Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Възхвала на всесветия Бог
99 (A)(B)Господ царува – народите благоговеят!
Той седи на херувими – земята се тресе!
2 Велик е Господ в Сион
и стои високо над всички народи.
3 Нека славословят Твоето велико и страшно име:
то е свято!
4 Ти утвърди справедливо силата на царя, който обича правосъдие.
Ти създаде правосъдие
и справедливост у Яков.
5 Превъзнасяйте Господа, нашия Бог,
и се покланяйте пред трона Му,
защото Той е свят!
6 Мойсей и Аарон сред множеството Негови свещеници,
както и Самуил между онези, които призовават името Му,
викаха към Господа и Той ги чуваше.
7 (C)Той им говореше от облачен стълб
и те спазваха Неговите заповеди
и наредбите, които им беше дал.
8 Господи, Боже наш! Ти ги чуваше,
Ти беше за тях Бог, Който прощава
и наказва за техните грехове.
9 Величайте нашия Господ Бог
и Му се покланяйте на Неговата свята планина,
защото нашият Господ Бог е свят.
15 Тогава се обърнах и слязох от планината. А планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в ръцете ми. 16 Погледнах и видях, че вие бяхте съгрешили против Господа, своя Бог; бяхте си направили излят телец и бързо се бяхте отклонили от пътя, който Господ ви беше заповядал. 17 Тогава взех двете плочи, хвърлих ги с двете си ръце и ги строших пред очите ви. 18 После паднах на лицето си пред Господа, както преди четиридесет дена и четиридесет нощи. И нито хляб ядох, нито вода пих заради всичките ви грехове, с които съгрешихте, като сторихте зло пред Господа и Го разгневихте. 19 Защото аз се страхувах от гнева и яростта, с които Господ бе решил да ви погуби. Но и този път Господ ме послуша. 20 И на Аарон беше Господ силно разгневен и искаше да го погуби; но аз се молих тогава и за Аарон. 21 А греха, който вие сторихте – телеца, взех и го изгорих в огъня, счуках го и целия го стрих на ситен прах. И хвърлих праха му в потока, който течеше от планината.
22 (A)Но и в Тавера, в Маса и в Киброт-Хатаава предизвикахте гнева на Господа. 23 (B)И когато Господ ви пращаше от Кадис-Варни с думите: „Вървете, завладейте страната, която ви давам“ – вие се възпротивихте на заповедта на Господа, своя Бог, не Му повярвахте и не послушахте гласа Му. 24 Вие бяхте непокорни на Господа още от деня, откогато ви познавам.
Радостта на Иисус Христос
21 (A)В същия час Иисус се зарадва духом[a] и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“ 22 (B)И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец – освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“
23 (C)И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате. 24 Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.