Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Скръб за разорения Йерусалим
1 (A) [a] Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден!
Стана като вдовица. Великата столица между народите,
княгинята сред областите стана поданица.
2 (B)Горко плаче тя нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ.
Измежду всичките ѝ любовници няма кой да я утеши.
Всички нейни приятели ѝ изневериха, станаха нейни врагове.
3 Юда отиде и се пресели поради бедствие и тежко робство.
Живее между езичници, не намира покой.
Всички, които го преследваха, го настигнаха в теснини.
4 (C)Пътищата към Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празници.
Всичките му порти запустяха. Свещениците му въздишат,
девиците му са печални. Горко и на самия него!
5 (D)Враговете му го покориха, неприятелите му плячкосват,
защото Господ му изпрати скърби поради многото му беззакония;
децата му бяха подкарани в плен пред противника.
6 И беше взето от Сионовата дъщеря цялото ѝ великолепие.
Първенците ѝ са като елени, които не намират пасища.
Изтощени, те не можеха да избягат от преследвача.
19 Помисли за моето страдание и за моето бездомничество, за пелина и горчилката.
20 Душата ми, като мисли това постоянно, отпада у мене.
21 Ето какво отговарям в сърцето си и поради това имам надежда:
22 (A)по милост на Господа ние не изчезнахме,
защото милосърдието Му не е пресекнало –
23 то се обновява всяка сутрин. Велика е Твоята вярност!
24 (B)Господ е моят дял, казва душата ми,
и така, на Него ще се надявам.
25 Господ е добър към ония, които се надяват на Него, и към душата, която Го търси.
26 (C)Добре е на онзи, който търпеливо очаква спасение от Господа.
Песен на заточениците във Вавилон
137 (A)Край реките на Вавилония – там стояхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион.
2 (B)Ние окачихме арфите си
на върбите в тази земя,
3 защото там искаха песни от нас,
пленените,
а нашите мъчители – ликувания:
„Пейте ни от сионските песни!“
4 Как да запеем песен за Господа
на чужда земя?
5 Десницата ми да изсъхне,
ако те забравя, Йерусалиме!
6 (C)Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня,
ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!
7 (D)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня,
когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха:
„Срутете го, срутете го до основите му!“
8 (E)Дъще Вавилонска, опустошителко,
блажен е онзи, който ти въздаде
за това, което ти ни направи!
9 (F)Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!
Поздрав и благослов
1 Павел, по Божия воля апостол на Иисус Христос за възвестяване на обещания живот чрез Иисус Христос, 2 (A)до Тимотей, възлюбеният ми син: благодат, милост, мир от Бог Отец и от Иисус Христос, нашия Господ.
Насърчителни думи към Тимотей
3 Благодаря на Бога, на Когото служа с чиста съвест още от прародителите си, като непрестанно те споменавам в молитвите си денем и нощем. 4 Когато си спомня за твоите сълзи, аз копнея да те видя, за да се изпълня с радост, 5 (B)защото си спомням за твоята искрена вяра, която по-рано я имаше у баба ти Лоида и майка ти Евника, а убеден съм, има я и у тебе.
6 (C)Затова ти напомням да разпалваш Божия дар, който е у тебе чрез моето ръкополагане. 7 Защото Бог ни е дал не дух на боязън, а дух на сила, любов и въздържание. 8 (D)И тъй, не се срамувай да изповядаш нашия Господ Иисус Христос, нито от мене, окован заради Него, а с Божията сила стани участник в страданията за благовестие.
9 (E)Той ни спаси и ни повика към свято призвание не заради нашите дела, а по Своето благоволение и благодат, която ни е дадена чрез Иисус Христос предвечно, 10 (F)а сега е открита с явяването на нашия Спасител Иисус Христос, Който чрез благовестието унищожи смъртта и показа вечния живот и нетлението, 11 (G)заради което аз съм поставен за проповедник, апостол и учител на езичниците[a]. 12 Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той има сила да запази моя залог за определения ден. 13 Имай за образец здравото учение, което чу от мене, с вяра и любов в Иисус Христос. 14 (H)Запази добрия залог чрез Светия Дух, Който живее у нас.
5 Тогава апостолите рекоха на Господ: „Укрепи у нас вярата!“ 6 (A)А Господ отвърна: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тази черница: ‘Изтръгни се и се посади в морето’, и тя би ви послушала.
7 Кой от вас, когато се завърне от полето негов слуга – орач или овчар, ще му рече веднага: ‘Върви, седни на трапезата’? 8 Няма ли да му рече: ‘Приготви да вечерям, препаши се и ми шетай, докато ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш’? 9 Нима ще благодари на слугата си, че е изпълнил заповедта? Не мисля. 10 Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: ‘Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.