Съдии 2
Библия, ревизирано издание
2 (A)Ангел Господен дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: Няма да наруша завета Си с вас довека.
2 (B)Не сключвайте договор с жителите на тази земя, а съсипете жертвениците им! Вие обаче не послушахте гласа Ми. Защо постъпихте така?
3 (C)Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще ви бодат в ребрата и боговете им ще ви бъдат примка.
4 И когато ангелът Господен изговори тези думи на всички израилтяни, народът плака силно.
5 Затова нарекоха онова място Бохим[a]; и там принесоха жертва на Господа.
Смърт и погребение на Исус Навин
6 (D)Когато Исус разпусна народа, всички израилтяни се прибраха в земята на наследството си, за да я притежават.
7 (E)И народът служеше на Господа през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил в Израил.
8 (F)И Господният слуга Исус, Навиновият син, умря на възраст сто и десет години.
9 (G)Погребаха го в земята на наследството му, в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гаас.
10 (H)И цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях дойде друго поколение, което не познаваше Господа, нито делата, които беше извършил за Израил.
Призоваване и мисия на съдиите
11 И израилтяните извършиха зло пред Господа, като се покланяха на ваалимите.
12 (I)Те изоставиха Господа, Бога на бащите си, Който ги беше извел от Египетската земя, и се покланяха на други богове – боговете на племената, които бяха около тях. Като им се покланяха, те разгневиха Господа.
13 (J)Те изоставиха Господа и служеха на Ваал и на астартите.
14 (K)Гневът на Господа пламна против Израил и Той позволи на грабители да ги ограбват; и ги предаде на околните им неприятели, така че не можаха вече да устоят на враговете си.
15 (L)Където и да излизаха, Господнята ръка беше против тях в злините, както Господ беше говорил и им се беше клел. Те изпаднаха в голямо утеснение.
16 (M)Тогава Господ издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им.
17 (N)Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха Господните заповеди; те обаче не направиха така.
18 (O)И когато Господ издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха.
19 (P)А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си.
20 (Q)Затова гневът на Господа пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми,
21 (R)то и Аз няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Исус остави, когато умря,
22 (S)за да изпитам чрез тях Израил дали ще пазят Господния път и ще ходят в него, както го пазиха бащите им, или не.
23 И така, Господ остави тези народи, не ги изгони веднага и не ги предаде на Исус.
Footnotes
- 2:5 Т.е. плачещи.
Съдии 2
1940 Bulgarian Bible
2 И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века.
2 Вие да не направите договор с жителите на тая земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?
3 За това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат примка.
4 И когато ангелът Господен изговори тия думи на всички израилтяни, людете плакаха с висок глас.
5 За туй нарекоха онова място Бохим {Т.е. Плачещи.}; и там пренесоха жертва Господу.
6 И когато Исус разпусна людете, израилтяните отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята,
7 И людете служиха на Господа през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил за Израиля.
8 И Господният слуга, Исус Навиевият син, умря, на възраст сто и десет години.
9 И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.
10 Също и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил за Израиля.
11 И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите,
12 и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из Египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и, като им се поклониха, разгневиха Господа.
13 Те оставиха Господа та служиха на Ваала и на астартите.
14 И гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на грабители, които ги ограбиха; и предаде ги в ръката на околните им неприятели, така, щото не можаха вече да устоят пред неприятелите си.
15 Където и да излизаха, Господната ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил, и според както Господ им се беше клел; и те изпаднаха в голямо утеснение.
16 Тогава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им.
17 Но те и съдиите си не слушаха, а блудствуваха след други богове и кланяха им се; скоро се отклониха от пътя, в който ходиха бащите им, които слушаха Господните заповеди: те, <обаче>, не направиха така.
18 И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на неприятелите им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше поради охканията им от ония, които ги угнетяваха и притесняваха.
19 А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се кланят; не преставаха от делата си, нито от <да ходят> упорито в пътя си.
20 От това гневът на Господа пламна против Израиля, и Той каза: Понеже тоя народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми,
21 то и Аз няма да изгоня вече от пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря,
22 за да изпитам чрез тях Израиля дали ще пазят Господния път и ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.
23 И тъй, Господ остави тия народи, без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.
Съдии 2
Bulgarian Bible
2 И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века.
2 Вие да не правите договор с жителите на тая земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?
3 За това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат примка.
4 И когато ангелът Господен изговори тия думи на всички израилтяни, людете плакаха с висок глас.
5 За туй нарекоха онова място Бохим*; и там пренесоха жертва Господу.
6 И когато Исус разпусна людете, израилтяните отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята,
7 И людете служиха на Господа през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, които видяха всичките велики дела, които Господ беше извършил за Израиля.
8 И Господният слуга, Исус Навиевият син, умря, на възраст сто и десет години.
9 И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.
10 Също и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил за Израиля.
11 И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите,
12 и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из Египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и, като им се поклониха, разгневиха Господа.
13 Те оставиха Господа та служиха на Ваала и на астартите.
14 И гневът на Господа пламна против Израиля, и Тоя ги предаде в ръката на грабители, които ги ограбиха; и предаде ги в ръката на околните им неприятели, така, щото не можаха вече да устоят пред неприятелите си.
15 Където и да излизаха, Господната ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил, и според както Господ им се беше клел; и те изпаднаха в голямо утеснение.
16 Тогава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им.
17 Но те и съдиите си не слушаха, а блудствуваха след други богове и кланяха им се; скоро се отклониха от пътя, в който ходиха бащите им, които слушаха Господните заповеди: те, обаче , не направиха така.
18 И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на неприятелите им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше поради охканията им от ония, които ги угнетяваха и притесняваха.
19 А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се кланят; не преставаха от делата си, нито от да ходят упорито в пътя си.
20 От това гневът на Господа пламна против Израиля, и Той каза: Понеже тоя народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа ми,
21 то и Аз няма да изгоня вече от пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря,
22 за да изпитам чрез тях Израиля да ли ще пазят Господния път и ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.
23 И тъй, Господ остави тия народи, без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.
Judges 2
New International Version
The Angel of the Lord at Bokim
2 The angel of the Lord(A) went up from Gilgal(B) to Bokim(C) and said, “I brought you up out of Egypt(D) and led you into the land I swore to give to your ancestors.(E) I said, ‘I will never break my covenant with you,(F) 2 and you shall not make a covenant with the people of this land,(G) but you shall break down their altars.(H)’ Yet you have disobeyed(I) me. Why have you done this? 3 And I have also said, ‘I will not drive them out before you;(J) they will become traps(K) for you, and their gods will become snares(L) to you.’”
4 When the angel of the Lord had spoken these things to all the Israelites, the people wept aloud,(M) 5 and they called that place Bokim.[a](N) There they offered sacrifices to the Lord.
Disobedience and Defeat(O)
6 After Joshua had dismissed the Israelites, they went to take possession of the land, each to their own inheritance. 7 The people served the Lord throughout the lifetime of Joshua and of the elders who outlived him and who had seen all the great things the Lord had done for Israel.(P)
8 Joshua son of Nun,(Q) the servant of the Lord, died at the age of a hundred and ten. 9 And they buried him in the land of his inheritance, at Timnath Heres[b](R) in the hill country of Ephraim, north of Mount Gaash.
10 After that whole generation had been gathered to their ancestors, another generation grew up who knew neither the Lord nor what he had done for Israel.(S) 11 Then the Israelites did evil(T) in the eyes of the Lord(U) and served the Baals.(V) 12 They forsook the Lord, the God of their ancestors, who had brought them out of Egypt. They followed and worshiped various gods(W) of the peoples around them.(X) They aroused(Y) the Lord’s anger(Z) 13 because they forsook(AA) him and served Baal and the Ashtoreths.(AB) 14 In his anger(AC) against Israel the Lord gave them into the hands(AD) of raiders who plundered(AE) them. He sold them(AF) into the hands of their enemies all around, whom they were no longer able to resist.(AG) 15 Whenever Israel went out to fight, the hand of the Lord was against them(AH) to defeat them, just as he had sworn to them. They were in great distress.(AI)
16 Then the Lord raised up judges,[c](AJ) who saved(AK) them out of the hands of these raiders. 17 Yet they would not listen to their judges but prostituted(AL) themselves to other gods(AM) and worshiped them.(AN) They quickly turned(AO) from the ways of their ancestors, who had been obedient to the Lord’s commands.(AP) 18 Whenever the Lord raised up a judge for them, he was with the judge and saved(AQ) them out of the hands of their enemies as long as the judge lived; for the Lord relented(AR) because of their groaning(AS) under those who oppressed and afflicted(AT) them. 19 But when the judge died, the people returned to ways even more corrupt(AU) than those of their ancestors,(AV) following other gods and serving and worshiping them.(AW) They refused to give up their evil practices and stubborn(AX) ways.
20 Therefore the Lord was very angry(AY) with Israel and said, “Because this nation has violated the covenant(AZ) I ordained for their ancestors and has not listened to me, 21 I will no longer drive out(BA) before them any of the nations Joshua left when he died. 22 I will use them to test(BB) Israel and see whether they will keep the way of the Lord and walk in it as their ancestors did.” 23 The Lord had allowed those nations to remain; he did not drive them out at once by giving them into the hands of Joshua.(BC)
Footnotes
- Judges 2:5 Bokim means weepers.
- Judges 2:9 Also known as Timnath Serah (see Joshua 19:50 and 24:30)
- Judges 2:16 Or leaders; similarly in verses 17-19
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.