Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Втора песен за Служителя Господен
49 (A)Слушайте Ме, острови, и внимавайте, далечни народи: Господ Ме призова още от раждането Ми, от утробата на майка Ми призова Моето име. 2 (B)Той превърна устата Ми в остър меч, покри Ме със сянката на ръката Си, изостри Ме като лъскава стрела и Ме пазеше в Своя колчан. 3 Той Ми каза: „Ти, Израилю, си Мой служител, чрез Тебе Аз ще се прославя.“ 4 Но Аз си помислих: „Напразно се трудих, изтощавах силата Си за нищо и напразно, стремежът Ми към правота е към Господа и наградата Ми е у Моя Бог.“
5 Ето сега говори Господ, Който още от майчината утроба Ме направи Свой служител, за да върна към Него Яков и да се събере при Него Израил; така аз бях прославен в очите на Господа и Моят Бог беше Моята сила. 6 (C)Той каза: „Малко нещо е Ти да Ми бъдеш служител, за да се възстановят племената на Яков и да се завърнат останалите от Израил. Но Аз ще Те превърна в светлина за народите, та спасението да достигне чрез Мене до краищата на земята.“
7 (D)Така Господ, Изкупителят на Израил, Всесветият му Бог, говори към този, който е презиран от всички, от когото народът се гнуси, към Служителя на владетелите: „Царе ще видят всичко това и ще станат с благоговение; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Всесветия на Израил, Който Те е избрал.“
Молитва за утеха и помощ на преклонни години
71 (A)(B)На Тебе, Господи, се надявам,
за да не се посрамя никога.
2 Чрез Твоята справедливост ме освободи и избави,
чуй ме и ме спаси.
3 Бъди ми закрила, на която винаги мога да разчитам.
Ти си отредил моето спасение,
защото си моя твърдина и моя крепост.
4 (C)Боже мой, освободи ме от ръката на нечестивия
и от ръката на несправедливия и потисника,
5 Защото Ти, Господи, си моята надежда.
Господи, от младините ми си мое упование.
6 На Тебе разчитам от майчина утроба,
Ти ме отдели по рождение.
За Тебе е моята непрестанна прослава.
7 За мнозина бях като чудо.
Ти обаче си мое сигурно прибежище.
8 Устата ми е пълна
с прослава за Тебе и цял ден Те възпявам.
9 Не ме отхвърляй, когато остарея,
не ме изоставяй, когато губя силата си.
10 Защото враговете ми говорят за мене;
тези, които искат да ме убият, се съветват помежду си
11 (D)и казват: „Бог го изостави.
Преследвайте го и го хванете, защото няма кой да го спаси.“
12 (E)Боже, не се отдалечавай от мене;
Боже, побързай да ми помогнеш!
13 (F)Да се посрамят и да загинат противниците на душата ми;
със срам и безчестие да се покрият тези, които ми желаят зло.
14 Аз пък винаги ще се надявам
и ще постоянствам в Твоята прослава.
Христос е Божията мъдрост и сила
18 Наистина, словото за кръста е безумие за онези, които вървят към гибел, но е Божия сила за нас, които се стремим към спасението. 19 (A)Защото писано е: „Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните.“ 20 (B)(C)Къде е мъдрецът? Къде е книжовникът? Къде е онзи, който изследва този век? Не показа ли Бог, че мъдростта на този свят е безумие? 21 И понеже светът чрез своята мъдрост не позна Бога в Божията мъдрост, Бог реши да спаси вярващите с безумието на проповедта. 22 (D)Защото и юдеите искат знамения, и елините търсят мъдрост, 23 (E)ние обаче проповядваме за разпънатия Христос, Който за юдеите е съблазън, за елините[a] – безумие, 24 но за самите призовани, както юдеи, така и елини, Той е Христос – Божия сила и Божия мъдрост. 25 Защото онова, което изглежда безумие у Бога, е по-мъдро от човешката мъдрост, и онова, което изглежда слабост у Бога, е по-силно от човешката сила.
26 Погледнете, братя, какви сте вие, призованите: по човешки погледнато, не са много мъдрите сред вас, нито силните, нито благородните. 27 Но Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните; 28 Бог избра онова, което е долно и презряно в този свят и което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо, 29 така че никой човек да не се хвали пред Бога. 30 Благодарение на Него и вие сте във вярата в Иисус Христос, Който стана нашата мъдрост от Бога, справедливост, освещаване и изкупление, 31 (F)така че, както е писано, „който се хвали, с Господа да се хвали.“
Елините искат да видят Иисус Христос
20 Между дошлите на поклонение за празника имаше някои елини. 21 (A)Те се приближиха до Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и му казаха: „Господине, искаме да видим Иисус.“ 22 Филип отиде и каза на Андрей, а после Андрей и Филип казаха на Иисус. 23 Иисус им отговори: „Дошъл е часът да се прослави Синът човешки. 24 Истината, истината ви казвам: ако житното зърно, като падне в земята, не умре, остава си самотно. Но ако умре, дава много плод. 25 (B)(C)Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Който Ми служи, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И Моят Отец ще почете онзи, който Ми служи.
Иисус Христос говори за Своята смърт
27 (D)Душата Ми сега се смути и какво да кажа? Дали: ‘Отче, избави Ме от този час’? Но затова и дойдох – за този час. 28 Ще кажа: ‘Отче, прослави името Си!’“ Тогава дойде глас от небето: „Прославих Го и пак ще Го прославя.“ 29 А народът, който стоеше и чу гласа, казваше: „Гръмна се.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“ 30 Иисус отговори: „Не за Мене беше този глас, а за вас. 31 (E)Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън. 32 (F)(G)И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си.“ 33 А това говореше, за да посочи от каква смърт щеше да умре.
34 Народът Му отговори: „Ние сме слушали от закона, че Христос пребъдва за вечни времена. А защо Ти казваш, че Синът човешки трябвало да бъде издигнат? Кой е този Син човешки?“ 35 (H)Тогава Иисус им каза: „Още малко време светлината е с вас[a]. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. 36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината[b].“ Като каза това, Иисус се оттегли и се скри от тях.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.