Йов 41
Библия, ревизирано издание
41 (A)Можеш ли да извлечеш крокодила[a] с въдица
или да притиснеш езика му с въже?
2 (B)Можеш ли сложи оглавник на носа му
или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Ще отправи ли той към тебе много молби?
Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Ще сключи ли договор с тебе,
за да го вземеш за вечен слуга?
5 Можеш ли игра с него, както с птица?
Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него?
Ще го разделят ли между търговците?
7 Можеш ли прониза[b] кожата му със сулици
или главата му – с рибарски копия?
8 Сложи ръката си на него;
спомни си боя и не прави вече това.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна;
даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Няма човек, толкова дързък, че да смее да го раздразни.
Тогава кой може да застане пред Мене?
11 (C)Кой Ми е дал отпреди, за да му отплатя?
Всичко, което има под цялото небе, е Мое.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му,
нито за хубавото му устройство.
13 Кой може да смъкне външната му дреха?
Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти[c]?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му?
Зъбите му наоколо са ужасни.
15 Той се гордее с наредените си люспи,
съединени заедно, като че ли плътно запечатани;
16 едната се допира до другата,
така че дори въздух не може да влезе между тях;
17 прилепени са една за друга,
държат се помежду си така, че не могат да се отделят.
18 Когато киха, блести светлина
и очите му са като клепачите на зората.
19 От устата му излизат запалени факли
и огнени искри изскачат.
20 От ноздрите му излиза дим
като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 Дишането му запалва въглища
и пламъкът излиза от устата му.
22 На врата му обитава сила
и всички заплашени скачат[d] пред него.
23 Пластовете на плътта му са слепени,
твърди са на него, не могат се поклати.
24 Сърцето му е кораво като камък,
даже твърдо като долния воденичен камък.
25 Когато става, силните се ужасяват,
от страх се смайват.
26 Мечът на този, който би го улучил, не може да удържи –
нито копие, нито сулица, нито остра стрела.
27 Той смята желязото за плява,
медта – за гнило дърво.
28 Стрелите не могат го накара да бяга;
камъните на прашката са за него като слама;
29 сопите се смятат за слама;
той се присмива на махането на копието.
30 Като остри камъни има по долните му части;
простира като белези от диканя върху тинята;
31 прави бездната да ври като котел;
прави морето като варилница за миро.
32 Оставя след себе си светла диря,
така че някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 На земята няма подобен на него,
създаден да няма страх.
34 Той изглежда всяко високо нещо;
цар е над всички горделиви зверове[e].
Job 41
New King James Version
God’s Power in the Leviathan
41 “Can you draw out (A)Leviathan[a] with a hook,
Or snare his tongue with a line which you lower?
2 Can you (B)put a reed through his nose,
Or pierce his jaw with a [b]hook?
3 Will he make many supplications to you?
Will he speak softly to you?
4 Will he make a covenant with you?
Will you take him as a servant forever?
5 Will you play with him as with a bird,
Or will you leash him for your maidens?
6 Will your companions [c]make a banquet of him?
Will they apportion him among the merchants?
7 Can you fill his skin with harpoons,
Or his head with fishing spears?
8 Lay your hand on him;
Remember the battle—
Never do it again!
9 Indeed, any hope of overcoming him is false;
Shall one not be overwhelmed at the sight of him?
10 No one is so fierce that he would dare stir him up.
Who then is able to stand against Me?
11 (C)Who has preceded Me, that I should pay him?
(D)Everything under heaven is Mine.
12 “I will not [d]conceal his limbs,
His mighty power, or his graceful proportions.
13 Who can [e]remove his outer coat?
Who can approach him with a double bridle?
14 Who can open the doors of his face,
With his terrible teeth all around?
15 His rows of [f]scales are his pride,
Shut up tightly as with a seal;
16 One is so near another
That no air can come between them;
17 They are joined one to another,
They stick together and cannot be parted.
18 His sneezings flash forth light,
And his eyes are like the eyelids of the morning.
19 Out of his mouth go burning lights;
Sparks of fire shoot out.
20 Smoke goes out of his nostrils,
As from a boiling pot and burning rushes.
21 His breath kindles coals,
And a flame goes out of his mouth.
22 Strength dwells in his neck,
And [g]sorrow dances before him.
23 The folds of his flesh are joined together;
They are firm on him and cannot be moved.
24 His heart is as hard as stone,
Even as hard as the lower millstone.
25 When he raises himself up, the mighty are afraid;
Because of his crashings they [h]are beside themselves.
26 Though the sword reaches him, it cannot avail;
Nor does spear, dart, or javelin.
27 He regards iron as straw,
And bronze as rotten wood.
28 The arrow cannot make him flee;
Slingstones become like stubble to him.
29 Darts are regarded as straw;
He laughs at the threat of javelins.
30 His undersides are like sharp potsherds;
He spreads pointed marks in the mire.
31 He makes the deep boil like a pot;
He makes the sea like a pot of ointment.
32 He leaves a shining wake behind him;
One would think the deep had white hair.
33 On earth there is nothing like him,
Which is made without fear.
34 He beholds every high thing;
He is king over all the children of pride.”
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
