Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Заключителна възхвала към Бога

¹⁹ Саул и братята на Давид, и всички израилски“ мъже бяха в дъбовата долина, воювайки с филистимците.

²⁰ И Давид стана сутринта рано, остави овцете на пазач, натовари храната и тръгна, както му беше заповядал Йесей. Пристигна в лагера, когато войската излизаше в боен ред и надаваше боен вик. ²¹ Тогава израилтяните и филистимците разположиха бойните си редици едни срещу други. ²² Давид остави товара си при пазача на обоза, изтича към бойните редици и като ги достигна, попита братята си как са. ²³ Докато той разговаряше с тях, ето юнакът филистимец от Гет на име Голиат излезе от филистимските редици и започна да изрича обичайните си думи; и Давид го чу. ²⁴ А всички израилтяни, като видяха мъжа, избягаха от него и много се уплашиха. ²⁵ Израилтяните казаха: „Виждате ли този мъж, който излезе? Той излезе, за да хули Израил. Но царят ще възнагради мъжа, който би го убил, с голямо богатство и дъщеря си ще му даде, а и дома на баща му би освободил от данък.“

^26 (A)Тогава Давид попита мъжете, които стояха с него: „Какво ще бъде направено за мъжа, който убие този филистимец и заличи позора на Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, който хули бойните редици на живия Бог?“ ²⁷ И народът му повтори същите думи: „Царят ще направи това и това за мъжа, който го убие.“ ²⁸ А Елиав, най-големият брат, чу какво той говореше на мъжете. Елиав се разгневи много срещу Давид и каза: „Защо си дошъл? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз познавам твоята горделивост и лошото ти сърце. Дошъл си само да гледаш сражението.“ ²⁹ А Давид каза: „Какво съм сторил сега? Това са само думи!“ ³⁰ И се обърна към един друг и попита същото, а народът му отвърна със същите думи както преди.

³¹ Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги съобщиха на Саул, и той го повика. ³² И Давид каза на Саул: „Нека никой не пада духом. Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“

Апостолите пред синедриона

^17 (A)Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист, ^18 (B)заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. ¹⁹ Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече: ²⁰ „Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“ ²¹ Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите. ²² Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха: ²³ „Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“ ²⁴ Когато чуха тези думи, първосвещеникът^[a], началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите. ²⁵ Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“ ^26 (C)Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.