Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
1 В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.
2 Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха.
3 И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.
4 И те си взеха жени моавки, <на които> името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години.
5 Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.
6 След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.
7 И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете й снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.
8 Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене.
9 Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.
10 И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.
11 Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?
12 Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове,
13 вие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; <върнете се>, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.
14 А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.
15 Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.
16 А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;
17 гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.
18 И <Ноемин>, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.
146 (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.
2 Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.
3 Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.
4 Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.
5 Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,
6 Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;
7 Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.
8 Господ отваря <очите на> слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,
9 Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.
10 Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!
11 А понеже Христос дойде <като> първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,
12 веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби <за нас> вечно изкупление.
13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,
14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
31 А ето втората [подобна на нея] <заповед:> "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че <Бог> е един; и няма друг освен Него;
33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
34 Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
© 1995-2005 by Bibliata.com