Font Size
1 Книга на Летописите 16
Библия, ревизирано издание
1 Книга на Летописите 16
Библия, ревизирано издание
16 (A)Така внесоха Божия ковчег и го положиха сред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред Бога.
2 Когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и мирните жертви, благослови народа в Господнето име.
3 И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израил, на всеки по един хляб, по една мръвка месо и по един наниз сухо грозде.
4 (B)И определи някои от левитите да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа, Израилевия Бог:
5 първия, Асаф; втория, Захария; после Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванайя, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;
6 а свещениците Ванайя и Яазиил – с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.
Благодарствена песен на Давид
7 (C)Тогава, в онзи ден, Давид за пръв път нареди славословенето на Господа чрез Асаф и братята му с тези думи:
8 (D)Славословете Господа; призовавайте името Му;
възвестявайте между народите делата Му.
9 Пейте Му и Го възпявайте с псалми;
говорете за всичките Му чудни дела.
10 Хвалете се с Неговото свято име;
нека се весели сърцето на онези, които търсят Господа.
11 Търсете Господа и Неговата сила.
Търсете лицето Му винаги.
12 Помнете пречудните дела, които е извършил,
знаменията Му и постановленията, излезли из устата Му.
13 Вие, потомство на Неговия слуга Израил,
синове Яковови, избрани Негови.
14 Той е Господ, Бог наш;
съдът Му е по целия свят.
15 Помнете винаги завета Му,
словото, което заповяда на хиляда поколения,
16 (E)завета, който сключи с Авраам,
и клетвата Му към Исаак,
17 която и утвърди на Яков за наредба,
на Израил за вечен завет,
18 като каза: На тебе ще дам Ханаанската земя
за дял на наследството ви,
19 (F)когато бяхте малцина на брой,
малцина и пришълци в нея,
20 и когато прехождаха от народ в народ
и от едно царство в други народи.
21 (G)Не остави никого да им навреди;
ей, заради тях царе изобличи,
22 (H)като каза: Да не се допирате до помазаните Ми
и да не сторите зло на пророците Ми.
23 (I)Пейте на Господа, жители на целия свят;
благовествайте от ден на ден спасението Му.
24 Възвестете между народите славата Му,
между всички племена – чудните Му дела.
25 Защото Господ е велик и твърде достоен за хвала
и за страхопочитание повече от всички богове.
26 (J)Защото всички богове на племената са суетни,
а Господ създаде небесата.
27 Слава и великолепие са пред Него,
сила и радост на мястото Му.
28 Отдайте на Господа вие, семейства на племената,
отдайте на Господа слава и сила.
29 Отдайте на Господа славата, дължима на името Му;
донесете принос и влезте пред Него;
поклонете се на Господа с великолепие свято.
30 Треперете пред Него, жители на целия свят;
защото вселената е утвърдена и не може да се поклати.
31 Да се веселят небесата и да се радва светът;
и да казват между народите: Господ царува.
32 Да бучи морето и всичко, което е в него;
нека се радват полетата и всичко, което е в тях.
33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата;
защото иде да съди света.
34 (K)Славословете Господа, защото е благ,
защото милостта Му е до века;
35 (L)и кажете: Спаси ни, Боже на спасението ни,
събери ни и ни избави от народите,
за да славословим святото Ти име
и да тържествуваме в Твоята хвала.
36 (M)Благословен да бъде Господ, Бог Израилев,
отвека и довека.
И целият народ каза: Амин! И възхвалиха Господа.
37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асаф и братята му, за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
38 остави и Овид-едом и братята му, шестдесет и осем души; също и Овид-едом, Едутуновия син, и Оса за вратари;
39 (N)и свещеника Садок и братята му, свещениците, пред Господнята скиния на високото място, което беше в Гаваон,
40 (O)за да принасят всеизгаряне на Господа върху жертвеника за всеизгарянията винаги сутрин и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израил;
41 (P)и с тях постави Еман, Едутун и другите, определени по име, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;
42 и при тях, т. е. при Еман и Едутун, имаше тръби и кимвали за онези, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.
43 (Q)И така, целият народ си отиде, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.
Първо Летописи 16
Bulgarian Bible
Първо Летописи 16
Bulgarian Bible
16 Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.
2 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.
3 И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.
4 И определи известни левити, да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господ Израилевия Бог:
5 първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;
6 а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.
7 Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, с тия думи : -
8 Славословете Господа: призовавайте името Му, Възвестявайте между народите делата Му.
9 Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.
10 Хвалете Го с неговото Свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
11 Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.
12 Помнете пречудните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му.
13 Вие, потомство на неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.
14 Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.
15 Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,
16 Завета , който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,
17 Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,
18 Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,
19 Когато бяха малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,
20 И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царства в други люде.
21 Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,
22 Казвайки : Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.
23 Пейте Господу, жители на целия свят; Благовествувайте от ден в ден спасението Му.
24 Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.
25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.
26 Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,
27 Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.
28 Отдайте Господу вие семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.
29 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.
30 Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.
31 Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.
32 Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света,
34 Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;
35 И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.
36 Благословен да бъда Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.
37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
38 остави и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;
39 и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,
40 за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;
41 и са тях постави Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото неговата милост е до века;
42 и при тях, то ест, при Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.
43 И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си
Първо Летописи 16
1940 Bulgarian Bible
Първо Летописи 16
1940 Bulgarian Bible
16 Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.
2 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.
3 И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.
4 И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог:
5 първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;
6 а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.
7 Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, <с тия думи: ->
8 Славословете Господа: призовавайте името Му; Възвестявайте между народите делата Му.
9 Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.
10 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
11 Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.
12 Помнете пречудните дела, които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му,
13 Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.
14 Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.
15 Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,
16 <Завета>, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,
17 Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,
18 Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,
19 Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,
20 И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде.
21 Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,
22 <Казвайки>: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.
23 Пейте Господу, <жители> <на> целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му.
24 Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.
25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.
26 Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,
27 Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.
28 Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.
29 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.
30 Треперете пред Него, <жители на> целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.
31 Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.
32 Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.
34 Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;
35 И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.
36 Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.
37 Тогава <Давид> остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
38 <остави> и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;
39 и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,
40 за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;
41 и с тях <постави> Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;
42 и при тях, <то ест, при> Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.
43 И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.
1 Chronicles 16
New International Version
1 Chronicles 16
New International Version
Ministering Before the Ark(A)(B)(C)
16 They brought the ark of God and set it inside the tent that David had pitched(D) for it, and they presented burnt offerings and fellowship offerings before God. 2 After David had finished sacrificing the burnt offerings and fellowship offerings, he blessed(E) the people in the name of the Lord. 3 Then he gave a loaf of bread, a cake of dates and a cake of raisins(F) to each Israelite man and woman.
4 He appointed some of the Levites to minister(G) before the ark of the Lord, to extol,[a] thank, and praise the Lord, the God of Israel: 5 Asaph was the chief, and next to him in rank were Zechariah, then Jaaziel,[b] Shemiramoth, Jehiel, Mattithiah, Eliab, Benaiah, Obed-Edom and Jeiel. They were to play the lyres and harps, Asaph was to sound the cymbals, 6 and Benaiah and Jahaziel the priests were to blow the trumpets regularly before the ark of the covenant of God.
7 That day David first appointed Asaph and his associates to give praise(H) to the Lord in this manner:
8 Give praise(I) to the Lord, proclaim his name;
make known among the nations(J) what he has done.
9 Sing to him, sing praise(K) to him;
tell of all his wonderful acts.
10 Glory in his holy name;(L)
let the hearts of those who seek the Lord rejoice.
11 Look to the Lord and his strength;
seek(M) his face always.
12 Remember(N) the wonders(O) he has done,
his miracles,(P) and the judgments he pronounced,
13 you his servants, the descendants of Israel,
his chosen ones, the children of Jacob.
14 He is the Lord our God;
his judgments(Q) are in all the earth.
15 He remembers[c](R) his covenant forever,
the promise he made, for a thousand generations,
16 the covenant(S) he made with Abraham,
the oath he swore to Isaac.
17 He confirmed it to Jacob(T) as a decree,
to Israel as an everlasting covenant:
18 “To you I will give the land of Canaan(U)
as the portion you will inherit.”
19 When they were but few in number,(V)
few indeed, and strangers in it,
20 they[d] wandered(W) from nation to nation,
from one kingdom to another.
21 He allowed no one to oppress them;
for their sake he rebuked kings:(X)
22 “Do not touch my anointed ones;
do my prophets(Y) no harm.”
23 Sing to the Lord, all the earth;
proclaim his salvation day after day.
24 Declare his glory(Z) among the nations,
his marvelous deeds among all peoples.
25 For great is the Lord and most worthy of praise;(AA)
he is to be feared(AB) above all gods.(AC)
26 For all the gods of the nations are idols,
but the Lord made the heavens.(AD)
27 Splendor and majesty are before him;
strength and joy are in his dwelling place.
28 Ascribe to the Lord, all you families of nations,
ascribe to the Lord glory and strength.(AE)
29 Ascribe to the Lord the glory due his name;(AF)
bring an offering and come before him.
Worship the Lord in the splendor of his[e] holiness.(AG)
30 Tremble(AH) before him, all the earth!
The world is firmly established; it cannot be moved.(AI)
31 Let the heavens rejoice, let the earth be glad;(AJ)
let them say among the nations, “The Lord reigns!(AK)”
32 Let the sea resound, and all that is in it;(AL)
let the fields be jubilant, and everything in them!
33 Let the trees(AM) of the forest sing,
let them sing for joy before the Lord,
for he comes to judge(AN) the earth.
34 Give thanks(AO) to the Lord, for he is good;(AP)
his love endures forever.(AQ)
35 Cry out, “Save us, God our Savior;(AR)
gather us and deliver us from the nations,
that we may give thanks to your holy name,
and glory in your praise.”
36 Praise be to the Lord, the God of Israel,(AS)
from everlasting to everlasting.
Then all the people said “Amen” and “Praise the Lord.”
37 David left Asaph and his associates before the ark of the covenant of the Lord to minister there regularly, according to each day’s requirements.(AT) 38 He also left Obed-Edom(AU) and his sixty-eight associates to minister with them. Obed-Edom son of Jeduthun, and also Hosah,(AV) were gatekeepers.
39 David left Zadok(AW) the priest and his fellow priests before the tabernacle of the Lord at the high place in Gibeon(AX) 40 to present burnt offerings to the Lord on the altar of burnt offering regularly, morning and evening, in accordance with everything written in the Law(AY) of the Lord, which he had given Israel. 41 With them were Heman(AZ) and Jeduthun and the rest of those chosen and designated by name to give thanks to the Lord, “for his love endures forever.” 42 Heman and Jeduthun were responsible for the sounding of the trumpets and cymbals and for the playing of the other instruments for sacred song.(BA) The sons of Jeduthun(BB) were stationed at the gate.
43 Then all the people left, each for their own home, and David returned home to bless his family.
Footnotes
- 1 Chronicles 16:4 Or petition; or invoke
- 1 Chronicles 16:5 See 15:18,20; Hebrew Jeiel, possibly another name for Jaaziel.
- 1 Chronicles 16:15 Some Septuagint manuscripts (see also Psalm 105:8); Hebrew Remember
- 1 Chronicles 16:20 One Hebrew manuscript, Septuagint and Vulgate (see also Psalm 105:12); most Hebrew manuscripts inherit, / 19 though you are but few in number, / few indeed, and strangers in it.” / 20 They
- 1 Chronicles 16:29 Or Lord with the splendor of
1 Chronicles 16
King James Version
1 Chronicles 16
King James Version
16 So they brought the ark of God, and set it in the midst of the tent that David had pitched for it: and they offered burnt sacrifices and peace offerings before God.
2 And when David had made an end of offering the burnt offerings and the peace offerings, he blessed the people in the name of the Lord.
3 And he dealt to every one of Israel, both man and woman, to every one a loaf of bread, and a good piece of flesh, and a flagon of wine.
4 And he appointed certain of the Levites to minister before the ark of the Lord, and to record, and to thank and praise the Lord God of Israel:
5 Asaph the chief, and next to him Zechariah, Jeiel, and Shemiramoth, and Jehiel, and Mattithiah, and Eliab, and Benaiah, and Obededom: and Jeiel with psalteries and with harps; but Asaph made a sound with cymbals;
6 Benaiah also and Jahaziel the priests with trumpets continually before the ark of the covenant of God.
7 Then on that day David delivered first this psalm to thank the Lord into the hand of Asaph and his brethren.
8 Give thanks unto the Lord, call upon his name, make known his deeds among the people.
9 Sing unto him, sing psalms unto him, talk ye of all his wondrous works.
10 Glory ye in his holy name: let the heart of them rejoice that seek the Lord.
11 Seek the Lord and his strength, seek his face continually.
12 Remember his marvellous works that he hath done, his wonders, and the judgments of his mouth;
13 O ye seed of Israel his servant, ye children of Jacob, his chosen ones.
14 He is the Lord our God; his judgments are in all the earth.
15 Be ye mindful always of his covenant; the word which he commanded to a thousand generations;
16 Even of the covenant which he made with Abraham, and of his oath unto Isaac;
17 And hath confirmed the same to Jacob for a law, and to Israel for an everlasting covenant,
18 Saying, Unto thee will I give the land of Canaan, the lot of your inheritance;
19 When ye were but few, even a few, and strangers in it.
20 And when they went from nation to nation, and from one kingdom to another people;
21 He suffered no man to do them wrong: yea, he reproved kings for their sakes,
22 Saying, Touch not mine anointed, and do my prophets no harm.
23 Sing unto the Lord, all the earth; shew forth from day to day his salvation.
24 Declare his glory among the heathen; his marvellous works among all nations.
25 For great is the Lord, and greatly to be praised: he also is to be feared above all gods.
26 For all the gods of the people are idols: but the Lord made the heavens.
27 Glory and honour are in his presence; strength and gladness are in his place.
28 Give unto the Lord, ye kindreds of the people, give unto the Lord glory and strength.
29 Give unto the Lord the glory due unto his name: bring an offering, and come before him: worship the Lord in the beauty of holiness.
30 Fear before him, all the earth: the world also shall be stable, that it be not moved.
31 Let the heavens be glad, and let the earth rejoice: and let men say among the nations, The Lord reigneth.
32 Let the sea roar, and the fulness thereof: let the fields rejoice, and all that is therein.
33 Then shall the trees of the wood sing out at the presence of the Lord, because he cometh to judge the earth.
34 O give thanks unto the Lord; for he is good; for his mercy endureth for ever.
35 And say ye, Save us, O God of our salvation, and gather us together, and deliver us from the heathen, that we may give thanks to thy holy name, and glory in thy praise.
36 Blessed be the Lord God of Israel for ever and ever. And all the people said, Amen, and praised the Lord.
37 So he left there before the ark of the covenant of the Lord Asaph and his brethren, to minister before the ark continually, as every day's work required:
38 And Obededom with their brethren, threescore and eight; Obededom also the son of Jeduthun and Hosah to be porters:
39 And Zadok the priest, and his brethren the priests, before the tabernacle of the Lord in the high place that was at Gibeon,
40 To offer burnt offerings unto the Lord upon the altar of the burnt offering continually morning and evening, and to do according to all that is written in the law of the Lord, which he commanded Israel;
41 And with them Heman and Jeduthun, and the rest that were chosen, who were expressed by name, to give thanks to the Lord, because his mercy endureth for ever;
42 And with them Heman and Jeduthun with trumpets and cymbals for those that should make a sound, and with musical instruments of God. And the sons of Jeduthun were porters.
43 And all the people departed every man to his house: and David returned to bless his house.
Библия, ревизирано издание (BPB) 
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Bulgarian Bible (BULG)
1940 Bulgarian Bible (BG1940)
© 1995-2005 by Bibliata.com
New International Version (NIV) 
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.