Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Пасха
12 Господ каза на Мойсей и Аарон в Египет: 2 „Този месец да бъде за вас начало на месеците, пръв да бъде за вас между месеците на годината. 3 Оповестете пред цялата израилска общност: ‘В десетия ден на този месец нека всеки си вземе по едно агне според семействата, по агне на семейство. 4 Ако пък семейството е толкова малко, че не може да изяде агнето, нека домакинът покани най-близкия на дома му съсед, като се съобразите колко души са на брой предвид на това колко всеки може да изяде от агнето.
5 (A)Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите. 6 (B)То трябва да се пази у вас до четиринадесетия ден на този месец. Тогава да го заколи цялото събрание на израилската общност, привечер. 7 Да вземат от кръвта му и да помажат и двата стълба на вратата и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат. 8 През тази същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасни хлябове и с горчиви треви. 9 Не яжте от него сурово или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, с главата, краката и вътрешностите. 10 Не оставяйте от него остатъци до сутринта[a], а каквото е останало от него изгорете на огън до сутринта.
11 (A)А яжте го така: препасани през кръста, с обути крака и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е празник Пасха, посветен на Господа. 12 (B)Аз пък същата тази нощ ще мина през Египет и ще погубя всяко първородно в Египет, от човек до добитък. Аз, Господ, ще устроя съд над всички египетски богове. 13 А кръвта по къщите, които вие обитавате, ще бъде за вас защитен знак; когато видя тази кръв, ще ви отмина. Между вас няма да има унищожителна напаст, когато нанеса опустошение в египетската земя.
14 (C)Паметен да бъде този ден за вас. Празнувайте го във вашите поколения като празник, посветен на Господа. Празнувайте го като вечен закон.
Благодарност към Бога за избавлението
116 Радвам се, че Господ
чу моя молитвен глас.
2 Той наклони ухо към мене
и затова ще Го призовавам през всичките си дни.
12 Какво да въздам на Господа
за всичките Му благодеяния към мене?
13 Ще приема чашата на спасението
и ще призова името на Господа.
14 Ще изпълня моите обещания към Господа
пред целия Негов народ.
15 (A)Скъпа е в очите на Господа
смъртта на Неговите святи люде.
16 (B)О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб
и син на Твоята слугиня.
Ти строши моите окови.
17 На Тебе ще принеса жертва със славословие
и името на Господа ще призова.
18 (C)Ще изпълня своите обещания към Господа
пред целия Му народ
19 в храмовите дворове на Господа,
посред тебе, Йерусалиме! Алилуя.
23 (A)Аз приех от Господа това, което ви и предадох: Господ Иисус в нощта, когато щеше да бъде предаден, взе хляб 24 и като благодари, разчупи го и рече: „Вземете, яжте[a], това е Моето тяло, което се разчупва[b] заради вас; правете това за Мой спомен.“ 25 (B)След вечеря взе също и чашата и рече: „Тази чаша е Новият Завет, осветен с Моята кръв; всеки път, когато пиете, правете това за Мой спомен.“ 26 Затова всеки път когато ядете този хляб и пиете от тази чаша, вие възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.
Тайната вечеря
13 (A)Преди празника Пасха Иисус знаеше, че е дошъл часът Му да премине от този свят към Своя Отец. Той беше възлюбил Своите, които бяха в света, възлюбил ги беше докрай. 2 Това стана по време на вечеря. Тогава дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Искариот, син на Симон, да Го предаде. 3 (B)Иисус, като знаеше, че Отец всичко е предал в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 (C)стана от вечерята, съблече горната Си дреха, взе ленена кърпа и се препаса. 5 После наля вода в легена, започна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която беше препасан. 6 Така Той стигна до Симон Петър, който Му каза: „Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?“ 7 (D)Иисус му отговори: „Това, което правя Аз, ти сега не знаеш, а после ще разбереш.“ 8 Петър Му каза: „Никога няма да умиеш нозете ми.“ Иисус му отговори: „Ако не те умия, няма да имаш нищо общо с Мене.“ 9 Симон Петър Му рече: „Господи, не само нозете, но също ръцете и главата.“ 10 (E)Иисус му каза: „Който се е окъпал, има нужда да умие само нозете си, защото целият е чист; и вие сте чисти, но не всички.“ 11 (F)Понеже знаеше кой щеше да Го предаде, затова рече: „Не всички сте чисти.“
12 А когато им уми нозете и си облече дрехата, седна пак на трапезата и ги попита: „Разбирате ли какво направих с вас? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ и с право го казвате, понеже съм такъв. 14 (G)И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да си умивате нозете един на друг. 15 Защото ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз направих за вас. 16 (H)Истината, истината ви казвам: слугата не стои по-високо от господаря си, нито пратеникът – по-високо от този, който го е изпратил. 17 Ако знаете това, блажени сте, щом го изпълнявате.
Прощална беседа на Иисус Христос с учениците Му
Нова заповед за любовта
31 Когато Юда излезе, Иисус каза: „Сега се прослави Синът човешки и Бог се прослави чрез Него. 32 Ако Бог се прослави чрез Него, и Бог ще Го прослави чрез Себе Си, и ще Го прослави веднага. 33 (A)Деца Мои, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и каквото казах на юдеите, същото казвам сега и на вас: ‘Където отивам Аз, вие не можете да дойдете’. 34 (B)Нова заповед ви давам: да се обичате взаимно. Както Аз ви обикнах, тъй и вие да се обичате взаимно. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици – ако имате любов помежду си.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.