Песен на Песните 1
Библия, ревизирано издание
ПЕСЕН ЗА ЛЮБОВТА
Първа песен
1 (A)Соломоновата песен на песните.
2 (B)Нека ме целуне с целувките на устата си,
защото любовта ти е по-желана от виното.
3 Твоите масла са благоуханни;
името ти е ароматно като разлято масло;
затова те обичат девиците.
4 (C)Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе.
Царят ме въведе във вътрешните си стаи;
ще се радваме и ще веселим за тебе,
ще спомняме твоята любов повече от виното;
с право те обичат!
Призив към йерусалимските дъщери и към възлюбения
5 Черна съм, но хубава, йерусалимски дъщери,
като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла,
понеже слънцето ме е опърлило.
Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене,
ме оставиха да пазя лозята;
но своето лозе не опазих.
7 Кажи ми ти кого обича душата ми,
къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне;
че защо да съм като такава, която се скита
край стадата на твоите другари?
Разговор между обичащите се
8 (D)Ако ти не знаеш, хубавице между жените,
излез по дирите на стадата
и паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 (E)Уподобих те, любима моя,
на конете от фараоновите колесници.
10 (F)Красиви са твоите бузи с плетенки
и шията ти – с огърлици.
11 Ще ти направим златни плетеници
със сребърни копчета.
12 Докато царят седи на трапезата си,
нардът ми издава благоуханието си
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна,
която лежи между гърдите ми.
14 Възлюбеният ми е за мене като кипрова китка
в лозята на Енгади.
15 (G)Ето, хубава си, любима моя, ето, хубава си;
очите ти са като на гълъбите.
16 Ето, хубав си, любими мой, да! Приятен си;
и постелката ни е зеленината.
17 Гредите на къщите ни са кедрови,
дъските ни са кипарисови.
Песен на песните 1
1940 Bulgarian Bible
1 Соломоновата песен на песните.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е <ароматно като> излеяно масло; Затова те обичат девиците.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще <се> {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш <стадото си>, где <го> успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12 Докато царят <седи> на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13 Възлюбеният ми е за мене <като> китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14 Възлюбленият ми е за мене <като> кипрова китка В лозята на Енгади.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти <са като> на гълъбите.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com