Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Песен на заточениците във Вавилон
137 (A)Край реките на Вавилония – там стояхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион.
2 (B)Ние окачихме арфите си
на върбите в тази земя,
3 защото там искаха песни от нас,
пленените,
а нашите мъчители – ликувания:
„Пейте ни от сионските песни!“
4 Как да запеем песен за Господа
на чужда земя?
5 Десницата ми да изсъхне,
ако те забравя, Йерусалиме!
6 (C)Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня,
ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!
7 (D)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня,
когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха:
„Срутете го, срутете го до основите му!“
8 (E)Дъще Вавилонска, опустошителко,
блажен е онзи, който ти въздаде
за това, което ти ни направи!
9 (F)Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!
Молитва за Божията милост над Израил: „Върни ни към Тебе“
5 Спомни си, Господи, какво се извърши над нас. Погледни и виж как сме поругани!
2 Нашето наследство премина в чужди,
нашите къщи – в чужденци.
3 Останахме сираци, без баща,
а майките ни станаха вдовици.
4 Пием водата си срещу сребро,
доставяме си дърва с пари.
5 Бият ни по врата,
трудим се и отдих за нас няма.
6 (A)Протягаме ръка към египтяни за договор,
към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7 Бащите ни грешиха; няма ги вече,
ние търпим наказание за техните беззакония.
8 Роби владеят над нас
и няма кой да ни избави от ръцете им.
9 Хляба си добиваме с опасност за живота
от меч в пустинята.
10 От палещ глад
кожата ни е почерняла като пещ.
11 Враговете безчестят жени в Сион,
девици – в градовете юдейски.
12 Князете бяха обесени от техните вражи ръце,
стареи не бяха почетени.
13 Юноши работят с камъни за стриване на жито
и момчета падат под товари дърва.
14 Старци престанаха да са при градските порти;
младежи не пеят.
15 Свърши се радостта на сърцето ни;
нашето хоро се обърна на плач.
16 Падна венецът от главата ни;
горко ни, тъй като съгрешихме.
17 Затова нашите сърца чезнат,
от това потъмняха нашите очи.
18 (B)Защото чакали се скитат по планината Сион,
която лежи опустошена.
19 (C)Но Ти, Господи, пребъдваш за вечни времена;
Твоят престол пребъдва от род в род.
20 Защо напълно ни забравяш?
Защо ни изоставяш тъй дълго?
21 (D)Възвърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем;
обнови нашия живот.
22 Нима напълно си ни отхвърлил?
Нима безмерно си се разгневил срещу нас?
Безплодната смокиня
12 (A)На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня. 13 (B)И като видя отдалече една смокиня, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо по нея. Но когато дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини. 14 Иисус ѝ каза: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе за вечни времена!“ Неговите ученици чуха това.
Силата на вярата
20 (A)Сутринта, минавайки, видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен. 21 Петър си спомни и Му каза: „Учителю, виж, изсъхнала е смокинята, която Ти прокле.“ 22 Иисус им отговори: „Имайте вяра в Бога. 23 (B)Истината ви казвам: ако някой рече на тази планина ‘Вдигни се и се хвърли в морето’ и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, ще се сбъдне, каквото и да каже. 24 (C)Затова ви казвам: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.