Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

113 (По слав. 112). Алилуия. Хвалете слуги Господни, Хвалете името Господно.

² Да бъде името Господно благословено От сега и до века.

³ От изгряването на слънцето до захождането му Името Господно е за хваление.

⁴ Господ е високо над всичките народи; Неговата слава е над небесата.

⁵ Кой е като Иеова нашия Бог, Който, <макар> седалището Му и да е на високо,

⁶ <Пак> се снизхождава да преглежда Небето и земята,

⁷ Въздига сиромаха от пръстта. И възвишава немотния от бунището,

⁸ За да го тури да седне с първенци, Да! с първенците на людете Му, -

⁹ Който настанява в дома бездетната, <И я прави> весела майка на деца. Алилуия.

¹¹ И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

¹² Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.

¹³ Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

¹⁴ Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

¹⁵ Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

¹⁶ Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

¹⁷ А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

¹⁸ А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.

¹⁹ И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.

²⁰ И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

²¹ А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

²² Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:

²³ Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

²⁴ А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.

²⁵ Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.

²⁶ Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.

²⁷ И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

⁹ Да се записва само такава вдовица, която не е по-долу от шестдесет години, <която е била> на един мъж жена,

¹⁰ известна по добрите си дела: ако е отхранила чада, ако е приемала странни, ако е умивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело.

¹¹ А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват,

¹² та падат под осъждане, защото са се пометнали от първото си убеждение.

¹³ А при това, те навикват <да стоят> празни, да ходят от къща в къща, и не само <да бъдат> празни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва <да се говори>.

¹⁴ По тая причина, искам по-младите <вдовици> да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули;

¹⁵ защото някои вече са се отклонили и отишли подир сатана.

¹⁶ Ако някой вярващ, <мъж или жена>, има <сродници> вдовици, нека си ги пригледват, та църквата да се не обременява, за да може да пригледва истинските вдовици.