Add parallel Print Page Options

Божията справедливост и човешката ограниченост

90 (A)Молитва на Божия човек Моисей[a].

Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,
(B)преди да се родят планините
и да си дал съществуване на земята и вселената,
отвека и довека Ти си Бог.
(C)Превръщаш човека в пръст
и казваш: Върнете се, човешки синове.
(D)Защото хиляда години са пред Тебе
като вчерашния ден, който е преминал,
и като нощна стража.
(E)Като с порой ги завличаш; те стават като сън;
сутрин са като трева, която пораства;
(F)сутрин цъфти и расте;
вечер се окосява и изсъхва.
Защото се довършваме от Твоя гняв
и от негодуванието Ти сме смутени.
(G)Положил си беззаконията ни пред Себе Си,
тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти,
свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено[b] седемдесет години
или даже, където има сила, осемдесет години;
но и най-добрите от тях са труд и скръб,
защото бързо преминават и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти
и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 (H)Научи ни така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.
13 (I)Върни се, Господи; докога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 (J)Насити ни рано с милостта Си,
за да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал,
и с годините, в които сме виждали зло.
16 (K)Нека се яви Твоето дело на слугите Ти
и Твоята слава – върху децата им.
17 (L)И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи;
и утвърждавай за нас делото на ръцете ни.
Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.

Footnotes

  1. 90:1 Вт. 33:1.
  2. 90:10 От евр. в себе си.

90 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

卷四:诗篇90—106

上帝与世人

上帝的仆人摩西的祈祷。

90 主啊,
你是我们世世代代的居所。
群山尚未诞生,
大地和世界还未形成,
从亘古到永远,你是上帝。
你叫人归回尘土,
说:“世人啊,归回尘土吧。”
在你眼中,
千年如一日,又如夜里的一更。
你像急流一般把世人冲走,
叫他们如梦消逝。
他们像清晨的嫩草,
清晨还生机盎然,
傍晚就凋谢枯萎。
你的怒气使我们灭亡,
你的愤怒使我们战抖。
你知道我们的罪恶,
对我们隐秘的罪了如指掌。
我们活在你的烈怒之下,
一生就像一声叹息飞逝而去。
10 我们一生七十岁,
强壮的可活八十岁,
但人生最美好的时光也充满劳苦和愁烦,
生命转瞬即逝,
我们便如飞而去。
11 谁明白你愤怒的威力?
有谁因为明白你的烈怒而对你心存敬畏呢?
12 求你教导我们明白人生有限,
使我们做有智慧的人。
13 耶和华啊,我还要苦候多久呢?
求你怜悯你的仆人。
14 求你在清晨以慈爱来满足我们,
使我们一生欢喜歌唱。
15 你使我们先前经历了多少苦难和不幸的岁月,
求你也赐给我们多少欢乐的岁月。
16 求你让仆人们看见你的作为,
让我们的后代看见你的威荣。
17 愿主——我们的上帝恩待我们,
使我们所做的亨通,
使我们所做的亨通。