 (AE)И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо живея?

Сънят на Яков във Ветил

28 (AF)Тогава Исаак повика Яков и като го благослови, заръча му, като каза: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

(AG)Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и оттам вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лаван.

(AH)И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така че да произлязат от тебе редица племена;

(AI)и даденото на Авраам благословение да го даде на теб и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която си пришълец, която Бог даде на Авраам.

Така Исаак изпрати Яков; и той отиде в Падан-арам при Лаван, син на сириеца Ватуил и брат на Ревека, майка на Яков и Исав.

А Исав, като видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан-арам да си вземе жена оттам, и че като го благослови, му поръча му: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери;

и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Падан-арам;

(AJ)и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се харесваха на баща му Исаак,

(AK)то Исав отиде при Исмаил и освен другите си жени взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

10 (AL)И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

11 И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.

12 (AM)Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

13 (AN)А Господ стоеше над нея и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак; земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.

14 (AO)Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез теб и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

15 (AP)Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.

16 (AQ)А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

17 И се уплаши и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата към небето.

18 (AR)На сутринта, като стана рано, Яков взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло върху него.

19 (AS)И нарече онова място Ветил[a]; а преди името на града беше Луз.

20 (AT)Тогава Яков направи оброк и каза: Ако Бог бъде с мен и ме опази в това пътуване, на което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

21 (AU)така че да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог

22 (AV)и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Тебе.

Яков в дома на Лаван

29 (AW)Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.

Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.

(AX)И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.

А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.

А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.

(AY)Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше.

10 (AZ)А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван.

11 (BA)И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

12 (BB)Яков каза на Рахил, че е племенник на баща ѝ и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си.

13 (BC)А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко.

14 (BD)Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил

15 След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.

16 А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил;

17 на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

18 (BE)И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.

19 Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен.

20 (BF)И така, Яков работѝ за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.

21 (BG)След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея.

22 (BH)И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение.

23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея.

24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25 Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

26 А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

27 (BI)Завършѝ сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.

28 И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29 А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30 (BJ)И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работѝ на Лаван още седем години.

Потомството на Яков

31 (BK)А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ; а Рахил беше бездетна.

32 (BL)И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим[b], защото си казваше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

33 И пак зачена и роди син; и каза: Понеже Господ чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон[c].

34 Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий[d].

35 (BM)И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда[e]. И престана да ражда.

30 (BN)А Рахил, като видя, че не раждаше деца на Яков, тя завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе ще умра.

(BO)А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

(BP)А тя отговори: Ето слугинята ми Вала, влез при нея и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея.

(BQ)И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея.

И Вала зачена и роди син на Яков.

(BR)Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми и ми даде син; затова го наименува Дан[f].

И Вала, слугинята на Рахил, пак зачена и роди втори син на Яков.

(BS)Тогава Рахил каза: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефталим[g].

(BT)Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.

10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.

11 Тогава Лия каза: Щастие дойде, затова го наименува Гад[h].

12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.

13 (BU)Тогава Лия каза: Честита съм, защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир[i].

14 (BV)А през времето на пшеничената жътва Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

15 (BW)А тя ѝ отговори: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, ами искаш да отнемеш и мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил ѝ каза: Като е така, нека спи с тебе тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

16 И така, когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: Влез при мене днес, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И той спа с нея онази нощ.

17 И Бог послуша Лия; и тя зачена и роди пети син на Яков.

18 Тогава Лия каза: Бог ми даде награда затова, че дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар[j].

19 И Лия пак зачена и роди шести син на Яков.

20 (BX)Тогава Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шестима синове, затова го наименува Завулон[k].

21 И после роди дъщеря, която наименува Дина[l].

22 (BY)След това Бог си спомни за Рахил. Бог я послуша и отвори утробата ѝ.

23 (BZ)Тя зачена и роди син, и каза: Бог отне от мене позора.

24 (CA)И го наименува Йосиф[m], като казваше: Господ да ми прибави и друг син.

Забогатяването на Яков

25 (CB)А след като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

26 (CC)Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших.

27 (CD)А Лаван му отвърна: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

28 (CE)Каза още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам.

29 (CF)А Яков му отговори: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене.

30 (CG)Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега искам да промисля и за своя дом.

31 А той каза: Какво да ти дам? Яков отговори: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;

32 (CH)ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овцете, и всяка пъстра и капчеста между козите, те ще ми бъдат заплатата.

33 (CI)И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мене – всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери при мене, ще се смята за крадена.

34 А Лаван каза: Нека да бъде, според както си казал.

35 И така, същия ден Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, на които имаше бяло, и всички черни между овцете и ги предаде в ръцете на синове си,

36 и определи тридневен път между себе си и Яков; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

37 (CJ)Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките.

38 Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където стадата идваха да пият; и като зачеваха, когато идваха да пият,

39 то стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри агнета.

40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овцете към нашарените и към всички черни от Лавановото стадо, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с Лавановите овце.

41 И когато по-силните овце зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

42 А когато овцете бяха по-слаби, не ги слагаше; така че се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков.

43 (CK)Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.

Яков бяга от Лаван

31 (CL)А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

(CM)И, ето, Яков видя, че Лаван не беше разположен към него, както преди.

(CN)А Господ каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе.

Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

(CO)и им каза: Виждам, че баща ви не е разположен към мене, както преди, но Бог на баща ми е бил с мен.

(CP)А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

(CQ)Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

(CR)Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.

(CS)Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мен.

10 И по времето, когато стадото зачеваше, видях на сън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви.

11 (CT)И ангел Божий ми каза в съня: Якове. А аз отговорих: Ето ме.

12 (CU)Той каза: Погледни и виж, че всички козли, които оплождат стадото, са шарени, капчести и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван.

13 (CV)Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в родината си.

14 (CW)Рахил и Лия му отговориха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

15 (CX)Не ни ли сметна той за чужденки, като ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направѝ сега, каквото Бог ти е казал.

17 Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите.

18 И подкара всичкия си добитък и цялото си имущество, което беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.

19 (CY)А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

20 И така, Яков побегна скришно от сириеца Лаван, без да му извести, че си отива.

21 (CZ)Побегна с цялото си имущество, стана и премина Ефрат[n] и се отправи към хълмистата страна на Галаад.

Лаван преследва Яков

22 А на третия ден известиха на Лаван, че Яков побегнал.

23 (DA)Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гонѝ го седем дни[o] и го стигна на Галаадската поляна.

24 (DB)Но Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.

25 И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята сред хълмистата страна на Галаад.

Съюзът между Яков и Лаван

26 (DC)Лаван запита Яков: Какво направи ти? Защо побегна скришно и отведе дъщерите ми, като с меч запленени?

27 Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми каза, за да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

28 (DD)нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си направил това, без да мислиш.

29 (DE)Ръката ми е достатъчно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори през нощта, като каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.

30 (DF)И сега вече си тръгнал, понеже ти е домъчняло много за бащиния ти дом, обаче защо си откраднал боговете ми?

31 А Яков отговори на Лаван: Побегнах, понеже се уплаших, защото си казах: Може би ще ми отнемеш насила дъщерите си.

32 (DG)В когото намериш боговете[p] си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има в мен и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала).

33 И така, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери идолите. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.

34 А Рахил беше взела домашните идоли, сложила ги беше в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси в цялата шатра, но не ги намери.

35 (DH)И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.

36 Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мене толкова разпалено?

37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложѝ го тук пред моите братя и пред твоите братя и нека отсъдят между двама ни.

38 Двадесет години вече съм бил при теб, овцете ти и козите ти не се изяловиха и овните на стадото ти не изядох.

39 (DI)Разкъсано от звяр не ти донесох, аз теглих загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било, че се открадне през деня или през нощта.

40 Ето как беше с мене: през деня пекът ме изтощаваше, а през нощта – мразът, и сънят бягаше от очите ми.

41 (DJ)Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.

42 (DK)Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Бог, от Когото се бои Исаак, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи през нощта.

43 А Лаван отговори на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко, което виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили?

44 (DL)Но сега ела, аз и ти да сключим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

45 (DM)Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

46 Яков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

47 Лаван я нарече Иегар Сахадута[q], а Яков я нарече Галаад[r].

48 (DN)И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя бе наречена Галаад

49 (DO)и Масфа[s], защото Лаван казваше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

50 Ако се отнасяш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, и няма никой човек с нас за свидетел, но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

51 Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,

52 тази грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за да извършиш зло.

53 (DP)Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог нека съди между нас. И Яков се закле в Бога, от Когото се боеше Исаак.

54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

55 (DQ)На сутринта Лаван стана рано, целуна синовете и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, и се върна в своето място.

Яков се подготвя да срещне Исав

32 (DR)Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

(DS)А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим[t].

(DT)И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом;

(DU)и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега;

(DV)придобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

(DW)А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

(DX)А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза:

Ако Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

(DY)Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

10 (DZ)не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини[u].

11 (EA)Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца.

12 (EB)А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

13 (EC)Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав:

14 двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,

15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,

16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.

17 На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?

18 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.

19 Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;

20 (ED)и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

21 И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана.

Борбата на Яков с Бога

22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.

23 (EE)Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.

24 (EF)А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

25 (EG)който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.

26 (EH)Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.

27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

28 (EI)А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил[v], защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

29 (EJ)А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.

30 (EK)И Яков нарече мястото Фануил[w], защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.

31 Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

Среща на Яков с Исав

33 (EL)След това Яков, като погледна, видя, че идваше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.

Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата ѝ – след тях, а Рахил и Йосиф най-назад.

(EM)А сам той мина пред тях и се поклони до земята седем пъти, докато стигне при брат си.

(EN)Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна; и те заплакаха.

(EO)И като видя жените и децата, каза: Какви са ти тези? А Яков отговори: Това са децата, които Бог подари на слугата ти.

Тогава слугините и децата им пристъпиха и се поклониха.

Така пристъпиха и Лия, и децата ѝ и се поклониха; а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.

(EP)Тогава Исав каза: За какво ти е цялата тази дружина, която срещнах? А той отговори: За да придобия благоволението на господаря си.

А Исав каза: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.

10 (EQ)Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.

11 (ER)Приеми, моля, подаръка ми[x], който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той го прие.

12 Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.

13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са неопитни и че имам със себе си дойни овце и говеда; и ако ги пресилим само един ден, цялото стадо ще измре.

14 (ES)Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мен, и според вървежа на децата, докато стигна при господаря си в Сиир.

15 (ET)А Исав каза: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той отговори: Няма нужда! Достатъчно ми е да придобия благоволението на господаря си.

16 И така, в същия ден Исав се върна по пътя си за Сиир.

17 (EU)А Яков пристигна в Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си; и затова мястото се нарича Сокхот[y].

18 (EV)И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града.

19 (EW)И от синовете на Емор, Сихемовият баща, купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатрата си.

20 (EX)Там издигна жертвеник; и го нарече Ел-елое-Израил[z].

Footnotes

  1. 28:19 От евр. Божий дом.
  2. 29:32 Т.е. ето син.
  3. 29:33 Т.е. послушание.
  4. 29:34 Т.е. съединение.
  5. 29:35 Т.е. славословие.
  6. 30:6 Т.е. съдия.
  7. 30:8 Т.е. моя борба.
  8. 30:11 Т.е. щастие.
  9. 30:13 Т.е. честит.
  10. 30:18 Т.е. награда.
  11. 30:20 Т.е. чест, почит.
  12. 30:21 Т.е. съд.
  13. 30:24 Т.е. дано прибави.
  14. 31:21 От евр. реката.
  15. 31:23 Евр. седемдневно пътешествие.
  16. 31:32 Т.е. домашни идоли.
  17. 31:47 Т.е. (халдейски): свидетелска грамада.
  18. 31:47 Т.е. (евр.): свидетелска грамада.
  19. 31:49 Т.е. стражарница.
  20. 32:2 Т.е. войнства.
  21. 32:10 Т.е. два стана.
  22. 32:28 Т.е. борец с Бога.
  23. 32:30 Т.е. Божието лице.
  24. 33:11 От евр. благословението ми.
  25. 33:17 Т.е. колиби или кошари.
  26. 33:20 Т.е. Бог, Израелевият Бог.