Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Песен за избавлението
30 (A)Псалом на Давид. Песен при освещаване на храма.
2 [a] Господи, ще Те възхваля, защото ме въздигна
и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
3 Господи, Боже мой, виках към Тебе
и Ти ме изцели.
4 (B)Господи, Ти изведе душата ми от ада
и ме запази, за да не сляза в гроба.
5 (C)Пейте пред Господа, вие, които сте Негови,
прославяйте Неговото свято име.
6 (D)Защото гневът Му е за миг,
благоволението Му – за цял живот.
Вечер настъпва плач,
а сутрин – отново радост.
7 В своето благоденствие си казах:
„Няма да се поколебая никога.“
8 (E)Господи,
Ти беше ме поставил на здрава планина по благоволението Си.
Но Ти скри лицето Си и аз се смутих.
9 Към Тебе, Господи, тогава виках
и на своя Господ се помолих:
10 (F)„Каква полза от кръвта ми, когато сляза в гроба?
Ще Те слави ли пръстта?
Ще възвестява ли тя Твоята истина?
11 Чуй, Господи, и се смили над мене.
Господи, бъди ми помощник!“
12 (G)Ти превърна тъгата ми в ликуване,
сне от мене вретището и ме заобиколи с веселие.
13 Затова Те прославям и няма да замлъкна.
Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!
32 Тогава Елисей влезе в къщата и момчето, лежащо на постелята си, беше мъртво. 33 Той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа. 34 След това се покачи на леглото и легна върху момчето лице в лице и очи в очи, и се простря върху него, и тялото на момчето се затопли. 35 Елисей слезе, започна да ходи напред-назад пред къщата, после пак се покачи на леглото и се наведе над него, и момчето кихна седем пъти и отвори очите си. 36 Тогава той повика Гиезий и каза: „Повикай сунамитката!“ Той я повика, тя дойде при него и той каза: „Вземи сина си!“ 37 (A)Тя влезе, падна в краката му и се поклони до земята, след това взе сина си и излезе.
Изпращане на дванадесетте апостоли
9 (A)И като свика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде власт над всички бесове и сила да лекуват болести. 2 След това ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болни. 3 (B)На тях Той рече: „Не си вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито пък две дрехи. 4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам потегляйте на път. 5 (C)И ако не ви приемат, като излизате от този град, отърсете и праха от нозете си за свидетелство срещу тях.“ 6 Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.