Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва за защита в Божието име
44 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Боже, с ушите си чухме, нашите предци ни разказваха за делото,
което си сторил през техните дни, в древните времена.
3 (B)Ти със Своята ръка си изгонил народи, а тях си настанил;
съкрушил си други племена, а тях си разширил.
4 (C)Защото те не са придобили с меча си земята
и тяхната ръка не им е дала победа,
а Твоята десница и Твоята мощ, и светлината на Твоето лице,
понеже си оказал благоволение към тях.
5 Боже, Ти си мой Цар,
Който заповядваш победа на Яков.
6 (D)С Тебе ще прободем нашите врагове,
в Твое име ще стъпчем онези, които се надигат против нас.
7 Защото не се уповавам на моя лък
и моят меч не може да ме спаси.
8 Но Ти ни спасяваш от враговете ни
и посрамваш онези, които ни мразят.
9 С Бога се хвалим всеки ден
и Твоето име ще прославяме вечно.
10 (E)Но сега Ти ни отхвърли
и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага
и онези, които ни мразят, ни ограбват.
12 (F)Даде ни като овце за ядене
и ни разпръсна между народите.
13 Продаде народа Си без печалба
и не поиска висока цена за него.
14 (G)Ти ни направи за подигравка на нашите съседи,
за присмех и за хула на всички, които са около нас.
15 Направи ни за укор сред народите,
за презрително поклащане на глава сред тях.
16 Моето унижение е пред мене всеки ден
и срам покрива моето лице
17 заради гласа на присмехулника и на хулителя,
заради погледите на врага и отмъстителя.
18 Всичко това се стовари върху нас,
но не Те забравихме и не нарушихме Твоя завет.
19 Нашето сърце не Те предаде,
нашите стъпки не се отбиха от Твоя път,
20 (H)макар че Ти ни съкруши в мястото на чакали
и ни покри със сянката на смъртта.
21 Ако бяхме забравили нашия Бог
и бяхме протегнали ръцете си към чужд бог,
22 нямаше ли Бог да открие това,
защото Той знае тайните на сърцето?
23 (I)Но заради Тебе ни убиват всеки ден,
гледат на нас като на овце за клане.
24 (J)Стани, Господи! Защо спиш?
Събуди се, не ни отхвърляй завинаги!
25 Защо скриваш лицето Си,
забравяш нашето страдание и притеснението ни?
26 (K)Защото душата ни е съкрушена в прахта,
тялото ни е повалено на земята.
27 Ела ни на помощ
и ни спаси заради Своето милосърдие!
11 И за тебе, Юдо, Аз определих жътва, когато върна от плен Своя народ. 7 1 Когато лекувах Израил, тогава се разкриха вината на Ефрем и злодейството на Самария, защото те си служат с измама. Ето крадци се вмъкват и разбойници грабят по улиците. 2 (A)Те не размишляват в сърцето си, че Аз помня цялото им беззаконие. А сега ги притиснаха собствените им дела, които са пред Мене.
Греховете на Божия народ
3 Със злодейството си доставят веселие на царя, а с лъжите си – на князете. 4 Те всички горят от прелюбодейство като пещ, опалена от хлебаря, който щом замеси тестото, престава да я подклажда, докато то втаса. 5 Празничен е денят на нашия цар! Князете се разпалиха до боледуване от вино, а той протяга ръка към тези, които кощунстват. 6 Защото с коварството си те правят сърцето си на пещ; гневът им спи цяла нощ, а сутрин гори като пламтящ огън. 7 Те всички са разпалени като пещ и поглъщат съдиите си; всички техни царе падат и никой не Ме призовава.
8 Ефрем се смеси между народите, Ефрем стана като необърната пита. 9 (B)Чуждите поглъщаха силата му и той не забеляза, косите му посивяха, а той не разбира. 10 (C)И гордостта на Израил свидетелства против него – и при това те не се обърнаха към Господа, своя Бог, и не Го потърсиха. 11 И Ефрем стана неразумен като глупав гълъб, призовават Египет, а отиват в Асирия. 12 Аз ще метна върху тях мрежата Си, докато отидат, като небесни птици ще ги уловя, ще ги накажа поради нечестието им.
13 Горко им за това, че отстъпиха от Мене, гибел за тях за това, че отпаднаха от Мене! Аз искам да ги спася, а те говорят лъжи против Мене. 14 И не Ме призоваваха в сърцето си, когато стенеха в леглата си. Събират се да молят за жито и вино, но се обявяват против Мене 15 Аз обучавах и укрепвах мишците им, а те замисляха зло против мене. 16 (D)Те се обръщат, но не към Всевишния, приличат на неверен лък; техните велможи ще паднат от меч поради наглия им език. Това ще бъде позор за тях в египетската земя.
За любовта към враговете
43 (A)„Слушали сте, че бе казано: ‘Обичай ближния си и мрази врага си.’ 44 (B)Аз пък ви казвам: обичайте враговете си[a], благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви обиждат и[b] гонят, 45 за да бъдете синове на вашия небесен Отец, защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри и дава дъжд на праведни и неправедни. 46 Понеже, ако обичате онези, които ви обичат, каква награда бихте заслужили? Не правят ли същото и митарите? 47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците[c]? 48 (C)И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и вашият небесен Отец.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.