Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Псалом, посветен на покаянието
38 Псалом на Давид. За възпоменателна жертва.
2 (A)[a] Господи, в яростта Си не ме изобличавай
и в гнева Си не ме наказвай,
3 (B)защото Твоите стрели ме улучиха
и Твоята ръка тежи върху мене.
4 (C)Няма здраво място в плътта ми, понеже Ти си разгневен.
Няма спокойствие за моите кости заради греховете ми,
5 (D)защото моите беззакония надвишиха главата ми,
като тежък товар ме притиснаха.
6 Вонят и гноясват моите рани
поради безумието ми.
7 Аз се прегърбих и съвсем се наведох,
цял ден ходя нажален,
8 (E)защото цял се треса от треска
и нищо здраво няма в тялото ми.
9 Изнемощях и съвсем съм разбит;
аз викам от мъките на своето сърце.
10 (F)Господи, пред Тебе са всичките ми желания
и моето стенание не е скрито от Тебе.
11 Сърцето ми бие силно; моите сили ме напуснаха,
изчезва и светлината на очите ми.
12 (G)Моите приятели и моите близки се отдалечиха заради раните ми
и моите роднини ме избягват.
13 А онези, които посягат на живота ми, слагат примки и които ми желаят зло,
говорят за моето загиване
и замислят коварства всеки ден.
14 (H)Но аз като глух – не чувам,
и съм като ням, който не отваря устата си.
15 Станах като човек, който не чува,
и няма в устата си отговор,
16 защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще ме чуеш, Господи, Боже мой.
17 (I)И аз казах: „Нека да не тържествуват над мене моите врагове;
когато кракът ми се подхлъзне, да не важничат над мене.
18 Близко съм до това да падна
и страданието не ме напуска никога.
19 (J)Беззаконието си признавам,
съкрушен съм заради греха си.
20 А онези, които враждуват с мене без причина, са силни;
онези, които ме ненавиждат без вина, са многобройни.
21 (K)Те ми отвръщат със зло за доброто, враждуват против мене,
защото следвам доброто.
22 (L)Господи, Боже мой, не ме изоставяй,
не се отдалечавай от мене;
23 (M)Господи, Спасителю мой,
побързай ми на помощ!“
Среща на Яков с Исав
33 Яков се огледа и видя, че Исав идва, а с него – четиристотин мъже. Той разпредели децата на Лия, Рахил и двете робини. 2 Робините с децата им сложи отпред, Лия с децата ѝ – след тях, Рахил с Йосиф – най-отзад, 3 а сам той тръгна пред всички тях. Когато се приближи до брат си, Яков седем пъти се поклони до земята. 4 Исав се завтече насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целуна. И те заплакаха. 5 Когато видя жените и децата, Исав попита: „Какви са ти всички тези?“ Яков отговори: „Това са децата, които Бог подари на твоя роб.“ 6 Тогава се приближиха робините заедно с децата си и се поклониха. 7 Лия също се приближи заедно с децата си и се поклониха. Най-после се приближиха Йосиф и Рахил и се поклониха. 8 Исав отново попита: „Какво беше това множество, което аз срещнах?“ Яков отговори: „Исках да придобия благоволение пред очите на господаря си.“ 9 Исав каза: „Аз имам доволно, братко, нека твоето остане при тебе.“ 10 Яков настоя: „Не, моля ти се, ако аз съм придобил благоволение пред тебе, приеми тогава моя дар от ръцете ми. Защото, когато видях лицето ти, като че ли видях Божието лице, понеже ти се оказа благосклонен към мен. 11 Приеми донесените от мене дарове, защото Бог щедро ме е обдарил и аз имам всичко.“ Така Яков придума Исав. Той взе даровете 12 и каза: „Да тръгнем и да вървим. Аз ще вървя с тебе.“ 13 Но Яков му отговори: „Моят господар знае, че децата ми са крехки, а моят дребен и едър добитък е доен. Пресиля ли го само един ден – цялото стадо ще измре. 14 Затова нека моят господар тръгне пред своя роб. А аз ще вървя бавно, според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, докато пристигна при господаря си в Сеир.“ 15 Исав предложи: „Поне да оставя с тебе няколко от мъжете, които са при мене.“ Яков възрази: „Защо? Достатъчно ми е само да придобия благоволение пред Своя господар.“ 16 Същия ден Исав се върна в Сеир. 17 А Яков потегли за Сокхот, където си построи къща, както и кошари за своя добитък. Затова той нарече това място Сокхот.
Жените на богослужение
2 (A)Заслужавате похвала, братя[a], че си спомняте за мене при всеки повод и следвате учението, както съм ви го предал. 3 (B)Искам също да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, глава на жената е нейният мъж, а глава на Христос е Бог. 4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си 5 и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото все едно че е с бръсната глава. 6 Ако една жена не си покрива главата, нека се остриже, но ако е позорно за жена да е с остригана или обръсната глава, нека се покрива. 7 (C)И така, мъжът не е длъжен да си покрива главата, защото е образ и прослава на Бога, а жената е прослава на мъжа. 8 (D)(E)Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа. 9 И не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа. 10 Затова жената трябва да има на главата си белега на властта заради ангелите[b]. 11 Но все пак пред Господа нито мъжът би съществувал без жената, нито жената – без мъжа. 12 Защото както жената е от тялото на мъжа, така и мъжът се ражда чрез жена, а всичко е от Бога. 13 Преценете сами: прилично ли е жена да се моли на Бога с непокрита глава? 14 Нали и самата природа ви учи, че е безчестие за мъжа, ако си оставя дълга коса, 15 но ако жена си оставя коса, то е достойно за нея, защото косата ѝ е дадена вместо покривало. 16 Ако пък някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви имат.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.