Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Господ е наш защитник
121 Поклонническа песен.
Повдигам очи към планините:
откъде ще ми дойде помощ?
2 (A)Моята помощ идва от Господа,
Който сътвори небето и земята.
3 (B)Той няма да допусне да се поклатят краката ти;
няма да заспи Този, Който е твой пазител.
4 Не спи и не почива,
Който пази Израил.
5 (C)Господ е твой пазител;
Господ е като твоята сянка от дясната ти страна.
6 (D)Денем слънцето няма да ти навреди,
нито луната нощем.
7 (E)Господ ще те запази от всяко зло.
Той ще опази твоя живот.
8 (F)Господ ще бди над тебе, когато влизаш и излизаш, отсега и завинаги.
Призоваване на Исаия за пророческо служение
6 (A)В годината, когато умря цар Озия, видях Господ, седнал на висок и издигнат престол. И полите на дрехата Му изпълваха целия храм. 2 (B)Над него стояха серафими. Всеки от тях имаше шест крила: с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше. 3 (C)И извисяваха глас един към друг: „Свят, свят, свят е Господ Вседържител! Цялата земя е изпълнена с Неговата слава!“
4 (D)И праговете се разклатиха от гласа на викащия и храмът се изпълни с дим. 5 (E)Тогава казах: „Горко ми, понеже загинах, понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, а очите ми видяха Царя, Господ Вседържител.“
6 Тогава при мене долетя един от серафимите. Той носеше в ръката си разпален въглен, взет с клещи от жертвеника, 7 докосна устата ми и каза: „Ето това докосна устните ти и твоето беззаконие се отне и твоят грях се очисти.“
8 И чух гласа на Господа, Който казваше: „Кого да изпратя? И кой ще отиде заради нас?“
И аз казах: „Ето ме, изпрати мене.“
Призоваване на първите ученици
5 (A)(B)Веднъж, когато народът се тълпеше около Него, за да слуша Божието слово, и Той беше застанал при Генисаретското езеро, 2 видя две лодки, които стояха до брега на езерото. Рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите. 3 (C)Той влезе в една от лодките, която беше на Симон, помоли го да се отдалечи малко от брега и като седна в лодката, започна да поучава народа. 4 Когато престана да говори, рече на Симон: „Навлез в дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.“ 5 (D)А Симон Му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но понеже Ти казваш, ще хвърля мрежата.“ 6 (E)Така и направиха и хванаха толкова много риба, че мрежите им взеха да се късат. 7 Тогава дадоха знак на другарите си от другата лодка да им дойдат на помощ; те дойдоха и така напълниха двете лодки, че щяха да потънат. 8 Когато видя това, Симон Петър падна на колене пред Иисус и рече: „Иди си от мене, Господи, аз съм грешен човек.“ 9 Защото ужас обзе него и всички, които бяха заедно с него, от този улов на риба, който хванаха, 10 сред тях бяха също Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха другари на Симон. А Иисус рече на Симон: „Не бой се, отсега ти ще ловиш човеци.“ 11 И като изтеглиха лодките на сушата, изоставиха всичко и тръгнаха след Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.