Font Size
Второзаконие 1
1940 Bulgarian Bible
Второзаконие 1
1940 Bulgarian Bible
1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък {На изток от.} Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
2 (Има единадесет дена <разстояние> от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).
3 В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,
4 след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
5 Оттатък {На изток от.} Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:
6 Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.
7 Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни <места> в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.
8 Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.
9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.
10 Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.
11 (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)
12 Как ще мога аз сам да нося тая тегота - вас, и товара от вас и вашите препирни?
13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.
15 Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.
17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.
18 И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.
19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.
20 И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.
21 Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
22 Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.
23 Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
24 И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.
25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.
26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.
27 Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
28 Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.
29 Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.
30 Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет
31 и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.
32 А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.
33 Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
34 А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:
35 Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
36 освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
37 Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;
38 Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде <земята> за наследство на Израиля.
39 При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават <още> добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам <земята> и те ще я владеят.
40 Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.
41 Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.
42 А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.
43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.
44 Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,
45 И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.
46 Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте <там>.
Втор 1
Священное Писание (Восточный перевод), версия с «Аллахом»
Втор 1
Священное Писание (Восточный перевод), версия с «Аллахом»
Воспоминания пророка Мусы
1 Вот слова, которые Муса сказал всему Исраилу в пустыне, что к востоку от Иордана – то есть в иорданской долине – напротив Суфа, между пустыней Параном и лагерями Тофел, Лаван, Хацерот и Дизахав. 2 (Обычно уходит только одиннадцать дней на дорогу от горы Синай[a] до города Кадеш-Барни, что на юге обещанной земли, через горы Сеир.)
3 В сороковой год после выхода из Египта, в первый день одиннадцатого месяца (в середине зимы), Муса объявил исраильтянам всё, что повелел ему о них Вечный[b]. 4 Это было после того, как он разбил Сигона, царя аморреев, который правил в Хешбоне, а в Эдрее разбил Ога, царя Башана, который правил в Аштароте[c].
5 К востоку от Иордана на земле Моава Муса начал разъяснять этот Закон, говоря:
6 Вечный, наш Бог, говорил нам на горе Синай: «Довольно вам жить у этой горы. 7 Сверните лагерь и идите в аморрейские нагорья и ко всем соседним народам, живущим в иорданской долине, в горах, в западных предгорьях, в Негеве и вдоль побережья; идите в землю хананеев и на Ливан, даже до великой реки Евфрата. 8 Смотрите, Я дал вам эту землю. Войдите и завладейте землёй, которую Я клялся отдать вашим предкам Ибрахиму, Исхаку и Якубу – и их потомкам».
Назначение судей(A)
9 В то время я сказал вам: «Вы – слишком тяжёлое бремя, чтобы мне одному его нести. 10 Вечный, ваш Бог, умножил вас, и сегодня вас так же много, как звёзд на небе. 11 Пусть Вечный, Бог ваших предков, умножит ваше число в тысячу раз и благословит вас, как и обещал! 12 Но как я могу нести тяжёлое бремя ваших споров один? 13 Изберите мудрых, понимающих и уважаемых людей от каждого вашего рода, а я поставлю их над вами».
14 Вы отвечали мне: «То, что ты предлагаешь, – хорошо».
15 Я выбрал из ваших родов мудрых и уважаемых людей и поставил их вождями над вами: начальниками над тысячами, сотнями, полусотнями и десятками и старейшинами в родах. 16 Я повелел вашим судьям: выслушивайте споры между вашими братьями и судите справедливо, будет ли тяжба между исраильтянами или между исраильтянином и чужеземцем. 17 Когда будете судить, не будьте пристрастны. Выслушивайте влиятельных людей и простолюдинов. Никого не бойтесь, потому что суд принадлежит Аллаху. Приходите ко мне, если дело слишком трудно для вас, и я выслушаю его. 18 В то время я сказал вам всё, что вы должны были делать.
Посланные лазутчики(B)
19 Затем мы тронулись в путь от горы Синай, как повелел нам Вечный, и пошли к аморрейским нагорьям через всю огромную и ужасную пустыню, которую вы видели, и достигли Кадеш-Барни. 20 Тогда я сказал вам: «Вы достигли аморрейских нагорий, которые Вечный, наш Бог, отдаёт нам. 21 Смотрите, Вечный, ваш Бог, отдал вам землю. Поднимитесь и завладейте ею, как сказал вам Вечный, Бог ваших предков. Не бойтесь, не будьте малодушными».
22 Тогда вы все пришли ко мне и сказали: «Пошлём вперёд людей, пусть они разведают эту землю и расскажут о дороге, по которой нам идти, и о городах, куда мы вступим».
23 Мне понравилось это предложение, и я выбрал из вас двенадцать человек, по одному из каждого рода. 24 Они поднялись в нагорья, пришли в долину Эшкол и исследовали её. 25 Взяв с собой плоды той земли, они принесли их нам и доложили: «Хорошую землю даёт нам Вечный, наш Бог».
Восстание против Вечного(C)
26 Но вы не захотели пойти; вы взбунтовались против повеления Вечного, вашего Бога. 27 Вы роптали у себя в шатрах и говорили: «Вечный ненавидит нас, поэтому Он вывел нас из Египта, чтобы отдать в руки аморреев и погубить. 28 Куда нам идти? Наши братья лишили нас смелости. Они говорят: „Тот народ сильнее нас и выше ростом. Города там большие, со стенами до небес. Мы даже видели там анакитов (народ гигантов)“».
29 Тогда я сказал вам: «Не страшитесь, не бойтесь их. 30 Вечный, ваш Бог, идёт впереди, чтобы сражаться за вас, как Он делал в Египте у вас на глазах 31 и в пустыне, где вы видели, как Вечный, ваш Бог, носил вас, словно отец сына, на всём вашем пути вплоть до этого места».
32 Но вы не доверились Вечному, вашему Богу, 33 Который шёл перед вами во время путешествия ночью в огне, а днём в облаке, чтобы найти вам места для остановки и показать путь, которым вы должны идти.
34 Когда Вечный услышал ваши речи, Он разгневался и поклялся: 35 «Ни один человек из этого злого поколения не увидит благодатной земли, которую Я клялся отдать вашим предкам, 36 кроме Халева, сына Иефоннии. Он увидит её, и Я дам ему и его потомкам землю, через которую он проходил, потому что он от всего сердца исполнял всё, что Я повелел».
37 Из-за вас Вечный разгневался и на меня и сказал: «Ты тоже не войдёшь туда. 38 Но твой помощник Иешуа, сын Нуна, войдёт в эту землю. Ободряй его, потому что он поведёт Исраил, чтобы унаследовать её. 39 А дети, о которых вы говорили, что они попадут в плен, ваши дети, которые ещё не отличают хорошее от плохого, войдут в эту землю. Я отдам её им, и они завладеют ею. 40 А вы повернитесь и отправляйтесь в пустыню в сторону Тростникового моря[d]».
41 Тогда вы отвечали: «Мы согрешили против Вечного. Мы поднимемся и сразимся, как повелел нам Вечный, наш Бог». Вы взяли оружие, думая, что подняться в нагорья легко.
42 Но Вечный сказал мне: «Скажи им: „Не ходите и не сражайтесь, потому что Меня не будет с вами. Ваши враги разобьют вас“».
43 Я сказал вам, но вы не послушали. Вы взбунтовались против повеления Вечного и в своей гордыне поднялись в нагорья. 44 Аморреи, жившие в тех нагорьях, выступили против вас. Они преследовали вас, как пчелиный рой, и били вас от Сеира до самого города Хормы. 45 Вы вернулись и плакали перед Вечным, но Он не внял вашему плачу и отказался услышать вас. 46 И много дней вы оставались в Кадеше, всё то время, которое вы там провели.
Footnotes
- 1:2 Букв.: «от Хорива». Хорив – другое название горы Синай. Также в ст. 6 и 19.
- 1:3 Вечный – на языке оригинала: «Яхве». Под этим именем Всевышний открылся Мусе и народу Исраила (см. Исх. 3:13-15). См. пояснительный словарь.
- 1:4 Букв.: «и Ога, царя Башана, который правил в Аштароте в Эдрее».
- 1:40 Тростниковое море – буквальный перевод с языка оригинала. Среди современных специалистов существуют различные мнения, о каком водоёме здесь идёт речь. Тростниковым морем могли называть как цепи озёр, расположенных на Суэцком перешейке и, вероятно, соединявшихся тогда проливами с Красным морем, так и Суэцкий и Акабский заливы Красного моря (см. карту № 2 на странице хх и, напр., 3 Цар. 9:26). В Инджиле эти же воды названы Красным морем.
Deuteronomy 1
New International Version
Deuteronomy 1
New International Version
The Command to Leave Horeb
1 These are the words Moses spoke to all Israel in the wilderness east of the Jordan(A)—that is, in the Arabah(B)—opposite Suph, between Paran(C) and Tophel, Laban, Hazeroth and Dizahab. 2 (It takes eleven days to go from Horeb(D) to Kadesh Barnea(E) by the Mount Seir(F) road.)(G)
3 In the fortieth year,(H) on the first day of the eleventh month,(I) Moses proclaimed(J) to the Israelites all that the Lord had commanded him concerning them. 4 This was after he had defeated Sihon(K) king of the Amorites,(L) who reigned in Heshbon,(M) and at Edrei had defeated Og(N) king of Bashan, who reigned in Ashtaroth.(O)
5 East of the Jordan in the territory of Moab,(P) Moses began to expound this law, saying:
6 The Lord our God said to us(Q) at Horeb,(R) “You have stayed long enough(S) at this mountain. 7 Break camp and advance into the hill country of the Amorites;(T) go to all the neighboring peoples in the Arabah,(U) in the mountains, in the western foothills, in the Negev(V) and along the coast, to the land of the Canaanites(W) and to Lebanon,(X) as far as the great river, the Euphrates.(Y) 8 See, I have given you this land(Z).(AA) Go in and take possession of the land the Lord swore(AB) he would give to your fathers—to Abraham, Isaac and Jacob—and to their descendants after them.”
The Appointment of Leaders
9 At that time I said to you, “You are too heavy a burden(AC) for me to carry alone.(AD) 10 The Lord your God has increased(AE) your numbers(AF) so that today you are as numerous(AG) as the stars in the sky.(AH) 11 May the Lord, the God of your ancestors, increase(AI) you a thousand times and bless you as he has promised!(AJ) 12 But how can I bear your problems and your burdens and your disputes all by myself?(AK) 13 Choose some wise, understanding and respected men(AL) from each of your tribes, and I will set them over you.”
14 You answered me, “What you propose to do is good.”
15 So I took(AM) the leading men of your tribes,(AN) wise and respected men,(AO) and appointed them to have authority over you—as commanders(AP) of thousands, of hundreds, of fifties and of tens and as tribal officials.(AQ) 16 And I charged your judges at that time, “Hear the disputes between your people and judge(AR) fairly,(AS) whether the case is between two Israelites or between an Israelite and a foreigner residing among you.(AT) 17 Do not show partiality(AU) in judging; hear both small and great alike. Do not be afraid of anyone,(AV) for judgment belongs to God. Bring me any case too hard for you, and I will hear it.”(AW) 18 And at that time I told you everything you were to do.(AX)
Spies Sent Out
19 Then, as the Lord our God commanded us, we set out from Horeb and went toward the hill country of the Amorites(AY) through all that vast and dreadful wilderness(AZ) that you have seen, and so we reached Kadesh Barnea.(BA) 20 Then I said to you, “You have reached the hill country of the Amorites, which the Lord our God is giving us. 21 See, the Lord your God has given you the land. Go up and take possession(BB) of it as the Lord, the God of your ancestors, told you. Do not be afraid;(BC) do not be discouraged.”(BD)
22 Then all of you came to me and said, “Let us send men ahead to spy(BE) out the land(BF) for us and bring back a report about the route we are to take and the towns we will come to.”
23 The idea seemed good to me; so I selected(BG) twelve of you, one man from each tribe. 24 They left and went up into the hill country, and came to the Valley of Eshkol(BH) and explored it. 25 Taking with them some of the fruit of the land, they brought it down to us and reported,(BI) “It is a good land(BJ) that the Lord our God is giving us.”(BK)
Rebellion Against the Lord
26 But you were unwilling to go up;(BL) you rebelled(BM) against the command of the Lord your God. 27 You grumbled(BN) in your tents and said, “The Lord hates us; so he brought us out of Egypt to deliver us into the hands of the Amorites to destroy us. 28 Where can we go? Our brothers have made our hearts melt in fear. They say, ‘The people are stronger and taller(BO) than we are; the cities are large, with walls up to the sky. We even saw the Anakites(BP) there.’”
29 Then I said to you, “Do not be terrified; do not be afraid(BQ) of them.(BR) 30 The Lord your God, who is going before you, will fight(BS) for you, as he did for you in Egypt, before your very eyes, 31 and in the wilderness. There you saw how the Lord your God carried(BT) you, as a father carries his son, all the way you went until you reached this place.”(BU)
32 In spite of this,(BV) you did not trust(BW) in the Lord your God, 33 who went ahead of you on your journey, in fire by night and in a cloud by day,(BX) to search(BY) out places for you to camp and to show you the way you should go.
34 When the Lord heard(BZ) what you said, he was angry(CA) and solemnly swore:(CB) 35 “No one from this evil generation shall see the good land(CC) I swore to give your ancestors, 36 except Caleb(CD) son of Jephunneh. He will see it, and I will give him and his descendants the land he set his feet on, because he followed the Lord wholeheartedly.(CE)”
37 Because of you the Lord became angry(CF) with me also and said, “You shall not enter(CG) it, either. 38 But your assistant, Joshua(CH) son of Nun, will enter it. Encourage(CI) him, because he will lead(CJ) Israel to inherit(CK) it. 39 And the little ones that you said would be taken captive,(CL) your children who do not yet know(CM) good from bad—they will enter the land. I will give it to them and they will take possession of it. 40 But as for you, turn around and set out toward the desert along the route to the Red Sea.[a](CN)”
41 Then you replied, “We have sinned against the Lord. We will go up and fight, as the Lord our God commanded us.” So every one of you put on his weapons, thinking it easy to go up into the hill country.
42 But the Lord said to me, “Tell them, ‘Do not go up and fight, because I will not be with you. You will be defeated by your enemies.’”(CO)
43 So I told you, but you would not listen. You rebelled against the Lord’s command and in your arrogance you marched up into the hill country. 44 The Amorites who lived in those hills came out against you; they chased you like a swarm of bees(CP) and beat you down from Seir(CQ) all the way to Hormah.(CR) 45 You came back and wept before the Lord,(CS) but he paid no attention(CT) to your weeping and turned a deaf ear(CU) to you. 46 And so you stayed in Kadesh(CV) many days—all the time you spent there.
Footnotes
- Deuteronomy 1:40 Or the Sea of Reeds
Deuteronomy 1
King James Version
Deuteronomy 1
King James Version
1 These be the words which Moses spake unto all Israel on this side Jordan in the wilderness, in the plain over against the Red sea, between Paran, and Tophel, and Laban, and Hazeroth, and Dizahab.
2 (There are eleven days' journey from Horeb by the way of mount Seir unto Kadeshbarnea.)
3 And it came to pass in the fortieth year, in the eleventh month, on the first day of the month, that Moses spake unto the children of Israel, according unto all that the Lord had given him in commandment unto them;
4 After he had slain Sihon the king of the Amorites, which dwelt in Heshbon, and Og the king of Bashan, which dwelt at Astaroth in Edrei:
5 On this side Jordan, in the land of Moab, began Moses to declare this law, saying,
6 The Lord our God spake unto us in Horeb, saying, Ye have dwelt long enough in this mount:
7 Turn you, and take your journey, and go to the mount of the Amorites, and unto all the places nigh thereunto, in the plain, in the hills, and in the vale, and in the south, and by the sea side, to the land of the Canaanites, and unto Lebanon, unto the great river, the river Euphrates.
8 Behold, I have set the land before you: go in and possess the land which the Lord sware unto your fathers, Abraham, Isaac, and Jacob, to give unto them and to their seed after them.
9 And I spake unto you at that time, saying, I am not able to bear you myself alone:
10 The Lord your God hath multiplied you, and, behold, ye are this day as the stars of heaven for multitude.
11 (The Lord God of your fathers make you a thousand times so many more as ye are, and bless you, as he hath promised you!)
12 How can I myself alone bear your cumbrance, and your burden, and your strife?
13 Take you wise men, and understanding, and known among your tribes, and I will make them rulers over you.
14 And ye answered me, and said, The thing which thou hast spoken is good for us to do.
15 So I took the chief of your tribes, wise men, and known, and made them heads over you, captains over thousands, and captains over hundreds, and captains over fifties, and captains over tens, and officers among your tribes.
16 And I charged your judges at that time, saying, Hear the causes between your brethren, and judge righteously between every man and his brother, and the stranger that is with him.
17 Ye shall not respect persons in judgment; but ye shall hear the small as well as the great; ye shall not be afraid of the face of man; for the judgment is God's: and the cause that is too hard for you, bring it unto me, and I will hear it.
18 And I commanded you at that time all the things which ye should do.
19 And when we departed from Horeb, we went through all that great and terrible wilderness, which ye saw by the way of the mountain of the Amorites, as the Lord our God commanded us; and we came to Kadeshbarnea.
20 And I said unto you, Ye are come unto the mountain of the Amorites, which the Lord our God doth give unto us.
21 Behold, the Lord thy God hath set the land before thee: go up and possess it, as the Lord God of thy fathers hath said unto thee; fear not, neither be discouraged.
22 And ye came near unto me every one of you, and said, We will send men before us, and they shall search us out the land, and bring us word again by what way we must go up, and into what cities we shall come.
23 And the saying pleased me well: and I took twelve men of you, one of a tribe:
24 And they turned and went up into the mountain, and came unto the valley of Eshcol, and searched it out.
25 And they took of the fruit of the land in their hands, and brought it down unto us, and brought us word again, and said, It is a good land which the Lord our God doth give us.
26 Notwithstanding ye would not go up, but rebelled against the commandment of the Lord your God:
27 And ye murmured in your tents, and said, Because the Lord hated us, he hath brought us forth out of the land of Egypt, to deliver us into the hand of the Amorites, to destroy us.
28 Whither shall we go up? our brethren have discouraged our heart, saying, The people is greater and taller than we; the cities are great and walled up to heaven; and moreover we have seen the sons of the Anakims there.
29 Then I said unto you, Dread not, neither be afraid of them.
30 The Lord your God which goeth before you, he shall fight for you, according to all that he did for you in Egypt before your eyes;
31 And in the wilderness, where thou hast seen how that the Lord thy God bare thee, as a man doth bear his son, in all the way that ye went, until ye came into this place.
32 Yet in this thing ye did not believe the Lord your God,
33 Who went in the way before you, to search you out a place to pitch your tents in, in fire by night, to shew you by what way ye should go, and in a cloud by day.
34 And the Lord heard the voice of your words, and was wroth, and sware, saying,
35 Surely there shall not one of these men of this evil generation see that good land, which I sware to give unto your fathers.
36 Save Caleb the son of Jephunneh; he shall see it, and to him will I give the land that he hath trodden upon, and to his children, because he hath wholly followed the Lord.
37 Also the Lord was angry with me for your sakes, saying, Thou also shalt not go in thither.
38 But Joshua the son of Nun, which standeth before thee, he shall go in thither: encourage him: for he shall cause Israel to inherit it.
39 Moreover your little ones, which ye said should be a prey, and your children, which in that day had no knowledge between good and evil, they shall go in thither, and unto them will I give it, and they shall possess it.
40 But as for you, turn you, and take your journey into the wilderness by the way of the Red sea.
41 Then ye answered and said unto me, We have sinned against the Lord, we will go up and fight, according to all that the Lord our God commanded us. And when ye had girded on every man his weapons of war, ye were ready to go up into the hill.
42 And the Lord said unto me, Say unto them. Go not up, neither fight; for I am not among you; lest ye be smitten before your enemies.
43 So I spake unto you; and ye would not hear, but rebelled against the commandment of the Lord, and went presumptuously up into the hill.
44 And the Amorites, which dwelt in that mountain, came out against you, and chased you, as bees do, and destroyed you in Seir, even unto Hormah.
45 And ye returned and wept before the Lord; but the Lord would not hearken to your voice, nor give ear unto you.
46 So ye abode in Kadesh many days, according unto the days that ye abode there.
1940 Bulgarian Bible (BG1940)
© 1995-2005 by Bibliata.com
Священное Писание (Восточный перевод), версия с «Аллахом» (CARSA)
Central Asian Russian Scriptures (CARSA)
Священное Писание, Восточный Перевод
Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc.®
Used by permission. All rights reserved worldwide.
New International Version (NIV) 
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.