Псалми 71
Библия, ревизирано издание
Молитва на преклонни години
71 (A)На Тебе, Господи, уповавам;
да не се посрамя никога.
2 (B)Избави ме в правдата Си и ме освободи;
приклони към мен ухото Си и ме спаси.
3 (C)Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам.
Ти си разрешил спасението ми,
защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 (D)Боже мой, избави ме от ръката на нечестивия,
от ръката на законопрестъпника и насилника.
5 (E)Защото Ти, Господи Йехова, си моя надежда;
на Тебе съм уповавал от младостта си.
6 (F)Ти си ми бил опора от рождението ми;
от утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел;
за Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
7 (G)Като чудовище съм станал за мнозина;
но Ти си ми сигурно прибежище.
8 (H)Устата ми ще се пълнят всеки ден
с хваление и славене към Тебе.
9 (I)Не ме отхвърляй по време на старостта ми;
не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 (J)защото неприятелите ми за мене говорят
и онези, които причакват душата ми, се наговарят помежду си
11 и казват: Бог го е изоставил;
погнете го и го хванете, защото няма кой да го избави.
12 (K)Боже, не се отдалечавай от мене;
Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 (L)Нека се посрамят и бъдат изтребени противниците на душата ми;
нека се покрият с укор и срам онези, които искат зло за мене.
14 Но аз винаги ще се надявам
и ще Те хваля все повече и повече.
15 (M)Устата ми цял ден ще разказва за правдата Ти и избавлението, което ми вършиш,
защото не мога да ги изброя.
16 Ще дойда и ще хваля великите дела на Господа Йехова.
Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми;
и досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 (N)Да! Дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй,
докато не разглася силата[a] Ти на бъдещия род,
Твоята мощ – на всички бъдещи поколения.
19 (O)Също и правдата Ти, Боже, стигна нависоко.
Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 (P)Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения,
пак ще ме съживиш
и от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 Ще уголемиш величието ми
и отново ще ме утешиш.
22 (Q)И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Теб и Твоята вярност;
на Тебе, Святи Израилев, ще пея хваление с арфа,
23 (R)ще се радват много устните ми, когато Те славословя,
също и душата ми, която си изкупил.
24 (S)Езикът ми също така ще приказва за правдата Ти всеки ден,
защото станаха за срам – защото се смутиха – онези, които искат зло за мене.
Footnotes
- 71:18 От евр. мишцата.
Psaumes 71
Louis Segond
71 Éternel! je cherche en toi mon refuge: Que jamais je ne sois confondu!
2 Dans ta justice, sauve-moi et délivre-moi! Incline vers moi ton oreille, et secours-moi!
3 Sois pour moi un rocher qui me serve d'asile, Où je puisse toujours me retirer! Tu as résolu de me sauver, Car tu es mon rocher et ma forteresse.
4 Mon Dieu, délivre-moi de la main du méchant, De la main de l'homme inique et violent!
5 Car tu es mon espérance, Seigneur Éternel! En toi je me confie dès ma jeunesse.
6 Dès le ventre de ma mère je m'appuie sur toi; C'est toi qui m'as fait sortir du sein maternel; tu es sans cesse l'objet de mes louanges.
7 Je suis pour plusieurs comme un prodige, Et toi, tu es mon puissant refuge.
8 Que ma bouche soit remplie de tes louanges, Que chaque jour elle te glorifie!
9 Ne me rejette pas au temps de la vieillesse; Quand mes forces s'en vont, ne m'abandonne pas!
10 Car mes ennemis parlent de moi, Et ceux qui guettent ma vie se consultent entre eux,
11 Disant: Dieu l'abandonne; Poursuivez, saisissez-le; il n'y a personne pour le délivrer.
12 O Dieu, ne t'éloigne pas de moi! Mon Dieu, viens en hâte à mon secours!
13 Qu'ils soient confus, anéantis, ceux qui en veulent à ma vie! Qu'ils soient couverts de honte et d'opprobre, ceux qui cherchent ma perte!
14 Et moi, j'espérerai toujours, Je te louerai de plus en plus.
15 Ma bouche publiera ta justice, ton salut, chaque jour, Car j'ignore quelles en sont les bornes.
16 Je dirai tes oeuvres puissantes, Seigneur Éternel! Je rappellerai ta justice, la tienne seule.
17 O Dieu! tu m'as instruit dès ma jeunesse, Et jusqu'à présent j'annonce tes merveilles.
18 Ne m'abandonne pas, ô Dieu! même dans la blanche vieillesse, Afin que j'annonce ta force à la génération présente, Ta puissance à la génération future!
19 Ta justice, ô Dieu! atteint jusqu'au ciel; Tu as accompli de grandes choses: ô Dieu! qui est semblable à toi?
20 Tu nous as fait éprouver bien des détresses et des malheurs; Mais tu nous redonneras la vie, Tu nous feras remonter des abîmes de la terre.
21 Relève ma grandeur, Console-moi de nouveau!
22 Et je te louerai au son du luth, je chanterai ta fidélité, mon Dieu, Je te célébrerai avec la harpe, Saint d'Israël!
23 En te célébrant, j'aurai la joie sur les lèvres, La joie dans mon âme que tu as délivrée;
24 Ma langue chaque jour publiera ta justice, Car ceux qui cherchent ma perte sont honteux et confus.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
