Add parallel Print Page Options

Жената и змеят

12 И голямо знамение се яви на небето – жена, облечена със слънцето, с луната под краката ѝ и на главата ѝ венец от дванадесет звезди.

(A)Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

(B)И друго знамение се яви на небето и, ето, голям огненочервен змей, който имаше седем глави и десет рога и на главите му седем корони.

(C)А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето ѝ, щом роди.

(D)И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с желязна тояга; и нейното дете беше грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.

(E)Тогава жената побегна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.

(F)И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;

обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

(G)И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.

Read full chapter