Print Page Options

Вярващият в Исус Христос – свободен от Закона

Или не знаете, братя (защото говоря на човеци, които знаят какво е закон), че законът владее над човека, само докато той е жив?

(A)Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докато той е жив; но когато мъжът умре, тя се освобождава от закона на мъжа.

(B)И така, ако докато е жив мъжът ѝ, тя се омъжи за друг мъж, става прелюбодейка; но ако умре мъжът ѝ, свободна е от този закон и не става прелюбодейка, ако се омъжи за друг мъж.

(C)И така, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с Друг, т. е. с Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

(D)Защото когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт;

(E)но сега, като умряхме спрямо това, което ни държеше, освободихме се от закона; така че ние служим по нов дух, а не по старата буква.

Човекът под властта на греха

(F)Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай.“

(G)Но понеже грехът се възползва от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

10 (H)намерих, че самата заповед, която беше дадена да докара живот, ми докара смърт.

11 (I)Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.

12 (J)Така че законът е свят и заповедта – свята, праведна и добра.

13 Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът, за да се покаже, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.

14 (K)Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

15 (L)Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.

16 Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

17 (M)Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

18 (N)Защото зная, че у мене, т. е. в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

19 Защото не върша доброто, което желая, а злото, което не желая, него върша.

20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее у мен.

21 И така, намирам този закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

22 (O)Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

23 (P)но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

24 Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

25 (Q)Благодаря на Бога! Има избавление чрез Исус Христос, нашия Господ. И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.

Освобождение от закона

Нима не знаете, братя и сестри (защото говоря на хора, които познават закона), че законът господства над човека, докато той е жив? Например, според закона омъжената жена е обвързана със съпруга си, докато той е жив, но ако съпругът й умре, тя се освобождава от брачния закон. И така, ако тя стане жена на друг мъж, докато съпругът й е жив, законът казва, че е прелюбодейка, но ако съпругът й умре, тя е свободна от брачния закон и няма да извърши прелюбодеяние, ако стане жена на друг мъж.

Така, братя и сестри, вие също умряхте за закона чрез Христовото тяло, за да можете да принадлежите на друг — на Онзи, който възкръсна от мъртвите, за да принасяме плодове за Бога. Когато живеехме според грешната си човешка природа, нашите греховни страсти, подбудени от закона, вършеха своето дело в телата ни, за да дадат плодове, които водят към смърт. Но сега, след като умряхме за закона, чиито пленници бяхме, ние сме освободени от него. Сега служим на Бога, нашия Господар, по нов начин, ръководени от Духа, а не по стария начин — според писания закон.

Борбата с греха

Можем ли тогава да кажем, че грехът и законът са едно? Не, разбира се! Но ако не беше законът, нямаше да зная какво е грях. Всъщност, ако законът не беше казал: „Не пожелавай това, което принадлежи на друг“,(A) нямаше да зная какво е да пожелаеш нещо, което принадлежи на друг. Но грехът намери начин чрез тази заповед да ме накара да пожелавам всякакви неща, които не ми принадлежат, защото без закона грехът е безсилен. Имаше време, когато бях жив без закона, но грехът отново започна да действа, когато заповедта на закона дойде при мен, 10 и аз умрях. Така заповедта, чието предназначение бе да донесе живот, ми донесе смърт, 11 защото грехът успя да ме измами и използва заповедта да ме убие.

12 Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра. 13 Означава ли това, че доброто ми донесе смърт? Не, разбира се! За да разбера какво е грях, грехът ми донесе смърт, като се възползва от доброто. Това стана, за да може чрез тази заповед да се покаже колко ужасно грешен е грехът.

Вътрешният конфликт

14 Знаем, че законът е нещо духовно, а аз не съм. Аз съм човек от плът и бях продаден в робство на греха. 15 Не зная какво върша, защото върша не това, което искам, а нещата, които мразя, тях върша! 16 А щом върша точно това, което не искам, значи се съгласявам със закона и признавам, че е добър. 17 Но всъщност не аз върша тези неща, а грехът, който живее в мен. 18 Да, зная, че нищо добро не живее вътре в мен, тоест в моята недуховна човешка природа. Имам желание за добри дела, но нямам силата да ги върша. 19 Върша не доброто, което искам, а злото, което не искам. 20 А щом върша точно това, което не искам, то не аз го върша, а грехът, който живее в мен.

21 Откривам в себе си това правило: когато искам да извърша добро, злото винаги е с мен. 22 Дълбоко в себе си аз с радост приемам Божия закон. 23 Но виждам друг закон да действа в тялото ми. Той е във вражда със закона, който ръководи ума ми. Този друг закон, който действа в тялото ми, е законът на греха и той ме превръща в свой пленник. 24 Аз съм един окаян човек! Кой ще ме спаси от това тяло, подвластно на смъртта? 25 Бог го прави чрез нашия Господ Исус Христос и аз съм благодарен!

И така, с ума си служа на Божия закон, но с грешната си човешка природа служа на закона, наложен ми от греха.

Вярващият в Иисус Христос – свободен от закона

Нима не знаете, братя – понеже говоря на хора, които знаят какво е законът, че законът има власт над човека, докато той е жив? (A)Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докато той е жив; ако пък мъжът умре, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. Затова, ако при жив мъж тя заживее с друг, ще бъде прелюбодейка; ако пък мъжът ѝ умре, тя е свободна от закона и няма да бъде прелюбодейка, когато се омъжи за друг. (B)Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез Христовото тяло и принадлежите на Друг, Който възкръсна от мъртвите, за да принесем плод на Бога. Защото, докато бяхме подвластни на плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в частите на тялото ни, за да принесем плод на смъртта. (C)Но сега, като умряхме за закона, с който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим на Бога, обновени от духа, а не по старата буква на закона.

Човекът под властта на греха

(D)Тогава какво да кажем – че законът е грях? Съвсем не! Но аз опознах греха не иначе, а чрез Закона, защото не бих разбрал и какво е пожелание, ако законът не казваше: „Не пожелавай!“ (E)Грехът обаче, като се възползва от заповедта, създаде у мен всякакви пожелания; защото грехът без закона е мъртъв. Някога аз живеех без Закона; като дойде заповедта, грехът оживя, 10 (F)но аз умрях. И се оказа, че заповедта, дадена за живот, ми донесе смърт, 11 защото грехът, като се възползва от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12 Така че Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра. 13 Тогава доброто ли стана причина за моята смърт? Съвсем не! Но грехът, за да се види какво е грях, ми причини смърт чрез доброто, та чрез заповедта да разкрие още повече греховната си същност.

14 (G)Ние знаем, че законът е духовен. Аз обаче съм от плът, продаден на греха, 15 и не разбирам какво правя, защото не върша онова, което желая, а, напротив, върша онова, което мразя. 16 Ако пък върша това, което не желая, тогава признавам, че законът е добър. 17 Но в такъв случай вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене. 18 Аз зная, че у мене, тоест в плътта ми[a], не живее доброто, защото желание имам, но не намирам сили да върша доброто. 19 И върша не доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша. 20 А щом върша това, което не искам, вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене. 21 И тъй, откривам такъв закон[b], че когато искам да върша доброто, се натъквам на злото у мене. 22 Защото в мислите си изпитвам радост от Божия закон, 23 но в частите на тялото си виждам друг закон, който воюва против закона на моя разум и ме прави пленник на греховния закон в моето тяло. 24 Нещастен човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло, което ме води към смърт? 25 Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ. Така аз самият с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.

Footnotes

  1. 7:18 Или: в човешката ми природа.
  2. 7:21 В смисъл на „реалност“ или „зависимост“ на нещата у него.

Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят <що е> закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

И тъй, ако при живота на мъжа <си> тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът <й>, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, <сиреч>, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които <се възбуждаха> чрез закона, действуваха във вашите <телесни> части, за да принасяме плод който докарва смърт;

но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

10 намерих, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт.

11 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

12 Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

16 Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

18 Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

21 И тъй, намирам <тоя> закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

23 но в <телесните> си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

25 Благодарение Богу! <има избавление> чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докогато е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжовия закон.

И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържите с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;

но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

10 намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.

11 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

12 Тъй щото законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра

13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

16 Обаче, ако върша, това което не искам, съгласен съм със закона , че е добър.

17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

18 Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам; но злото, което не желая, него върша.

20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

21 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу.

22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялота на тая смърт?

25 Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта