Псалми 2
Библия, ревизирано издание
Избраният от Бога цар – Божият помазаник
2 (A)Защо се разоряват народите
и племената намислят суета?
2 (B)Опълчват се земните царе
и управниците се наговарят заедно
против Господа и против
Неговия Помазаник, като казват:
3 (C)Нека разкъсаме връзките им
и нека отхвърлим от себе си въжетата им.
4 (D)Този, Който седи на небесата, ще се смее;
Господ ще се поругае над тях.
5 Тогава ще им продума в гнева Си
и в тежкото Си негодувание ще ги смути, като ще каже:
6 (E)Но Аз поставих Царя Си
на Сион, святия Мой хълм.
7 (F)Аз ще изявя постановлението;
Господ Ми каза: Ти си Мой Син;
Аз днес Те родих.
8 (G)Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство
и земните краища за Твое притежание.
9 (H)Ще ги съкрушиш с желязна тояга,
ще ги строшиш като глинен съд.
10 И така, сега се вразумете, о, царе;
научете се, земни съдии.
11 (I)Слугувайте на Господа със страх
и се радвайте с трепет.
12 (J)Целувайте Избраника, за да не се разгневи
и да погинете в пътя;
защото скоро ще пламне Неговият гняв.
Блажени са всички, които се надяват на Него.
Psalm 2
Expanded Bible
The Lord’s Chosen King
2 Why ·are the nations so angry [do the nations rage/or conspire]?
Why ·are the people making useless plans [do the people plot in vain]?
2 The kings of the earth ·prepare to fight [L take their stand],
and their leaders ·make plans [plot] together
against the Lord
and his ·appointed one [anointed; Messiah; C the king, ultimately Jesus; Acts 4:25–28].
3 They say, “Let’s break ·the chains that hold us back [L their chains/bonds]
and throw off ·the ropes that tie us down [L their ropes/cords from us].”
4 But the one who sits in heaven [C God] laughs;
the Lord ·makes fun of [ridicules; derides] them.
5 Then the Lord ·warns them [L speaks to them in anger]
and frightens them with his ·anger [fury].
6 He says, “I have ·appointed [installed; set] my own king
over my holy mountain, Zion [C the location of the Temple in Jerusalem; 9:11; 48:2, 11; 50:2; 1 Kin. 8:1].”
7 Now I will ·tell [recount to] you what the Lord has ·declared [decreed]:
He said to me, “You are my son.
Today I have become your father [2 Sam. 7:14; Matt. 3:17; Mark 1:11; Luke 3:22; Acts 13:32–33; Heb. 1:5].
8 ·If you ask me [L Ask of me], I will give you the nations as your inheritance;
all the ·people on [L ends of the] earth will be ·yours [L your possession].
9 You will rule over them with an iron ·rod [scepter; C a symbol of royal authority; Rev. 12:5; 19:15].
You will ·break [dash] them into pieces like pottery.”
10 ·So [Now], kings, be wise;
·rulers [L rulers/judges of the earth], ·learn this lesson [be warned].
11 ·Obey [Serve] the Lord with great fear.
·Be happy [Rejoice], ·but tremble [L with trembling].
12 ·Show that you are loyal to his [L Kiss the] son,
or ·you will be destroyed by his anger [L he will be angry and you will perish on the way],
because he can quickly become angry.
But ·happy [blessed] are those who ·trust him for protection [find refuge in him].
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
The Expanded Bible, Copyright © 2011 Thomas Nelson Inc. All rights reserved.