Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва за помощ в изпитанията
142 (A)Поучителна песен. От Давид, когато беше в пещерата. Молитва.
2 [a] С гласа си призовах Господа,
с гласа си на Господа се моля.
3 Ще излея пред лицето Му своята тъжна песен;
ще обявя пред Него затрудненията си.
4 (B)Когато почувствам немощен своя дух, Ти знаеш моята пътека.
Поставиха тайно капан за мене на пътя, по който вървя.
5 Поглеждам надясно и виждам, че никой не ми обръща внимание;
изгуби се убежището за мене, никой не се грижи за моята душа.
6 (C)Господи, Тебе призовах и казах:
„Ти си мое прибежище,
мой дял в земята на живите.
7 Вслушай се в моето ридание, защото станах твърде незначителен;
избави ме от онези, които ме преследват, защото те са по-силни от мене.
8 Изведи от затвора душата ми, за да славя Твоето име.
Праведните се събират около мене,
защото Ти се грижиш за мене.“
17 Дори и смокинята да не цъфне и да няма плод по лозите, дори и беритбата на маслини да пропадне и нивите да не родят храна, дори и да не останат овце в кошарата и рогат добитък в оборите, 18 (A)аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога, Моя спасител. 19 (B)Господ Бог е моята сила! Той ще прави нозете ми като бързи нозе на елен и ще ми помогне да шествам по височините!“
За първия певец. В съпровод на струнни инструменти.
Притча за десетте слуги
11 (A)(B)И докато те слушаха думите Му, Иисус продължи с една притча, тъй като беше близо до Йерусалим и те мислеха, че сега ще се открие Божието царство. 12 Той каза: „Един благороден човек се отправи за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне. 13 И като повика десетима свои слуги, даде им десет мини и им рече: ‘Вложете ги в нещо, докато се върна.’ 14 Но съгражданите му го мразеха и изпратиха след него пратеници, които да известят: ‘Не искаме той да царува над нас.’ 15 Когато той се завърна с царска власт, каза да повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае кой какво е припечелил. 16 Дойде първият и рече: ‘Господарю, твоята мина припечели десет мини.’ 17 Той му рече: ‘Хубаво си направил, ти си добър слуга! Понеже беше верен в толкова малко, бъди властник над десет града.’ 18 Дойде вторият и каза: ‘Господарю, твоята мина принесе пет мини.’ 19 Рече и на него: ‘И ти бъди над пет града.’ 20 Дойде и друг и каза: ‘Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа. 21 Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.’ 22 Господарят му рече: ‘С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял. 23 Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?’ 24 И рече на присъстващите: ‘Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.’ 25 Те му рекоха: ‘Господарю, той има десет мини!’ 26 (C)Но той отвърна: ‘Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има. 27 А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.