Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Молитва за помощ

120 Поклонническа песен.

Завръщане от вавилонски плен в Обетованата земя

Освобождаване на евреите от плен при персийския цар Кир

1 ^(A)(B)В първата година от царуването на персийския цар Кир Господ изпълни това, което възвести чрез думите на пророк Йеремия. Господ вдъхнови Кир, персийския цар, да издаде заповед, устна и писмена, която беше разгласена навред в царството му: ^2 (C)„Кир, царят на Персия, обявява: ‘Господ, Небесният Бог, ми даде всички земни царства и ми заповяда да построя за Него храм в Йерусалим, който е в Юдея. ³ Който от вас принадлежи към Неговия народ, нека неговият Бог бъде с него и той да отиде в Йерусалим, който е в Юдея, и да построи храм на Господа, Бога на Израил, защото Той е Бог, Който обитава в Йерусалим. ⁴ И на всеки от юдеите, където и да се е заселил той, нека неговите съседи в областта му помогнат със сребро, злато, имот и добитък, както и с доброволни дарове за храма на Господа в Йерусалим’.“

^5 (D)Тогава предводителите на родове от племената на Юда и Вениамин, свещениците и левитите – всички, които Бог беше вдъхновил – се отправиха към Йерусалим, за да построят храм на Господа. ^6 (E)И всички техни съседи им помагаха със сребърни съдове, злато, имот, добитък и скъпоценни вещи, както и с доброволни дарове за храма. ⁷ А цар Кир извади съдовете на Господния храм, които Навуходоносор беше отнесъл от Йерусалим и ги беше поставил в дома на своя бог. ⁸ Също така персийският цар нареди на ковчежника Митридат да ги изнесе и той ги предаде под брой на Шешбацар, предводителя на племето на Юда. ⁹ А ето техния брой: златни блюда – тридесет, сребърни блюда – хиляда, ножове – двадесет и девет, ¹⁰ златни чаши – тридесет, сребърни чаши, двойни – четиристотин и десет, други съдове – хиляда. ¹¹ Общо съдовете от злато и сребро бяха пет хиляди и четиристотин. Всичко това Шешбацар взе със себе си, когато преселниците тръгнаха от Вавилон за Йерусалим.

Отлагане на посещението в Коринт

¹² А ние ще се похвалим тъкмо със свидетелството на нашата съвест, че общувахме със света и още повече с вас с прямота и искреност, които дава Бог, не с човешка мъдрост, а с Божията благодат. ¹³ Не ви пишем нещо друго освен онова, което разбирате, когато четете. И се надявам, че ще го разберете напълно, ^14 (A)както сте ни разбрали донякъде, че вие можете да се гордеете с нас, а също и ние – с вас, в деня на Господ Иисус.

¹⁵ С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен. ^16 (B)От вас щях да замина в Македония и от Македония пак щях да дойда при вас, за да ми помогнете при пътуването за Юдея. ^17 (C)Нима, като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“? ¹⁸ Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“. ^19 (D)Понеже Божият Син Иисус Христос, Когото проповядвахме сред вас ние – аз, Силван и Тимотей, не беше и „да“, и „не“, а само „да“.