Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Бог е справедливият Съдия

58 ^(A)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид.

^15 (A)И ще ви дам пастири по Свое сърце, които ще ви пасат със знание и разбиране. ¹⁶ И когато се размножите и станете многоплодни по земята, в онези дни – казва Господ – няма да говорят вече: «ковчегът на завета Господен.» И на ум няма да им идва, няма да си спомнят за него, няма да идват при него и няма да бъде направен друг. ¹⁷ По това време ще назоват Йерусалим престол на Господа и всички народи ще се съберат в името на Господа в Йерусалим, и няма да постъпват според упорството на злото си сърце. ^18 (B)В онези дни домът на Юдея ще дойде при Израилевия дом и ще дойдат заедно от северната страна в земята, която дадох за наследство на предците ви.

¹⁹ А Аз казвах: «Как ще те поставя между синовете и ще ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на много народи?» И мислех: «Ти ще Ме наричаш Отче мой и неотстъпно ще Ме следваш.» ²⁰ Но наистина, както жена изневерява на мъжа си, така Ми изневерихте, израилтяни’ – казва Господ.“ ²¹ По голите височини се чува глас, скръбен плач на Израилевите синове, защото извратиха пътя си, забравиха Господа, своя Бог. ²² „Върнете се, синове отстъпници! Ще ви излекувам от вашето непокорство. Кажете: ‘Ето ние идваме при Тебе, защото си Господ, нашият Бог.’ ²³ Наистина, напразна е очакваната помощ от височините, от шумната глъчка по планините, тъй като спасението на Израил е само при Господа, нашия Бог.

²⁴ От най-ранни години служението ни пред този отвратителен идол Ваал унищожаваше трудовете на нашите предци, овцете и воловете им, дори синовете и дъщерите им. ²⁵ Лежим в срама си и нашият срам ни покрива, защото съгрешихме пред Господа, нашия Бог – ние и предците ни, от младостта си до този ден, и не се вслушвахме в гласа на Господа, нашия Бог.“

Притча за поканените на голямата вечеря

¹⁵ Като чу това, един от насядалите с Него на трапезата Му каза: „Блажен е, който ще яде хляб в Божието царство!“

^16 (A)А Иисус му отвърна: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина. ¹⁷ И в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: ‘Елате, понеже всичко е вече готово.’ ¹⁸ И всички започнаха да се извиняват, като че ли се бяха наговорили. Първият му рече: ‘Купих си нива и ще трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!’ ¹⁹ Другият рече: ‘Купих си пет впряга волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, извини ме!’ ²⁰ Третият рече: ‘Ожених се и затова не мога да дойда.’ ²¹ Като се върна, слугата извести това на господаря си. Тогава стопанинът се разсърди и каза на слугата си: ‘Излез бързо по площадите и улиците на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.’ ²² Слугата се върна и рече: ‘Господарю, сторено е, каквото заповяда, и още място има.’ ²³ Тогава господарят рече на слугата си: ‘Иди по пътища и при плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. ²⁴ Защото, казвам ви: никой от онези, които бях поканил, няма да вкуси от вечерята ми^[a]’.“