使徒行传 23
Chinese New Version (Traditional)
23 保羅定睛看著公議會的各人，說：“各位弟兄，我在 神面前，行事為人一向都是憑著良心的。” 2 大祭司亞拿尼亞就吩咐站在他旁邊的人打保羅的嘴巴。 3 保羅對他說：“你這粉飾的牆啊， 神要擊打你！你坐堂要按著律法審問我，現在你竟然違背律法吩咐人打我嗎？” 4 站在旁邊的人民說：“你敢辱罵 神的大祭司嗎？” 5 保羅說：“弟兄們，我不知道他是大祭司。經上說：‘不可咒詛你人民的領袖。’”
6 保羅看出其中一部分是撒都該人，另一部分是法利賽人，就在公議會中大聲說：“我是法利賽人，也是法利賽人的子孫，我現在受審，是為了盼望死人復活！” 7 他說了這話，法利賽人和撒都該人就起了爭論，會眾也分裂了，成為兩派。 8 原來撒都該人說沒有復活，沒有天使，也沒有鬼靈，法利賽人卻認定這些都有。 9 於是眾人大嚷大鬧，有幾個法利賽派的經學家站起來辯論說：“我們看不出這個人作過甚麼壞事；說不定有靈或天使對他說過話。” 10 爭論越來越大，千夫長怕保羅被他們撕碎了，就吩咐士兵下去，把他從人群中搶救出來，帶到營樓去。
11 當天晚上，主站在保羅身邊，說：“你要壯起膽來，你怎樣在耶路撒冷作見證，也必照樣在羅馬為我作見證。”
猶太人設計謀害保羅
12 到了天亮，猶太人在一起祕密計謀，並且發誓說，不殺保羅，就不吃不喝。 13 一同策劃這項陰謀的有四十多人。 14 他們來見眾祭司長和長老，說：“我們已經發了誓，不殺保羅，就不吃東西。 15 現在你們和公議會要通知千夫長，帶保羅到你們這裡來，裝作要詳細審查他。我們已經預備好了，不等他走近，就把他殺了。” 16 但保羅的外甥聽見這項埋伏的詭計，就到營樓去，告訴保羅。 17 保羅請了一個百夫長來，說：“請你帶這個青年人去見千夫長，他有事要報告。” 18 百夫長就帶保羅的外甥去見千夫長，說：“囚犯保羅請了我去，求我帶這個青年人來見你，他有事要向你報告。” 19 千夫長拉著他的手，走到一邊，私下問他：“你有甚麼事要向我報告？” 20 他說：“猶太人已經約好了，要求你明天把保羅帶到公議會裡去，裝作要詳細審查他。 21 你不要聽他們，因為他們有四十多人正在埋伏起來等著保羅；他們發了誓，不殺保羅，就不吃不喝。現在他們已經準備好了，只等你答應。” 22 千夫長囑咐那青年人：“不要告訴人你把這事告訴了我。”然後就打發他走了。
保羅被交送腓力斯
23 千夫長叫了兩個百夫長來，說：“預備兩百個步兵，七十個騎兵、兩百個長槍手，晚上九點鐘往該撒利亞去。 24 也要預備好牲口，好讓保羅騎上，護送他安全到達腓力斯總督那裡。” 25 千夫長寫了一封信，大意如下：
26 “革老丟．呂西亞問候總督腓力斯大人。 27 這個人被猶太人捉住，快要遭害的時候，我聽說他是羅馬公民，就帶兵去把他救出來。 28 為要知道猶太人控告他的原因，我就帶他到他們的公議會那裡去。 29 我發現他被控告，是為了他們律法上的問題，並沒有甚麼該死該綁的罪名。 30 後來我接到密報，得知害他的陰謀，就立刻把他送到你那裡去，並且吩咐原告到你面前來控告他。”
31 於是士兵照著吩咐，把保羅提出來，連夜帶到安提帕底。 32 第二天，他們把保羅交給騎兵隊護送，就回營樓去了。 33 騎兵到了該撒利亞，把信呈上總督，同時把保羅也交給他。 34 總督讀了信，就問保羅是哪一省的人；知道了他是基利家人， 35 就說：“等到原告也來了，我才審問你。”於是吩咐人把他拘留在希律的王府裡。
Деяния на апостолите 23
Библия, ревизирано издание
23 (A)И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
2 (B)А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.
3 (C)Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят!
4 А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5 (D)И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на рода си.“
6 (E)А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
7 И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.
8 (F)Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
9 (G)И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?
10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.
11 (H)А през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.
Заговорът срещу Павел
12 (I)И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, обвързаха се с клетва и казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.
13 Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.
14 Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Обвързахме се с клетва – да не вкусим нищо, докато не убием Павел.
15 А сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да разучите по-точно неговото дело; а ние, преди той да наближи, сме готови да го убием.
16 Но Павловият сестреник, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.
17 Тогава Павел повика един от стотниците и му каза: Заведи това момче при хилядника, защото има да му съобщи нещо.
18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
19 А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?
20 (J)А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, като че ли искат да го разпитат повече по делото му.
21 Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се обвързали с клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им обещаеш.
22 И така, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това.
Отвеждането на Павел в Цезарея
23 Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Цезарея в третия час на нощта.
24 Пригответе и добиче, на което да качат Павел и да го отведат в безопасност до управителя Феликс.
25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
26 От Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс: Поздрав!
27 (K)Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.
28 (L)И като поисках да разбера причината, поради която го обвиняваха, заведох го долу в техния Синедрион;
29 (M)и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови.
30 (N)И понеже ми обадиха, че щяло да има заговор против този човек, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. Остани със здраве.
31 И така, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.
32 И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
33 А конниците, като влязоха в Цезарея и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.
34 (O)А като го прочете, управителят го попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, каза:
35 (P)Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.
Acts 23
King James Version
23 And Paul, earnestly beholding the council, said, Men and brethren, I have lived in all good conscience before God until this day.
2 And the high priest Ananias commanded them that stood by him to smite him on the mouth.
3 Then said Paul unto him, God shall smite thee, thou whited wall: for sittest thou to judge me after the law, and commandest me to be smitten contrary to the law?
4 And they that stood by said, Revilest thou God's high priest?
5 Then said Paul, I wist not, brethren, that he was the high priest: for it is written, Thou shalt not speak evil of the ruler of thy people.
6 But when Paul perceived that the one part were Sadducees, and the other Pharisees, he cried out in the council, Men and brethren, I am a Pharisee, the son of a Pharisee: of the hope and resurrection of the dead I am called in question.
7 And when he had so said, there arose a dissension between the Pharisees and the Sadducees: and the multitude was divided.
8 For the Sadducees say that there is no resurrection, neither angel, nor spirit: but the Pharisees confess both.
9 And there arose a great cry: and the scribes that were of the Pharisees' part arose, and strove, saying, We find no evil in this man: but if a spirit or an angel hath spoken to him, let us not fight against God.
10 And when there arose a great dissension, the chief captain, fearing lest Paul should have been pulled in pieces of them, commanded the soldiers to go down, and to take him by force from among them, and to bring him into the castle.
11 And the night following the Lord stood by him, and said, Be of good cheer, Paul: for as thou hast testified of me in Jerusalem, so must thou bear witness also at Rome.
12 And when it was day, certain of the Jews banded together, and bound themselves under a curse, saying that they would neither eat nor drink till they had killed Paul.
13 And they were more than forty which had made this conspiracy.
14 And they came to the chief priests and elders, and said, We have bound ourselves under a great curse, that we will eat nothing until we have slain Paul.
15 Now therefore ye with the council signify to the chief captain that he bring him down unto you to morrow, as though ye would enquire something more perfectly concerning him: and we, or ever he come near, are ready to kill him.
16 And when Paul's sister's son heard of their lying in wait, he went and entered into the castle, and told Paul.
17 Then Paul called one of the centurions unto him, and said, Bring this young man unto the chief captain: for he hath a certain thing to tell him.
18 So he took him, and brought him to the chief captain, and said, Paul the prisoner called me unto him, and prayed me to bring this young man unto thee, who hath something to say unto thee.
19 Then the chief captain took him by the hand, and went with him aside privately, and asked him, What is that thou hast to tell me?
20 And he said, The Jews have agreed to desire thee that thou wouldest bring down Paul to morrow into the council, as though they would enquire somewhat of him more perfectly.
21 But do not thou yield unto them: for there lie in wait for him of them more than forty men, which have bound themselves with an oath, that they will neither eat nor drink till they have killed him: and now are they ready, looking for a promise from thee.
22 So the chief captain then let the young man depart, and charged him, See thou tell no man that thou hast shewed these things to me.
23 And he called unto him two centurions, saying, Make ready two hundred soldiers to go to Caesarea, and horsemen threescore and ten, and spearmen two hundred, at the third hour of the night;
24 And provide them beasts, that they may set Paul on, and bring him safe unto Felix the governor.
25 And he wrote a letter after this manner:
26 Claudius Lysias unto the most excellent governor Felix sendeth greeting.
27 This man was taken of the Jews, and should have been killed of them: then came I with an army, and rescued him, having understood that he was a Roman.
28 And when I would have known the cause wherefore they accused him, I brought him forth into their council:
29 Whom I perceived to be accused of questions of their law, but to have nothing laid to his charge worthy of death or of bonds.
30 And when it was told me how that the Jews laid wait for the man, I sent straightway to thee, and gave commandment to his accusers also to say before thee what they had against him. Farewell.
31 Then the soldiers, as it was commanded them, took Paul, and brought him by night to Antipatris.
32 On the morrow they left the horsemen to go with him, and returned to the castle:
33 Who, when they came to Caesarea and delivered the epistle to the governor, presented Paul also before him.
34 And when the governor had read the letter, he asked of what province he was. And when he understood that he was of Cilicia;
35 I will hear thee, said he, when thine accusers are also come. And he commanded him to be kept in Herod's judgment hall.
Chinese New Version (CNV). Copyright © 1976, 1992, 1999, 2001, 2005 by Worldwide Bible Society.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
