Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва при изпитания
39 За първия певец. От Йедутун[a]. Псалом на Давид.
2 [b] Казах си: „Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си,
ще обуздавам устата си,
докато нечестивият е пред мене.“
3 Бях ням и безгласен и мълчах,
лишен от блага;
и моето страдание се усили.
4 Пламна сърцето в гърдите ми,
огън се разгоря в мислите ми.
Тогава проговорих с езика си:
5 „Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край,
открий ми числото на моите дни,
за да разбера, че съм преходен.
6 (A)Ето кратки са дните, които Ти си ми определил,
и възрастта ми е като нищо пред Тебе.
Наистина, животът на всеки човек е като полъх.
7 Наистина, човек е като сянка;
напразно вдига шум,
трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.
8 И сега какво ми остава да очаквам, Господи?
Надеждата ми е единствено в Тебе.
9 Избави ме от всичките ми беззакония,
не ме предавай на безумен за поругание.
10 Станах ням, не отварям устата си,
защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Своите удари,
аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.
12 Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията,
Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха.
Така че всеки човек е само полъх!
13 (B)Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл,
не стой безмълвен пред моите сълзи,
защото аз съм гост пред Тебе и странник,
както и всички мои предци.
14 (C)Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна,
преди да си замина и да ме няма вече.“
Притча за двата орела и лозето
17 И Господ отправи към мене слово: 2 „Сине човешки, задай гатанка и предложи притча за Израилевия дом, 3 и кажи: ‘Така казва Господ Бог:
«Един голям орел с големи крила и дълги пера, с гъста и пъстра перушина долетя в Ливан. Той превзе върха на един кедър 4 и откърши най-високото му клонче. Той го занесе в страната Ханаан – постави го в града на търговците. 5 Взе и едно младо стръкче от земята и го посади на плодоносна почва – фиданка до обилни води. Като върбово клонче той го засади. 6 И то поникна и стана лоза, широко разпростряла се, ниска на височина, с клонките си обърната към него и корените му се спускаха под него. И стана лоза, пусна пръчки и се разклони.
7 Имаше и друг голям орел, с големи крила и гъста перушина. И ето тази лоза обърна корените си към него и простря клоните си към него, за да я оросява в лехата, където беше засадена. 8 Тя беше насадена на добра почва при обилни води, така че можеше да пуска клонки и да ражда плод, и стана прекрасна лоза»’. 9 Кажи: ‘Така казва Господ Бог: «Ще преуспее ли тя? Няма ли той да изтръгне корените ѝ? Няма ли да повреди плодовете ѝ, така че тя да изсъхне? Няма ли всичките ѝ поникнали вейки да изсъхнат? Не голяма сила или много народ ще са необходими, за да я изтръгнат. 10 И ето тя е посадена, но ще издържи ли? Няма ли напълно да изсъхне, когато я докосне източният вятър? В лехите, където е изникнала, тя ще изсъхне»’.“
12 Онези, които без закона са съгрешили, без закона и ще загинат. А онези, които при закона са съгрешили, чрез закона ще бъдат съдени. 13 Праведни пред Бога са не онези, които само са слушали закона[a], а онези, които го изпълняват, те ще бъдат оправдани. 14 Защото щом езичниците, макар и да нямат закона, по природа вършат законното, те, без да имат закона, сами на себе си са закон. 15 Те показват, че делото на закона е написано в техните сърца, чрез съвестта си, която свидетелства за това, и чрез мислите си, които една друга се обвиняват или се оправдават. 16 (A)Така ще бъде в деня, когато съгласно благовестието, което проповядвам, Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото у хората.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.