Numbers 9
The Message
Passover
9 1-3 God spoke to Moses in the Wilderness of Sinai in the first month of the second year after leaving Egypt: “Have the People of Israel celebrate Passover at the set time. Celebrate it on schedule, on the evening of the fourteenth day of this month, following all the rules and procedures.”
4-5 Moses told the People of Israel to celebrate the Passover and they did—in the Wilderness of Sinai at evening of the fourteenth day of the first month. The People of Israel did it all just as God had commanded Moses.
6-7 But some of them couldn’t celebrate the Passover on the assigned day because they were ritually unclean on account of a corpse. So they presented themselves before Moses and Aaron on Passover and told Moses, “We have become ritually unclean because of a corpse, but why should we be barred from bringing God’s offering along with other Israelites on the day set for Passover?”
8 Moses said, “Give me some time; I’ll find out what God says in your circumstances.”
9-12 God spoke to Moses: “Tell the People of Israel, If one or another of you is ritually unclean because of a corpse, or you happen to be off on a long trip, you may still celebrate God’s Passover. But celebrate it on the fourteenth day of the second month at evening. Eat the lamb together with unraised bread and bitter herbs. Don’t leave any of it until morning. Don’t break any of its bones. Follow all the procedures.
13 “But a man who is ritually clean and is not off on a trip and still fails to celebrate the Passover must be cut off from his people because he did not present God’s offering at the set time. That man will pay for his sin.
14 “Any foreigner living among you who wants to celebrate God’s Passover is welcome to do it, but he must follow all the rules and procedures. The same procedures go for both foreigner and native-born.”
The Cloud
15-16 The day The Dwelling was set up, the Cloud covered The Dwelling of the Tent of Testimony. From sunset until daybreak it was over The Dwelling. It looked like fire. It was like that all the time, the Cloud over The Dwelling and at night looking like fire.
17-23 When the Cloud lifted above the Tent, the People of Israel marched out; and when the Cloud descended the people camped. The People of Israel marched at God’s command and they camped at his command. As long as the Cloud was over The Dwelling, they camped. Even when the Cloud hovered over The Dwelling for many days, they honored God’s command and wouldn’t march. They stayed in camp, obedient to God’s command, as long as the Cloud was over The Dwelling, but the moment God issued orders they marched. If the Cloud stayed only from sunset to daybreak and then lifted at daybreak, they marched. Night or day, it made no difference—when the Cloud lifted, they marched. It made no difference whether the Cloud hovered over The Dwelling for two days or a month or a year, as long as the Cloud was there, they were there. And when the Cloud went up, they got up and marched. They camped at God’s command and they marched at God’s command. They lived obediently by God’s orders as delivered by Moses.
Числа 9
Библия, ревизирано издание
9 В първия месец на втората година, откакто излязоха от Египетската земя, Господ говорѝ още на Моисей в Синайската пустиня:
2 (A)Нека израилтяните направят Пасхата в определеното ѝ време.
3 На четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите в определеното ѝ време; според всички наредби за нея и според всички обреди за нея да я направите.
4 И така, Моисей каза на израилтяните да направят Пасхата.
5 (B)Направиха Пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер в Синайската пустиня; точно както Господ заповяда на Моисей, така направиха израилтяните.
6 (C)А имаше някои, които бяха нечисти поради мъртво човешко тяло и не можеха да направят Пасхата в онзи ден; и в същия ден те дойдоха пред Моисей и Аарон
7 и тези мъже му казаха: Ние сме нечисти поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?
8 (D)А Моисей им отговори: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.
9 И Господ говорѝ на Моисей:
10 Кажѝ на израилтяните: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист поради мъртво тяло или е далеч на път, нека и той да направи Пасхата на Господа;
11 (E)нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;
12 (F)да не оставят от нея до утрото, нито да трошат кост от нея; да я направят според всички наредби за Пасхата.
13 (G)А който е чист и не е на път, ако пренебрегне да направи Пасхата, този човек ще бъде изтребен измежду народа си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, този човек ще носи греха си.
14 (H)И ако някой чужденец, който е пришълец между вас, желае да направи Пасхата на Господа, нека я направи според наредбите за Пасхата и според обреда за нея; един закон ще имате и за чужденеца, и за местния.
15 (I)А в деня, когато беше поставена скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до сутрин над скинията имаше нещо като огнено явление.
16 Така ставаше винаги: облакът я покриваше и нощем имаше огнено явление.
17 (J)Когато облакът се вдигаше от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и където заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.
18 (K)По Господне повеление тръгваха израилтяните и по Господне повеление разполагаха стан; дотогава, докато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.
19 (L)И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господнето заръчване и не тръгваха;
20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господне повеление оставаха разположени в стана и по Господне повеление тръгваха.
21 Понякога облакът стоеше само от вечер до сутрин; но пак на сутринта, когато облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха; когато облакът се вдигаше, било денем или нощем, тогава и те тръгваха.
22 (M)Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дни или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се вдигаше, те тръгваха.
23 (N)Според Господне повеление разполагаха стан и според Господне повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисей.
Copyright © 1993, 2002, 2018 by Eugene H. Peterson
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
