Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва за мир в Йерусалим
122 (A)Поклонническа песен. На Давид.
Зарадвах се, когато ми казаха:
„Да отидем на поклонение в дома на Господа.“
2 Краката ни вече стъпват
в твоите порти, Йерусалиме.
3 (B)Йерусалиме, построен си
като град, сглобен в едно.
4 (C)Там се изкачват дванадесетте племена, племената,
принадлежащи на Господа според Израилевия закон,
за да възхвалят името на Господа,
5 (D)защото там стоят престолите за съдене,
престолите на Давидовия дом.
6 Молете се за мир в Йерусалим:
да живеят в мир онези, които те обичат!
7 Нека да има мир между твоите крепостни стени,
благоденствие – в твоите дворци!
8 Заради своите братя и своите близки казвам:
„Мир да има в тебе!“
9 (E)Заради дома на Господа, нашия Бог,
желая ти доброто.
11 А земята се разврати пред погледа на Бога и се изпълни земята с насилие. 12 И Господ погледна земята, и ето тя беше развратена, защото всяка плът се разврати по своя път на земята.
13 Тогава Бог каза на Ной: „Реших да поставя край на живите същества по нея, защото те изпълниха земята с насилие. И ето Аз ще ги изтребя заедно със земята. 14 Направи си ковчег[a] от гоферово дърво с помещения в ковчега и го засмоли отвътре и отвън. 15 И да го направиш така: ковчегът да бъде дълъг триста лакътя, широк петдесет лакътя и висок тридесет лакътя. 16 Направи прозорец на един лакът от върха и врата отстрани на ковчега; направи го на три равнища – долно, средно и горно.
17 Ето Аз ще докарам на земята потоп от води, за да изтребя под небето всяка плът, в която има дух на живот; всичко, което е на земята, ще се лиши от живот, ще бъде унищожено. 18 (A)Но с тебе Аз ще установя Своя завет и в ковчега ще влезеш ти, а с тебе – твоите синове, жена ти и жените на синовете ти. 19 Въведи също в ковчега от всеки вид живи същества по една двойка, за да останат с тебе живи; мъжко и женско те да бъдат. 20 От птиците, от всеки вид добитък, от всеки вид пълзящи по земята – по две от всички да влязат при тебе, за да останат живи. 21 А ти си вземи всякаква храна, която е за ядене, и я събери, да бъде храна за тебе и за тях.“
22 (B)Това направи Ной – всичко направи така, както Бог му заповяда.
Пророчество за разрушаване на храма
24 (A)А когато Иисус излезе от храма и тръгна, учениците Му дойдоха, за да Му покажат храмовите сгради. 2 (B)Иисус им рече: „Виждате ли всичко това? Истината ви казвам: няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат.“
Пророчество за края на света
3 И когато се намираше на Елеонската планина, дойдоха при Него учениците Му и насаме Го запитаха: „Кажи ни кога ще стане това и какво ще е знамението за Твоето пришествие[a] и за свършека на света?“
4 А Иисус им говори: „Пазете се да не ви измами някой, 5 защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: ‘Аз съм Христос’ – и ще измамят мнозина. 6 (C)Ще чувате да стават войни и да се говори за войни. Но внимавайте, не се обърквайте, понеже всичко това трябва да стане, но то още не е краят. 7 (D)Защото ще въстанат народ против народ и царство против царство, и на места ще има глад, мор и трусове. 8 А всичко това е начало на страдания.
9 (E)Тогава ще ви подлагат на мъчения и ще ви избиват, и ще бъдете мразени от всички народи заради Моето име. 10 Тогава мнозина ще отстъпят от вярата, и един друг ще се предават, и един друг ще се намразят, 11 и много лъжепророци ще се появят и ще измамят мнозина, 12 и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта. 13 Но който устои докрай, той ще бъде спасен. 14 И това Евангелие на Божието царство[b] ще бъде проповядвано по целия свят, за свидетелство пред всички народи, и тогава ще дойде краят.
15 (F)И тъй, когато видите да стои на свято място мерзостта на запустението[c], за която е казано чрез пророк Даниил – който чете, нека разбира, – 16 тогава онези, които се намират в Юдея, да бягат в планините, 17 (G)който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си, 18 и който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си. 19 Но горко на бременните и на кърмачките през онези дни!
20 Затова, молете се да не се случи бягството ви зиме или в събота. 21 (H)Защото тогава ще настане голяма скръб, каквато не е имало от началото на света досега и няма да има. 22 И ако Бог не би съкратил онези дни, не би се спасил никой човек, но заради избраните Той ще съкрати дните.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.