Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Помощ от Господа
124 (A)Поклонническа песен. На Давид.
Ако Господ не беше с нас –
нека Израил да каже сега, –
2 ако Господ не беше с нас,
когато хората се вдигнаха против нас,
3 (B)тогава живи щяха да ни погълнат,
когато се разпали техният гняв против нас;
4 тогава водите щяха да ни отнесат,
порой щеше да премине над нас;
5 тогава яростните води
биха ни потопили.
6 Да бъде прославен Господ,
Който не ни предаде за плячка на техните зъби.
7 (C)Душата ни се изплъзна като птица от примката на ловец:
примката се скъса и ние се спасихме.
8 (D)Нашата помощ идва в името на Господа,
Който сътвори небето и земята.
8 Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват. 2 И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана. 3 А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат. 4 И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини. 5 Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
6 След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил, 7 и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята. 8 Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята. 9 Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега. 10 След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега. 11 Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята. 12 Той почака още седем дена и пусна гълъба, но той не се върна вече.
13 В шестстотин и първата година от Ноевия живот, в първия ден на първия месец водата престана по земята; тогава Ной отвори прозореца на ковчега и ето повърхността на земята беше поизсъхнала. 14 И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала. 15 И Бог каза на Ной: 16 „Излезте от ковчега ти и жена ти, синовете ти и снахите ти. 17 (A)Изведи със себе си всички живи същества от всякакъв вид – птици, добитък и всичките влечуги по земята, за да се пръснат по земята, да се плодят и размножават на земята.“ 18 След това Ной излезе със синовете си, жена си и снахите си. 19 Излязоха от ковчега и всички животни, и всички птици – всичко, което се движи по земята според вида си.
Мъртви за греха, живи за Христос
6 (A)И тъй, какво ще решим? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? 2 Съвсем не! Та как бихме могли, след като сме умрели за греха, да живеем още в него? 3 Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в името на Иисус Христос, кръстихме се чрез Неговата смърт? 4 (B)Ние се погребахме с Него чрез кръщението в Неговата смърт и както Христос възкръсна от мъртвите чрез животворящата слава на Отец, тъй и ние да заживеем нов живот. 5 (C)Защото ако сме свързани в едно с Него чрез смърт като Неговата, то ще бъдем свързани и с възкресението Му. 6 (D)А ние знаем, че това, което бяхме преди, е разпънато с Него, за да бъде унищожено греховното тяло и повече да не робуваме на греха; 7 (E)защото, който е умрял, той се е освободил от грях. 8 (F)Ако пък сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него, 9 (G)понеже знаем, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира. Смъртта няма вече власт над Него. 10 Защото, като умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а като живее, живее за Бога. 11 Така и вие смятайте себе си мъртви за греха, но живи за Бога в името на Иисус Христос, нашия Господ[a],
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.