Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Знамение за грънчарския дом и глинената делва
18 Словото, което дойде към Йеремия от Господа: 2 „Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще ти известя словото Си.“ 3 Тогава слязох в дома на грънчаря. И ето той работеше на своето грънчарско колело. 4 И когато съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той правеше от него друг съд, какъвто му беше възможно да направи.
5 Тогава при мене дойде от Господа това слово: 6 (A)„Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, както този грънчар?“ – казва Господ. „Ето както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие в ръката Ми, доме Израилев. 7 (B)Ако бих казал за някой народ или за някое царство да бъде изкоренено, съсипано и погубено, 8 (C)отвърне ли се онзи народ от злото си, за което съм говорил срещу него, ще променя мнението Си за наказанието, което съм намислил да му причиня. 9 Но ако бих казал за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, 10 ако извърши зло пред очите Ми, като не се вслушва в гласа Ми, тогава ще променя мнението Си относно доброто, с което съм решил да го облагодетелствам. 11 И сега кажи на юдейските мъже и на йерусалимските жители: ‘Така казва Господ: «Ето Аз ви готвя бедствие и замислям нещо против вас. Затова, обърнете се всеки от лошия си път и изправете постъпките си и делата си!»’
Божието всезнание и промисъл
139 (A)За първия певец. Псалом на Давид.
Господи, Ти ме изпита и ме познаваш.
2 (B)Ти знаеш кога сядам и кога ставам,
Ти разбираш отдалече моите мисли.
3 Ти определяш кога да странствам и кога да почивам
и всички мои пътища са Ти известни.
4 Защото няма още дума на езика ми,
а Ти, Господи, я знаеш цялата.
5 Обграждаш ме от всички страни
и поставяш върху мене Своята ръка.
6 Чудно знание –
недостижимо е за мене, не мога да го достигна.
13 (A)Защото Ти си ме създал,
оформил си ме в утробата на моята майка.
14 Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден.
Чудни са Твоите дела
и душата ми превъзходно знае това.
15 Моите кости не са били скрити от Тебе,
когато съм бил създаден тайно,
бил съм образуван в дълбините на земята.
16 (B)Твоите очи видяха как произлязох
и в Твоята книга са записани
всичките определени за мене дни,
преди да съществува нито един от тях.
17 (C)Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже,
колко са многобройни те!
18 (D)Ако ги преброя,
те са по-многобройни от пясъка.
Събудих се и все още съм с Тебе.
Поздрав и благослов
1 Павел, окован за Иисус Христос, и брат Тимотей – до възлюбения Филимон, наш сътрудник, 2 и до Апфия, възлюбена сестра[a], и до Архип, наш съратник, и до домашната ти църква: 3 благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
Обичта и вярата на Филимон
4 (A)(B)Благодаря на моя Бог винаги, когато те споменавам в молитвите си, 5 понеже слушам за твоята обич и вяра, които имаш към Господ Иисус и към всички вярващи. 6 Нека вярата, която ти споделяш с нас, да се изяви на дело в знание за всяко добро сред вас[b] чрез Иисус Христос. 7 (C)Защото твоята обич, брате, предизвика у нас много радост и утеха, понеже душите на вярващите се ободриха чрез тебе.
Молба за Онисим
8 Поради това, макар да имам голяма смелост от Христос да ти заповядвам, каквото подобава, 9 (D)все пак от обич към тебе, моля те – аз, Павел, старец[c], а сега и окован за Иисус Христос, 10 (E)моля те за моя син Онисим, когото родих духовно в оковите си. 11 По-рано той беше безполезен за тебе, а сега е полезен за тебе и за мене. 12 Сега ти го изпращам обратно, а ти го приеми, все едно че приемаш мене. 13 Аз исках да го задържа при себе си, за да ми служи, докато съм в окови заради благовестието, 14 (F)но без твое съгласие не исках да извърша нищо, за да бъде твоята добрина доброволна, а не по принуда.
15 Защото може би той затова се отлъчи за кратко от тебе, за да го приемеш завинаги, 16 вече не като роб, а като нещо повече: като обичан брат – особено за мене, а много повече за тебе – и като вярващ в Господа. 17 И тъй, ако споделяш с мене вярата, приеми го, все едно че съм аз. 18 Ако пък те е ощетил с нещо или ти е длъжен, мини това за моя сметка. 19 Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя! Не искам да ти казвам, че ти ми дължиш и самия себе си. 20 И така, брате, успокой сърцето ми в името на Господа и това ще е моята полза от тебе заради Него.
21 Убеден в твоето послушание, писах ти, знаейки, че ще направиш и повече, отколкото казвам.
Изисквания към учениците
25 С Него тръгна множество народ. Иисус се обърна и му рече: 26 (A)(B)„Ако някой идва при Мене и не се откъсне[a] от баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и от живота си, той не може да бъде Мой ученик. 27 (C)Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, няма да седне първо да пресметне разноските, дали ще му стигнат средствата, за да я доизкара? 29 Иначе, ако положи основите и не я довърши, всички, които гледат, ще започнат да му се присмиват 30 и да казват: ‘Този човек захвана да строи, а не можа да доизкара’. 31 Или кой цар ще тръгне да воюва срещу друг цар, без да седне първо да се посъветва дали може с десет хиляди да противостои на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? 32 Ако не може, той ще изпрати пратеници, за да моли за мир, докато онзи е още далеч. 33 И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.