Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
11 (A)Злостни свидетели се надигнаха против мене:
разпитват ме за това, което аз не зная;
12 (B)отвръщат ми със зло за доброто,
аз съм изоставен и самотен.
13 А когато те бяха болни,
обличах вретище[a],
изтощавах душата си с пост
и сърцето ми се изля в молитва.
14 Постъпвах така, като че за мой приятел, за мой брат се молех;
ходех тъжен, с наведена глава, като че ли майка оплаквах.
15 Но когато аз срещах пречки по пътя си, те се радваха и се съюзяваха.
Съюзиха се против мене хора, които не познавам.
Не преставаха да ме охулват;
16 в сборището на безбожниците присмехулниците
злостно точеха зъби срещу мене.
17 (C)(D)Господи, докога само ще гледаш това?
Спаси живота ми от техните злодейства,
избави ме от тези лъвове.
18 Аз ще Те прославя във великото събрание,
ще Те възхваля пред целия народ,
19 (E)за да не тържествуват над мене
онези, които несправедливо враждуват против мене,
нито да се присмиват с очи
тези, които ме мразят без причина.
20 (F)Защото не за мир говорят те,
а против мирните хора по земята кроят коварни замисли;
21 разтварят уста против мене;
злорадстват с думите: „Добре! Добре! Ние го видяхме със собствените си очи!“
22 (G)Ти, Господи, видя – недей мълча;
Господи, не се отдалечавай от мене!
23 Пробуди се, застъпи се за моето право!
Боже мой и Господи мой, Ти води моето дело!
24 Ти, Господи, Боже мой, си справедлив
и нека те да не тържествуват над мене.
25 Да не казват в сърцето си: „Добре! Ето това ние желаехме!“
Да не казват: „Погълнахме го.“
26 В безчестие и срам да потънат всички,
които се радват на моето нещастие.
Да се облекат в срам и позор
онези, които говорят надменно срещу мене.
27 (H)Да се радват и да се веселят
онези, които подкрепят правото ми дело,
и винаги да казват: „Велик е Господ,
Който желае спасение на Своя служител!“
28 А езикът ми ще възвестява Твоята справедливост
и ще отправя прослава към Тебе всеки ден.
Видение за Божията слава и колесницата
1 В тридесетата година, в петия ден на четвъртия месец, когато бях сред откараните в плен при реката Ховар, небесата се отвориха и видях Божии видения. 2 (A)В петия ден на месеца – това беше петата година на пленничеството на цар Йехония – 3 Господ отправи слово към свещеника Йезекиил, син на Вузи, в Халдейската земя при реката Ховар. И там Господнята ръка беше върху него.
4 И видях – ето бурен вятър идваше от север – огромен облак и пламтящ огън, и сияние го обгръщаше. Изсред огъня от средата му видях нещо като блясък от нажежен метал. 5 (B)(C)От средата му се яви нещо, което наподобяваше на четири живи същества. Видът им беше такъв: приличаха на човек. 6 Всяко имаше четири лица и всяко от тях четири крила. 7 Краката им бяха прави, а стъпалата на краката им – като стъпало на теле. И блестяха като излъскана мед. 8 Под крилата си на четирите си страни имаха човешки ръце. Четирите имаха лица и крила. 9 Крилата им се докосваха едно до друго. Когато се движеха, не сменяха посоката си, всяко вървеше направо. 10 А лицата им отпред наподобяваха на човек, отдясно четирите имаха лице на лъв, отляво лице на теле и отзад лице на орел. 11 (D)Такива бяха лицата им. А крилата им бяха разперени нагоре. Две от крилата на всяко докосваха онези на другите и две покриваха телата им. 12 Всяко се движеше направо. Накъдето Духът ги искаше да отидат, отиваха, без да изменят посоката, когато се движеха. 13 Приликата на живите същества, техният облик бяха като горящи огнени въглени, на вид като светещи факли. Огънят святкаше между живите същества. Огънят имаше сияние и от него проблясваше светкавица. 14 Живите същества се движеха бързо, като проблясване на светкавица.
15 Като се вгледах в живите същества, видях, че за всяко от четирите лица имаше по едно колело на земята. 16 А видът на колелата и направата им бяха като скъпоценен камък топаз. Четирите имаха една и съща форма. И по вида си, и по направата си бяха като че ли колело в колело. 17 Когато се движеха, вървяха в четирите си посоки, не сменяха посоката. 18 (E)Те имаха дъги, които бяха величествени и страшни; дъгите на колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи. 19 Когато живите същества се движеха, колелата им вървяха до тях. Когато живите същества се издигаха над земята, колелата също се издигаха. 20 Накъдето Духът искаше да отиде, там отиваха. Колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата. 21 Когато едните вървяха, вървяха и другите, а когато едните стояха, стояха и другите; и когато едните се издигаха от земята, колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата.
22 Над главите на живите същества имаше нещо като свод, внушителен кристал, разпрострян над главите им. 23 Под свода крилата им бяха разперени едно към друго. Всяко имаше две крила, които покриваха тялото му. 24 (F)Когато се движеха, чувах шума на техните крила като тътен на много вода, като гласа на Всемогъщия, като силен звук, като шум от военен лагер. Когато те спираха, отпускаха крилата си. 25 Тогава се чуваше глас отгоре над свода, който беше над главите им. Когато спираха, отпускаха крилата си.
26 (G)Високо над свода над главите им имаше нещо като престол, на вид като сапфир, а над подобието на престола имаше нещо като фигура на човек върху него. 27 (H)След това видях нещо като блясък от нажежен метал, което изглеждаше като обхванато изцяло от огън, от подобието на неговите хълбоци и нагоре. А от подобието на неговите хълбоци и надолу видях нещо, което приличаше на огнено видение. И сияние го обгръщаше. 28 (I)Както изглежда дъгата в облак в дъждовен ден, така изглеждаше и сиянието наоколо[a]. Такова беше видението на образа на Господнята слава.
Когато го видях, паднах по очи и чух гласа на Един, Който говореше.
Призоваване на Йезекиил за пророк. Видение за свитъка
2 (J)И Той ми каза: „Сине човешки, изправи се на краката си и Аз ще говоря с тебе.“
23 Тогава Петър ги покани вътре и ги нагости. А на другия ден стана и отиде с тях. С него заминаха и някои братя от Йопия. 24 На следващия ден те влязоха в Кесария. Корнилий ги чакаше и беше свикал своите роднини и близки приятели. 25 Когато Петър влезе, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и му се поклони. 26 (A)Но Петър го повдигна с думите: „Стани, и аз самият съм човек!“ 27 И разговаряйки с него, влезе вътре и намери събрани много хора. 28 (B)Тогава им рече: „Вие знаете, че не е простено на юдеин да се сближава или да влиза в дома на другоплеменник. Но на мене Бог ми показа да не смятам никой човек за скверен или нечист. 29 Затова и когато бях поканен, дойдох без възражения. Сега кажете, защо изпратихте да ме повикат?“ 30 Корнилий отговори: „От четири дена досега постих, а в деветия молитвен час се молех у дома си. И ето пред мене застана един мъж в светла дреха 31 и рече: ‘Корнилий, твоята молитва е чута и Бог не забрави твоите добрини. 32 Затова изпрати в Йопия да повикат Симон, наричан Петър, който гостува у кожаря Симон, край морето. Той ще дойде и ще ти говори[a]’. 33 Веднага изпратих за тебе и ти добре стори, че дойде. А сега ние всички сме се събрали пред Бога, за да чуем всичко, което Бог ти е възложил.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.