Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
68 „Благословен да бъде Господ, Богът на Израел,
защото дойде да помогне и освободи своя народ.
69 Той ни даде могъщ Спасител
от рода на слугата си Давид,
70 както беше обещал преди много време чрез думите
на святите си пророци
71 да ни избави от враговете ни
и от властта на всички, които ни мразят.
72 Бог обеща да показва милост на дедите ни
и не забравя своя свят завет —
73 клетвата, която даде
пред нашия праотец Авраам
74 да ни освободи от властта на враговете ни,
за да можем да му служим без страх
75 и да сме святи и праведни пред него
през всичките дни на живота си.
76 А ти, дете мое, ще бъдеш наречен пророк на Всевишния,
защото ще вървиш пред Господа,
за да приготвиш пътя за него
77 и да кажеш на неговия народ,
че ще бъдат спасени чрез
опрощаването на греховете им,
78 заради нежната милост на нашия Бог,
която ще дойде при нас от висините като изгряващо слънце,
79 за да даде светлина на живеещите в мрачната сянка на смъртта
и да насочи стъпките ни в пътя на мира!“
11 да ви даде Бог своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение
и с радост 12 да благодарите на Отца, който ви направи достойни да получите своя дял от наследството, принадлежащо на Божиите хора, които живеят в светлината. 13 Бог ни избави от властта на тъмнината и ни пренесе в царството на своя възлюбен Син, 14 чрез когото ние сме изкупени и имаме опрощение на греховете си.
Когато гледаме Христос, виждаме Бога
15 Той е видимият образ на невидимия Бог
и стои над всичко сътворено.[a]
16 Всичко в небесата и на земята бе сътворено от него —
и видимото, и невидимото,
било то престоли, власти, господари или управници.
Всичко бе сътворено чрез Христос и за Христос.
17 Той съществуваше преди всичко друго
и всичко се крепи чрез него.
18 И той е главата на тялото —
тялото е църквата.
Той е източникът на всичко
и той е първородният, възкресен от мъртвите,
за да заеме първото място във всичко.
19 Защото в него Бог избра
да живее в цялата си пълнота
20 и чрез него да върне към себе си
всичко — и земните,
и небесните неща,
като чрез кръвта му,
пролята на кръста, донесе помирение.
33 Когато стигнаха мястото, наречено Лобно, войниците го разпънаха заедно с престъпниците. Единия изправиха от дясната, а другия — от лявата му страна. 34 Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.“[a]
А войниците хвърлиха жребий, за да си разделят дрехите му. 35 Хората стояха и гледаха, а водачите се подиграваха на Исус, като казваха: „Нали спасяваше другите! Нека спаси и себе си, ако е Месията, Божият избраник!“
36 Войниците също му се присмиваха. Приближиха се към него, предложиха му винен оцет 37 и казаха: „Ако ти си царят на юдеите, спаси себе се!“ 38 А над него имаше надпис: това е царят на юдеите.
39 Единият от престъпниците, увиснали на кръста, го обиждаше: „Нали си Месията? Спаси себе си и нас!“
40 Но другият го смъмри и каза: „Страх от Бога нямаш ли! Та ти си със същата присъда. 41 Ние обаче сме наказани справедливо и си получаваме заслуженото, а той не е направил нищо лошо.“ 42 А после се обърна към Исус: „Исусе, спомни си за мен, когато започнеш да царуваш!“
43 Исус му каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с мен в рая.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center