Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

63 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня {1 Цар. 22:5. 23:14-18.}. Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.

² Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.

³ Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.

⁴ Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.

⁵ Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще <Те> славословят устата ми.

⁶ Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;

⁷ Понеже Ти си бил помощ на мене, И под сянката на Твоите крила ще се радвам.

⁸ Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.

⁹ А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.

¹⁰ Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.

¹¹ А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото <име>, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.

2 След това Давид се допита до Господа като каза: Да възляза ли в някой от Юдовите градове? И Господ му каза: Възлез. Пак рече Давид: Где да възляза? А Той му каза: в Хеврон.

² И тъй, Давид възлезе там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.

³ Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му; и заселиха се в хевронските градове.

⁴ Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давида за цар над Юдовия дом. И известиха на Давида, казвайки: явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саула.

⁵ Затова Давид прати човеци до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа, за гдето показахте тая благост към господаря си, към Саула, и го погребахте.

⁶ Сега Господ нека покаже и към вас милост и вярност; така и аз ще ви въздам за тая добрина, понеже сторихте това нещо.

⁷ Сега, прочее, нека се укрепят ръцете ви, и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом си помаза мене за цар.

²⁵ Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.

²⁶ В оня ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас;

²⁷ защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох.

²⁸ Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.

²⁹ Казват учениците Му: Ето, сега ясно говориш, и никаква притча не казваш.

³⁰ Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой, <за да му отговаряш>. По това вярваме, че си излязъл от Бога.

³¹ Исус им отговори: Сега ли вярвате?

³² Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене.

³³ Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.